— Може би просто не сме съгласни с
— Имате ли Силата? — парира думите му Кбаот. — Можете ли да се включите в онова, което сплотява всяко нещо във Вселената и по този начин определя кое е и най-доброто за всички нас?
— Не вярвам, че Силата желае да контролира всяка една сфера в живота ни — възрази му Улиър. — А и съм
Лицето на Кбаот потъмня.
— И кой си
— Учителю Кбаот — повика един глас отзад.
Улиър се извърна. Застанал на входа на хангара, гледайки ги с изваяно от камък лице, стоеше Манинг.
— Ако може няколко думи с вас, моля. Сега.
— Какво правите тук? — сопна му се Кбаот и Лорана долови смесица от изненада и подозрителност в гласа му. — Трябваше сега да сте на вахта във вашата станция!
— Ако може няколко думи с вас, моля — повтори Манинг.
Кбаот изсумтя тихо и закрачи през палубата към него. Лорана се поколеба за миг и след това го последва.
— Дано да е нещо важно — предупреди го Кбаот, когато се изправи пред другия джедай. — Защото точно сега имаме работа.
— Важно е — увери го Манинг, като внимаваше да не изпусне нервите си. — Прекарах доста време през последните няколко дни, за да обмисля и да медитирам върху ситуацията на борда на „Изходящ полет“… И стигнах до заключението, че ние сме престъпили и надминали подобаващото ни място като бранители и съветници на тези хора.
— Внимавайте, учителю Манинг — предупреди го Кбаот и в гласа му се прокрадна злокобна нотка. — Разговаряте със законния и надлежно назначен ръководител на експедицията.
— Не оспорвам това — призна Манинг. — Но даже и най-могъщите и компетентни джедаи някога може да се препънат. Моето мнение е, че с вашия ревностен плам да ръководите вие сте прекрачили границата към прякото владичество.
— Тогава мнението ви е погрешно — безцеремонно възрази Кбаот. — Върша само онова и само онова, което е необходимо, за да може тази мисия да се развива гладко.
— Някои не биха се съгласили — каза Манинг и очите му пробягаха през рамото на Кбаот към събралите се край совалката членове на екипажа и техните семейства. — Във всеки случай сега това е проблем, по който трябва да се произнесат джедаите на „Изходящ полет“.
Кбаот сякаш се дръпна леко назад.
— Да не би да предлагате да се свика джедайски съд?
— Всъщност, учителю Кбаот, приготовленията вече са направени — каза Манинг. — Съдът ще се свика веднага след разрешаването на ситуацията с чисите.
Един дълъг момент двамата мъже се взираха един в друг и Лорана усети волтовата дъга на напрежението между очите им.
— Тогава нека бъде така — каза Кбаот накрая. — И когато съдът се произнесе, ще се уверите, че правя само онова, което е най-доброто за „Изходящ полет“ и неговите пътници — той погледна към Лорана и добави: —
След това отново погледна към Манинг:
— Дотогава обаче все още аз командвам тук. Сега вие ще се завърнете на мястото си на крайцер К–4 и ще се подготвите за сражение.
Горната устна на Манинг потръпна:
— Значи преговорите с чисите са се провалили?
— Нямаше нищо за преговаряне — каза Кбаот. — Върнете се на крайцер К–4.
Очите на Манинг проблеснаха към Лорана, сякаш той се колебаеше дали да не потърси и нейното мнение по този въпрос. Но дори и да бе така, въпросът му остана неизказан.
— Добре тогава — каза той, връщайки погледа си към Кбаот. След това се обърна и напусна хангара.
Кбаот си пое дълбоко дъх и го изпусна в дълга контролирана въздишка.
— Вие знаехте ли за това? — попита тихо той.
Лорана поклати глава отрицателно:
— Не.
— Загуба на ценно време — презрително каза Кбаот. — И все пак, ако това ще постави край на опасното разединение, нека да свиква малкия си съд. Сега елате с мен.
Като се завъртя на пети, Кбаот я поведе към групата около Улиър.
— Чудя се за какво ли си приказват — промърмори Пресор близо до Улиър.
— Нямам представа — Улиър не откъсваше очи от тримата джедаи. Дори и да бяха по-близо до тях, скапаната акустика на хангара пак нямаше да им позволи да чуят нищичко от разговора им.
Но нито разстоянието, нито акустиката можеха да прикрият израженията им… И според Улиър беше пределно ясно, че нито един от тримата в момента не беше никак щастлив.
— Може би най-после са се сдърпали за нещо — предположи той.
— Съмнявам се — каза Пресор. — Джедаите са единни помежду си като запоени метални пластини.
— М-да, забелязал съм — огорчено се съгласи Улиър. — Вероятно просто имат някакво разногласие, как точно да смачкат този Миттру-нещо-си.
— Сигурно — кимна Пресор и после прочисти гърлото си: — Знаеш ли, Час, току-що ми хрумна, че имаме и още една, последна карта, която можем да изиграем — започна той, снишавайки глас още повече. — Там, в складовите помещения на задния реактор, си имаме няколко дроидеки, които са опаковани за всеки случай, ако например има извънредна ситуация с нашественици на борда. Ако успеем да ги измъкнем, ще заставим джедаите да ни обърнат внимание.
Улиър изсумтя.
— О, да, ще ни обърнат внимание, със сигурност. При всички тези трупове насам-натам из корабите няма начин да не ни обърнат внимание. Тези машинки са твърде, твърде опаснички, за да се управляват от аматьори.
— Може би — каза Пресор, — но все пак…
— Шшт, почивката свърши — прекъсна го Улиър, когато видя, че джедаите са приключили разговора си.
Манинг се обърна и напусна хангара, докато Кбаот и Джинзлър си поговориха още малко, преди да се върнат обратно при совалката. На Улиър му се стори, че сега и двамата изглеждат още по-малко щастливи от преди.
Когато се приближиха към групата, двамата се спряха и погледът на Кбаот бавно обиколи всички присъстващи, сякаш сканираше лицата им, за да ги запамети.
— Джедай Джинзлър, ще отведете тези хора обратно на крайцер К–4 — най-после каза той. — Или не. Сега, като се замисля, май е по-добре да ги отведете в централното складово ядро и да ги оставите в джедайския тренировъчен център.
Джинзлър се обърна към него и се опули:
— В тренировъчния център?!
— Не се притеснявайте, място там има предостатъчно. Наредил съм всички ученици да се съберат в комбинирания оперативен център на крайцер К–1, откъдето след малко ще могат от безопасно разстояние да наблюдават джедайското сливане на съзнанията.
— Но долу те ще бъдат заключени — очите на Лорана пробягаха покрай Улиър към малките деца, които стискаха родителите си за ръка, и тя добави: — Освен това в момента сме в пълна бойна готовност. Те трябва да са на местата си, където са на вахта.
— И където ще могат да проповядват подмолните си кроежи и на останалите? — мрачно възрази
