Дориана. — Както и всички ние.
На тези думи не можеше да се даде истински отговор — или поне не такъв, който Дориана би бил склонен да изрече. Вместо това той запита:
— А ние какво ще предприемем по този повод?
— Нека засега да почакаме и да видим какви са намеренията им — каза Миттраунуруодо и отново се обърна, за да разгледа небосклона през илюминаторните прозорци. — Може би ще се окажат услужливо настроени.
Дориана се озадачи:
— В какъв смисъл?
Миттраунуруодо се усмихна леко:
— Търпение, командире. Нека почакаме и ще видим.
— Появиха се съвсем неочаквано — долетя гласът на Кбаот от предавателя на Лорана. Звучеше спокоен, но все пак в него долавяше някаква острота, каквато не бе чувала досега. — Някакна маневра на чисите, предполагам.
— Какво правят? — поинтересува се Лорана, поддържайки гласа си тих, докато наглеждаше към върволицата мъже, жени и деца, промъкващи се покрай складовите сандъци към джедайския тренировъчен център. Нямаше смисъл да разтревожва тези хора повече, отколкото вече им бе дошло на главата.
— Засега просто изчакват нещо — й отговори Кбаот. — Капитан Пакмиллу ме уведоми, че конструкцията на корабите им се различава осезаемо от конструкцията на чиските съдове. Но това, разбира се, може и да не означава нищо.
— Попитахте ли командир Миттраунуруодо за тях? — продължи Лорана. Улиър, който досега вървеше в края на редицата затворници, започна постепенно да се приближава към нея. — Може би нямат нищо общо с неговата флота.
Кбаот изсумтя.
— При необятността на цялото пространство, където биха могли да се появят? Моля ти се!
— Какво става? — тихо се поинтересува Улиър.
Лорана се поколеба. Но целият „Изходящ полет“ беше заедно в тази ситуация.
— Появила се е неидентифицирана флота — му обясни тя. — Над двеста кораба, най-малко стотина от които бойни.
— С кого разговаряш? — обади се гласът на Кбаот от предавателя.
— В момента се опитваме да установим дали са чиски кораби или съюзници на чисите, или пък някаква трета страна — продължи Лорана, пренебрегвайки въпроса на джедая.
— Как изглеждат емисиите на реакторите им? — попита Улиър. — Спектърът сходен ли е с емисиите на Миттра-някой-си-там, или се различава по нещо?
— Кой е това? — настоя Кбаот, — джедай Джинзлър?!
— Реакторен механик Час Улиър смята, че можем да научим нещо за идентичността им или за евентуалната им договореност чрез спектрален анализ на реакторните им емисии — обясни Лорана.
— И какво, ако мога да запитам, прави реакторен механик Улиър извън карцера, както наредих за него и неговите съучастници в конспирацията? — язвително попита Кбаот.
— В момента отиваме нататък — каза Лорана, усещайки как решителността й бързо се стопява под тежестта и натиска на темперамента му. — Мислех си, че след като той е специалист в тези неща…
— Специалисти си имаме и тук — сряза я Кбаот. —
Думите му бяха прекъснати от трансмисия на предавателя, при която някакъв непознат мелодичен глас — или може би два гласа едновременно — започнаха да говорят нещо.
— Какво е това? — попита Лорана.
— Изглежда, ни поздравяват — каза Кбаот.
След това напевните гласове постепенно се засилиха. Явно Кбаот се приближаваше към говорителя.
Лорана се заслуша внимателно в предавателя си. Беше необичаен език, необикновено хармоничен, с ясно забележима музикална модалност.
— Улиър? — прошепна тя.
Той поклати глава, опитвайки да се концентрира, при което челото му се набразди.
— Никога не съм чувал нещо подобно досега — прошепна той в отговор. — Но не ми прилича на езика, който биха приказвали хуманоиди като онзи чис.
Лорана кимна в знак на съгласие.
— Учителю Кбаот? — повика го тя. — Това не прилича…
— Закарайте съзаклятниците в залата, където ви наредих, джедай Джинзлър — прекъсна я Кбаот. — След това отидете на крайцер К–4 и се представете на джедай Манинг в батарейната сфера — след тези думи последва кратък сигнал и връзката прекъсна.
Лорана въздъхна.
— Слушам, учителю Кбаот — промърмори тя и окачи предавателя на колана си.
— В беда сме, нали? — запита я Улиър.
— Ще се оправим — увери го Лорана, опитвайки се да му вдъхне увереност, каквато самата тя не изпитваше. Първо появата на Миттраунуруодо, а сега и тази нова заплаха… И то при положение че цялата защита на „Изходящ полет“ висеше на раменете на една шепа джедаи.
Внезапно Лорана усети, че изпитва много лошо предчувствие за всичко това.
— Трябва да се добера до К–4, за да помогна на учителя Манинг — каза тя на Улиър. — Отведете хората си вътре, а когато всичко това утихне, ще се постарая да оправим и вашия проблем.
Улиър изсумтя.
— Това не е просто
Лорана сбърчи чело:
— Знам. Не се притеснявайте. Ще оправим всичко това, обещавам ви.
— Сигурно не ви отговарят, понеже не разбират какво им казвате — обясни Кардас с цялото спокойствие, на което бе способен в момента. — Както казах, те идват от същите територии, към които принадлежа и аз. Най-вероятно не знаят езика на могъщите и достойни вагаари.
— Скоро ще го научите — студено му обеща Мискара. — А междувременно ти ще ми служиш като преводач.
Кардас свъси вежди. Само това му липсваше сега. За капак на всичко хората от „Изходящ полет“ да го вземат за някакъв ренегат или даже за предател. „Ще направя всичко, което е по силите ми…“
— Разбира се, ваша светлост. Мога само да застана смирено, за да послужа на Мискара и на народа на вагаарите по всякакъв възможен начин.
— Разбира се — каза Мискара, сякаш дори и най-малкото колебание от страна на Кардас би било абсолютно немислимо. — Преди всичко ми кажи колко дълбоко в тези съдове са складирани бойните машини? Дали са някъде близо до повърхността, или са по-навътре?
— Дълбоко навътре са — каза Кардас, без да знае дали в действителност бе така. Не трябваше да си позволява да обмисля подобни въпроси.
— Добре — каза Мискара със задоволство. — Тогава можем да сеем смърт наред, без да рискуваме да повредим наградата си.
По кожата на Кардас се появи неприятно усещане. При всички тези над сто вагаарски бойни кораба, разпръснати из пространството навсякъде около него, думите на Мискара звучаха застрашително близо до произнасянето на истинска смъртна присъда.
А именно той бе довел вагаарите на това място.
— А сега произнеси следното — продължи Мискара: — „Вие там, от кораба, наименуван «Изходящ полет», ние сме вагаарите. Предайте се или ще бъдете унищожени!“
