След това се придвижи по кея. Извади пакет цигари от сака, извърна се с гръб срещу вятъра и запали. След като Дръпна от цигарата, вдигна поглед и видя ченгетата да се приближават към него. Знаеше какво си мислят. Че са го сгащили. Той вървеше към задънения край на кея. Жената се бе изравнила с мъжа и нещо си говореха, докато го приближаваха. Вероятно обсъждаха дали да изчакат подкреплението.
Гладън изведнъж смени рязко посоката и се насочи към магазинчето с лакомствата и служебните канцеларии. Познаваше добре тази част от кея. През седмицата два пъти му се бе случвало да върви подир деца с родителите си от въртележката до края на кея. Знаеше, че от другата страна на магазинчето има стълби, които водят към обсерваторията върху покрива.
Още щом зави покрай ъгъла на магазинчето и се скри от погледа на ченгетата, той затича покрай стената към гърба на сградата и после нагоре по стъпалата. Сега вече можеше да погледне надолу към кея пред магазинчето. Двете ченгета бяха точно под него и бързо говореха нещо. После се разделиха. Мъжът тръгна по стъпките на Гладън, а жената остана на мястото си. Нямаше да му дадат никаква възможност да се изплъзне. Внезапно му хрумна нещо. Откъде бяха разбрали? Ченге в костюм не се появява току-тъй на увеселително място. Ченгетата бяха дошли тук съвсем преднамерено. Търсеха някого. Него. Но как бяха научили?
Бързо прогони разсейващите го мисли и се замисли как да се отърве от ченгетата. Трябваше по някакъв начин да им отвлече вниманието. Ченгето скоро щеше да разбере, че Гладън не беше около рибаря в края на кея и щеше да се качи на покрива на обсерваторията да го търси. Видя варела за смет в ъгъла до дървените перила. Изтича до него и погледна вътре. Беше почти празен. Пусна сака си върху бетона, вдигна варела над главата си и затича към перилата. Захвърли го колкото му стигнаха силите, после проследи как прелетя над главите на двама рибари под него и пльосна във водата.
— Хей! — изрева някакво младо момче.
— Човек във водата! — закрещя с всичка сила Гладън. — Човек във водата!
После сграбчи сака си и бързо се дръпна до задните перила на покрива. Огледа се за жената ченге. Тя все още беше долу, но ясно бе чула плясъка и последвалия го крясък. Две деца се втурнаха към магазинчето да видят за какво бяха виковете и паниката. Полицайката се подвоуми няколко секунди и после хукна подир децата покрай ъгъла на сградата. Гладън преметна сака върху рамото си и бързо прекрачи през перилата, приклекна на ръба на сградата и скочи от метър и половина височина. Затича се към брега.
Някъде на средата вече зърна две ченгета от плажната охрана с велосипеди. Бяха по къси гащета и сини ризи с къси ръкави. Смешно. Беше ги наблюдавал предния ден. Какъв смях. Ченгета по къси гащи! Сега обаче затича към тях, размахвайки ръце, за да ги спре.
— Вие ли сте подкреплението? — изкрещя им той. — Те са на носа. Мъжът скочи във водата. Имат нужда от вас и им трябва лодка. Пратиха ме да ви насоча.
— Давай! — изкрещя единият полицай на колегата си.
Докато единият натискаше педалите с всичка сила, другият дръпна портативната радиостанция от колана си и започна да вика за спасителна лодка.
Гладън махна благодарно за екстрената помощ и започна спокойно да се отдалечава. След няколко секунди се озърна и видя и вторият полицай да върти педалите към носа. Тогава отново се затича.
Вече от моста, свързващ брега с Оушън Авеню, Гладън погледна назад и видя суматохата на кея. Запали нова цигара и свали очилата. Тъпи ченгета, така им се пада. Забърза по улицата, пресече булеварда и пое към Трета улица, където беше сигурен, че може да се скрие сред тълпата в тази пазарна част на улицата. Ама че ченгета, помисли си той. Имаха възможност да го пипнат, а го изпуснаха.
Свърна в една пресечка, която извеждаше до няколко ресторантчета за бързо хранене. Възбудата бе изострила апетита му и той хлътна в едно заведение да хапне пица. Докато чакаше, девойката да му я затопли във фурната, се сети за момиченцето от въртележката и му се прииска Да не беше изтривал изображението му. Но откъде можеше да знае, че ще се измъкне толкова лесно?
— Трябваше да се сетя — изрече ядосано на глас. После сепнато се огледа, за да се увери, че жената зад щанда Не е чула. Той я гледа известно време, но я намери за Непривлекателна. Беше прекалено стара. Спокойно може самата тя да има деца.
Докато я гледаше, тя сръчно издърпа пицата от фурната и я хвърли върху хартиена подложка. Бързо облиза изгорените си пръсти след това и постави пицата за Гладън върху щанда. Той я отнесе върху масата си, но не се докосна до нея. Не обичаше други хора да пипат храната му.
Чудеше се колко ли ще трябва да изчака, докато се върне на брега и си вземе колата. Добре че я беше оставил в нощния паркинг. Тъкмо за случая. Каквото и да станеше, не биваше да се добират до колата му. Защото ако го направеха, щяха да отворят багажника и да му вземат компютъра. А попаднеше ли лаптопът в ръцете им, сбогом, свобода.
Колкото повече се връщаше към епизода с ченгетата, толкова повече гневът се надигаше в него. Въртележката вече беше забранена зона за него. Повече не можеше да се върне там. Поне в скоро време. Трябваше по някакъв начин да предупреди и останалите по мрежата.
Все още се чудеше как са успели да се доберат до него, Прехвърляше една след друга различните възможности, като дори си мислеше дали някой от мрежата не го е издал, но накрая се спря на жената, която събираше билетите. Сигурно тя се беше обадила в полицията. Беше единствената, която го беше виждала всеки ден на кея. Нямаше кой друг да бъде.
Затвори очи и облегна глава на стената. Мислено беше пак до въртележката, приближавайки жената с билетите. В ръката си държеше нож. Щеше да й предаде няколко урока защо не е хубаво да се бърка в работата на другите. Тая тъпачка си въобразяваше, че може просто така…
Той усети нечие присъствие до масата. Някой го гледаше втренчено.
Гладън отвори очи. Двете ченгета от кея стояха надвесени над него. Обленият в пот мъж вдигна ръка и му махна да става.
— Хайде, вдигай си задника.
Ченгетата мълчаха през целия път до участъка. Взеха му сака, претърсиха го, сложиха му белезниците и му съобщиха, че е арестуван, но отказаха да му съобщят за какво. Отнеха му цигарите, портфейла и сака. Фотокамерата беше единственото нещо, за което се тревожеше. За щастие този път не беше взел книгите със себе си.
Гладън се замисли какво ли имаше в портфейла му. Накрая реши, че нищо важно. Шофьорската му книжка, издадена в Алабама, го идентифицираше като Харолд Бризбейн. Беше се сдобил с нея чрез мрежата, заменяйки снимките върху документите за самоличност. Имаше още един такъв документ в колата и щеше да каже сбогом на Харолд Бризбейн веднага щом се измъкнеше от ареста.
Не намериха ключовете за колата у него. Беше ги скрил добре. Гладън бе предвидил възможността, че може да изгърми. Знаеше как да задържи ченгетата далеч от колата си. Опитът го беше научи. Да взема такива предпазни мерки, винаги да планира възможно най-лошото развитие на нещата. На това го беше научил Хорас в Райфорд през всичките онези нощи, прекарани заедно.
В детективското бюро на Полицейското управление на Санта Моника грубо, но мълчаливо го напъхаха в стаята за разпит с размери два на два метра. Сложиха го да седне върху един от сивите стоманени столове и свалиха едната белезница, за да я заключат към стоманената халка, закачена към завинтена скоба в центъра на масата.
Върху стената, срещу която беше обърнат, имаше Прозорец с огледално стъкло и Гладън разпра, че това е стаята за разпити. Не знаеше само със сигурност кого ли може да са довели от другата страна на стъклото, След излизането си се беше покрил в Лос Анжелис А не виждаше никакъв начин да е бил проследен от Финикс или Денвър или откъдето и да било другаде.
В един момент му се стори, че долавя гласове от другата страна на стъклото. Те бяха там, гледаха го, шепнеха си, Притвори очи и отпусна глава към гърдите си така, че да не могат да наблюдават лицето му. После изведнъж Мигна глава с цинично и маниакално изражение и изрева:
— Ще ви го начукам, педерасти!
Това би трябвало да постресне здравата когото и да бяха сложили ченгетата там, Тая шибана тъпачка, билетосъбирачката, помисли той, Гладън пак се върна обратно към мечтите си как щеше да й предаде няколко урока.
На деветнадесетата минута от престоя му в стаята вратата най-после се отвори и вътре влязоха същите две ченгета. Взеха столове и седнаха, жената точно срещу него, а мъжът от лявата му страна. Жената
