Изходящ полет

Фактът, че толкова далеч от пределите на Републиката можеше да се срещне човекоподобно същество, бе първият сюрприз за Лорана. Много по-озадачаващи обаче бяха ерудицията и възпитанието, които се излъчваха от осанката и поведението му, докато двамата с Кбаот разговаряха с него от двете страни на масата в конферентната зала.

Ала мотивите му да пресече пътя на „Изходящ полет“ бяха най-голямата изненада. И най- обезпокоителната.

Както се очакваше, Кбаот по нищо не показа, че е впечатлен от тях.

— Абсурдно — пренебрежително каза той малко след като Миттраунуруодо бе свършил. — Мистериозна раса завоеватели, пътуващи към нашата галактика? Моля ви се! С подобен вид приказки калпавите родители плашат децата си, когато са непослушни.

— Значи искате да кажете, че вие знаете всичко за Вселената тогава? — почтително запита Миттраунуруодо. — Бях останал с впечатление, че районите тук за вас са обозначени като „неопознати“.

— Така е — каза Кбаот. — Но слуховете и бабешките басни не подлежат на пространствени и политически ограничения. Ако действително съществуваше подобна опасна раса, тогава със сигурност щяхме да сме чули нещичко за тях досега.

— Ами Вергере? — промърмори Лорана зад него. — Това може да обясни по някакъв начин нейното изчезване.

— А може и да не може — възрази Кбаот. — За да се премахне един джедай, не ти е необходима цяла чужда раса нашественици — с тези думи очите му проблеснаха. — Но да се премахне цяла група джедаи, разбира се, това е съвсем друг въпрос. А що се отнася до този Дарт Сидиъс, когото цитирате, аз ще се доверя на неговите думи още по-малко, отколкото бих повярвал в някои бабини деветини. „Дарт“ е титла за ситски лорд, а ситите много отдавна са изчезнали от галактиката. А това означава, че още от самото начало той ви е лъгал.

— Възможно е — каза Миттраунуруодо. — Но аз не съм дошъл тук да дискутираме открити вероятности. Остава си фактът, че аз не мога и няма да ви позволя да преминете през тези райони. Трябва да се върнете обратно в Републиката и да дадете дума, че повече няма да се връщате насам.

— А в противен случай? — предизвика го Кбаот.

Очите на Миттраунуруодо останаха приковани в джедая:

— В противен случай ще бъда принуден да ви подложа на унищожение.

Лорана се приготви за неизбежното избухване на наставника си. Но Кбаот само се усмихваше тънко:

— Това го казва пърхащото пиленце на огнедишащия дракон. Действително ли си вярвате, че с вашите дванайсетина корабчета ще можете да оцелеете и десет минути срещу огневата мощ, която аз имам на разположение в ръката си?

Миттраунуруодо възпитано повдигна вежди:

— Във вашата собствена ръка?

— В момента моите джедаи са заели позиции в комбинирания оперативен център над нас, както и в дванайсетте батарейни сфери, разположени във всеки от шестте крайцера — гордо каза Кбаот. — Самият аз скоро ще се присъединя към тях… И ако досега не ви се е случвало да се сблъскате с рефлексите и прозрението на джедаите, ви очаква отрезвяващо преживяване.

Изражението на Миттраунуруодо не се промени с нищо.

— Каквото и да е тяхното обучение, то няма да им е от полза — каза той. — Имате само два избора. Да изтеглите хората си и да се приберете или да загинете. Какъв е отговорът ви?

— Ами ако ви обещаем да заобиколим вашия район отдалеч? — вметна Лорана.

Кбаот я изгледа косо и тя усети как изненадата му от предложението й доста бързо се трансформира в гняв.

— Джедай Джинзлър…

— Искам да кажа, наистина далеч около него — продължи Лорана, борейки се срещу тежестта на недоволството му, което оказваше давление върху съзнанието й. — Можем да се преместим в друга част на Ръба и от там да направим скока към следващата галактика.

— Не — твърдо каза Кбаот. — Това ще ни отклони от пътя ни с няколко хиляди светлинни години.

— Това би било приемливо — каза Миттраунуруодо, гледайки към Лорана. — При положение че избегнете всички територии, които се намират по продължение на настоящия ви вектор.

— Не! — повтори Кбаот рязко. Очите му вече горяха. — Лорана, отсега нататък ще мълчиш. Командире, вие не можете да ни давате нареждания. Нито вие, нито който и да е друг!

Внезапно той отблъсна стола си назад и се изправи в пълния си ръст.

— Ние сме джедаи! Ние представляваме най-висшата власт в тази Вселена! — обяви той и думите му проехтяха в стените на конферентната зала. — Правим онова, което ние преценим. И сме готови да ликвидираме абсолютно всеки, който посмее да се изпречи на пътя ни.

Лорана го изгледа смаяно. Сърцето й внезапно започна да блъска в гърлото. Какво казваше той? Какво правеше той? „Няма емоция, има мир“.

— В такъв случай този разговор приключва — каза Миттраунуруодо. Изражението му не се бе променило, но когато откъсна очи от Кбаот и погледна към командира, Лорана долови ново втвърдяване в решителността му. От това по гърба й полазиха нови тръпки. — Ще ви дам на разположение един час, за да обмислите предложението ми.

— Напротив, вие ще прекратите онова, което сте предприели, за да ни задържите в тази система, и ще отместите корабите си от пътя ни — настоя Кбаот твърдоглаво.

— Един час — повтори Миттраунуруодо, като плъзна назад собствения си стол и се изправи. — Джедай Джинзлър, може би вие бихте ме придружили обратно до моята совалка?

— Както желаете, командире — каза Лорана и без да посмее да погледне Кбаот в очите, също се изправи на крака. — Последвайте ме, моля.

Капитан Пакмиллу бе предложил част от въоръжените му стражи да посрещнат командир Миттраунуруодо при идването му на борда на „Изходящ полет“. Както се очакваше, Кбаот отхвърли това предложение, настоявайки лично двамата с Лорана да го сторят. Според него не бе нужна подобна демонстрация на сила, за да успеят да се справят с чуждия командир. Поради което сега Лорана и Миттраунуруодо се връщаха сами по обратния път към хангара.

— Вашият учител Кбаот е едновременно и арогантен, и твърдоглав — отбеляза командир Миттраунуруодо, докато вървяха по коридора. — Лошо съчетание.

— Така е — съгласи се Лорана. — Но е и много повече от това. Той е учител джедай и като такъв притежава знание и власт, скрити от останалите от нас. И за ваше собствено добро ви умолявам да не го подценявате.

— И все пак, ако това знание е скрито, тогава откъде можете да сте сигурни, че е точно и автентично?

Лорана сбърчи чело. За съжаление въпросът си бе съвсем основателен.

— Нямам представа.

— Със сигурност обаче не сте единствената — отбеляза Миттраунуруодо. — Не може да няма и други на борда, които да искат да се противопоставят срещу тиранията на джедай Кбаот?

„Тирания“. Тази дума Лорана не смееше да използва дори и в уединението на собственото си съзнание. А сега изведнъж повече не можеше да я заобикаля.

— Да, има — промърмори тя и се смръщи.

Право пред тях в дъното на коридора, пристъпващ неспокойно от крак на крак, бе застанал Час Улиър от К–4. Беше се подпрял на стената. Несъмнено бе дошъл, за да я занимава с поредното си дребнаво оплакване.

Ала когато двамата с Миттраунуруодо се приближиха до него, той не промълви нищо, а само ги изгледа със зашеметен поглед. Тя забеляза, че близо до транспорта на чиса беше паркирана някаква друга совалка — едно от превозните средства на „Изходящ полет“. Интересно! При пристигането на чиския командир нея я нямаше там.