няма да ни служат срещу живи същества, а ще бъдат впрегнати в индустрията да творят блага за мъдрите хора.
— А защо вие не ги използувахте там, в Доларланд, когато ви измъчваха? — не спираше Льонка.
— Искаш да знаеш защо? Добре: ние никога няма да посегнем срещу живи, мислещи същества, каквото и зло да ни причинят! Това би било в разрез с нашия морал. И мислите ли, че професор Липаев например би постъпил другояче?
— То се знае — не! — смънка засрамен Льонка.
— Направете си изводи: убийството е присъщо само на некултурни хора, на непросветени хора… Надявам се, че докато вие пораснете, по цялата ваша планета няма да останат такива люде…
Децата видяха Ксения Фьодоровна, като разговаряше с Дул Хай.
— Вашият образ ще остане за мене скъп спомен завинаги, както и вашето топло слънце — казваше той с малко тъга в гласа. — Вие сте най-хубавият символ на всичко прекрасно, което видяхме тук.
— Вие ме ласкаете — отвърна тя скромно.
— Не. Аз се надявам, че някога ще мога да се върна и да видя отново небето, морето, прекрасните земни хора и вас!
— Не ще бъде много весело — безцеремонно се вмеси Льонка. — Когато вие се върнете, Ксения Фьодоровна ще бъде баба най-малко на седемдесет години и не зная дали тогава ще я наричате „прекрасен символ“, както сега.
— Аз зная — тихичко му прошепна Ванка, — че Ксения Фьодоровна никога няма да остарее. Доктор Хай Мел й направи инжекция против стареене и тя ще остане най-малко сто години същата, каквато си е сега.
— Кой ти каза?
— Сам чичо Хай Мел.
— Какви чудни неща имат другарите от Михелас! Жалко, че всичко това е изгоряло… Каква къщичка подариха само на сестра ти! — мечтателно рече Ванка.
Той споменаваше за чудната къщичка, сгъната в кутия на големина колкото един радиоапарат. Ал Хас, който се разписа заедно с Ксения Фьодоровна на сватбата на Лида Андреевна и Пьотр Алексеич, беше отишъл със самолет до кораба да вземе тази къщичка. И когато на пиршеството в дома на младоженците излезе на двора и монтира своя подарък, всички се смаяха. Само за някакви си двадесетина минути тънките пластмасови листа се превърнаха в цяла къщичка със спалня, салон и кабинет, напълно мебелирани. Всичко в нея бе направено от пухкави силонови еластични тъкани — стените, леглата, креслата и килимът на пода. Покривки, дюшеци, възглавници и килими се надуваха леко с въздух и ставаха по-меки от пухени завивки. В един ъгъл на салона беше монтиран мъничък атомен реактор, едва забележим, който за няколко секунди затопляше цялата къща. Имаше и специална охладителна инсталация. Децата не можеха да забравят тази приказна къщичка, която наистина надминаваше всички мечти на хората, изразени в приказките за женската премяна, която се събирала в орехова черупка. Всяко от момчетата си даде дума, когато порасне, да въведе на Земята производството на такива походни къщички, които трябваше да направят живота лек и възможен във всеки кът — и на екватора, и на ледения полюс.
Трите момчета приближиха до другата група — там професор Липаев бе стиснал в прегръдките си Ал Хас, сякаш имаше намерение никога да не го изпуска, и говореше на Ли Фай:
— Ето, вие сте Ли Фай, а аз — Липаев; вие — биолог, а аз — астроном. Между нас няма никаква съществена разлика. Колко всъщност са близки далечните светове! Сближават ги най-вече общите идеи и интереси.
— Вярно. И мислещите същества от всички светове трябва да си подадат ръце в името на тези общи идеали — за мир, прогрес и благоденствие! — отвърна сериозно Ли Фай.
— Ще ви бъдем вечно благодарни, че придвижихте нашата наука с десетки години напред — рече професорът.
— Изразявате се силно — възрази Ал Хас. — Ние само ви показахме, че не е трудно постиженията на науката да се впрегнат в практиката за облекчаване труда на човека и подобряване на живота му. Ние пък трябва да ви благодарим, загдето ни показахте как се бранят постиженията на вековния труд. Това, което народите на планетата Земя правят, трябваше отдавна да се подеме у нас. Бяхме се затворили всеки в своята област и забравихме най-главното. Новият свят, който ще създадем, ще има за поука страданията ни и ние ще му завещаем никога да не забравя, че мирът се крепи с борба.
После Ал Хас подкани гостите на закуска с няколко думи:
— Позволете ни в последния ден да ви поканим на скромна закуска. Ние се ползувахме безрезервно от вашето гостоприемство, получихме от вас всичко, което ни бе нужно, а сега позволете и на нас да се почувствуваме поне за миг домакини и да ви предложим космическа закуска от нашенски деликатеси, след като вие запълнихте складовете ни изобилно с вкусна храна.
Децата, твърде гладни, се чудеха с какво ще закусват, понеже на масата нямаше нищо. Но в същия миг Ал Хас натисна един бутон и в салона влезе Ми-хи. Той се обърна към стената и като натискаше подред разни копчета, поднесе на масата едно след друго туби и стъклени чайници с питие. Домакините се поклониха на гостите си и всички с шеги започнаха да отварят тубите. Момчетата се учудиха на вкусната храна — синтетичният белтък например по вкус не отстъпваше на пържено в масло пиле. Накрай пиха наздравица с искрящо питие, което допадна най-много на момчетата с аромата си на пчелен мед. Тъкмо искаха да попитат за съдържанието му, когато в каюткомпанията влезе Джек Молнар.
— Защо толкова закъсняхте, Джеймол? — запита Ал Хас. — Заповядайте на закуска!
— Имах малко работа — отвърна Джек, задъхан от бързане. — Исках… трябваше да ви направя един скромен подарък, за да не запомняте с лошо мене и моята родина…
Той поднесе не много голям, но тежичък пакет.
— Съдържа „съкровището на планетата Земя“ — както нарекохте нашето злато. Зная. че се интересувахте от него. Зная също, че са ви снабдили достатъчно от него, но аз исках и от мое име да ви поднеса нещо…
— Но как се снабдихте с толкова злато! — викна професорът.
Джек замълча — той не искаше да казва, че бе вложил всичките си спестявания, останали от неговия знаменит бизнес, в това злато.
— Благодаря — рече трогнат Ал Хас. — Но напразно сте се трудили. Бяхме проявили към този метал най-обикновен интерес като към нещо непознато.
— Все пак настоявам да отнесете това „съкровище“ за спомен от мене — весело помоли Джек. — Все ще послужи за нещо.
— Но. разбира се, разбира се — рече сериозно Ал Хас. — Не бих искал обаче да оставате с убеждението, че ние и досега считаме този метал за най-голямата ценност на вашата планета… По-късно открихме нейното истинско съкровище.
Професор Липаев се разтревожи. Взря се в очите на Ал Хас в очакване да разбере какво всъщност те толкова високо са оценили. „Какъв ли ще е този друг метал? Как не се сетихме навреме да ги запитаме, такъв досаден пропуск!“ — мислеше той. ядосан, че няма вече никаква възможност да им се достави от новото „съкровище“.
— Ще намерим начин Да ви снабдим и с него — рече накрай. — Ще ви го изпратим с онези ракети — автомати, които по-късно ще полетят със строителните материали. Но какъв е той?
— Не — отвърна Ал Хас, — съкровището тръгва с нас, макар и в твърде ограничено количество — и обхвана с един замах петимата космонавти, ведно с Витолд Рвицки, които закусваха срещу него.
— Ето съкровището на планетата Земя! — продължи с тържествен тон той. — Това са нейните хора с прекрасни, ясни очи и велики сърца! Щастливи сме, че можахме да се опознаем с тях и да се поучим на истинска дружба и човеколюбив. Дойдохме тук нещастни прашинки с мъка в сърцата, убити духом, а си отиваме окрилени и щастливи! Днес чедата на планетата Земя са наши най-добри приятели и братя, ако ни позволите да ви наричаме така! На раздяла аз поздравявам всички истински хора и им пожелавам да живеят в мир и щастие! Нека крепне и расте младото им поколение — вдигна той на ръце Ванка, — в негово, лице аз поздравявам цялото прекрасно, слънчево бъдеще на планетата Земя!
При тези думи всички чуждопланетници станаха прави и сведоха глави в знак на почит, а след тях — и всички останали. После вдигнаха по земния обичай чаши за наздравица.
