постави един магнетофон върху масата заедно със сака. Нямат нищо, повтаряше си той неспирно като мантра. Щеше да се измъкне още преди слънцето да залезе.
— Съжаляваме, че ви накарахме да чакате — произнесе сърдечно жената.
— Няма проблеми — отвърна той. — Мога ли да си взема цигарите?
Той кимна към сака. Не му се пушеше толкова, колкото искаше да види дали фотокамерата беше все още вътре. Човек никога не бива да има вяра на шибаните ченгета. В това дори и Хорас не би имало нужда да го поучава. Детективката игнорира въпроса му и включи магнетофона. После се представи като детектив Констанс Делпи, а партньора си — като детектив Рон Суитцър. И двамата бяха от Отдела по злоупотреби с деца.
Гладън с изненада установи, че тя очевидно беше шефът тук. Беше от пет до осем години по-млада от Суитцър. Имаше руса късо подстригана коса. Не беше зле да свали няколко килограма, които всъщност бяха натрупани по бедрата и ръцете й. Гладън предположи, че тя сигурно вдигаше тежести. Реши също, че беше лесбийка. Разбираше от тези неща. Имаше усет.
Суитцър имаше изпито лице, беше плешив и сдържан. Гладън реши да се съсредоточи върху Делпи.
Жената измъкна картонче от джоба си и прочете конституционните права на Гладън.
— За какво ми е това? — запита той, след като тя свърши. — Не съм направил нищо незаконно.
— Знаете ли правата си?
— Това, което не знам, е защо съм тук.
— Господин Бризбейн, знаете ли…
— Да.
— Добре. Между другото, шофьорската ви книжка е от Алабама. Какво правите чак тук?
— Това си е моя работа. Сега искам да се свържа с адвокат. Няма да отговарям на никакви въпроси, както вече ви казах. Знам правата си, които току-що ми прочетохте.
Трябваше да научат домашния му адрес и местонахождението на колата му. Засега не разполагаха с нищо. За съжаление щяха да използват факта с бягството му като възможен претекст и някой местен съдия щеше да им издаде заповед за обиск да претърсят квартирата му и колата, стига само да знаеха къде са. Не можеше да го допусне на никаква цена.
— Ще поговорим за адвоката ви след малко — каза Делпи. — Искам обаче да ви дам шанс да изясните случая и може би дори да излезете оттук, без да се харчите за адвокат.
Тя отвори сака му и измъкна камерата и торбичката с шоколадите „Старбърст“, които хлапетата обичаха толкова много.
— Какво е това? — запита тя.
— На мен ми изглежда достатъчно очевидно.
Тя вдигна камерата и я изгледа така, сякаш никога досега не беше виждала такава.
— За какво се използва?
— За правене на снимки.
— На деца?
— Искам адвокат.
— А шоколадите? За какво ви са толкова много? На децата ли ги давате?
— Бих искал да говоря с адвокат.
— Зарежи адвоката — изръмжа ядосано Суитцър. — Пипнахме те, Бризбейн. Ти правеше снимки на децата при душовете. Малки голи деца с майките им. Повдига ми се от теб, педал.
Гладън се прокашля и изгледа Делпи с празен поглед.
— Не знам нищо такова. Аз обаче имам въпрос. Длъжен съм да ви запитам: „Къде е престъплението“. Разбирате ли? Не казвам, че съм го направил, но ако приемем, че съм го направил, не знаех, че снимането на деца по плажа е вече незаконно.
Гладън поклати глава сякаш в изумление. Делпи поклати глава сякаш в отвращение.
— Детектив Делпи, мога да ви уверя, че съществуват множество легални прецеденти, поддържащи, че наблюдаването на допустимата голота на обществено място — в този случай, майка почистваща детето си на брега — не може да бъде тълкувано като извратен интерес. Нали разбирате, ако фотографът, който е направил такава снимка, е извършил престъпление, тогава вие също така би трябвало да обвините и майката, че е допуснала тази възможност. Но на вас вероятно всичко това ви е известно. Сигурен съм, че последният час и половина сте го прекарали в консултации с градския адвокат.
Суитцър се приведе към него през масата. Гладън усети неприятния му дъх на цигари и пържени картофи. По всяка вероятност бе ял картофите нарочно, само за да му въздейства с непоносимия си дъх по време на разпита.
— Слушай ме добре, ти, дребен задник, знаем отлично кой си и с какво се занимаваш. Сблъсквал съм се с какви ли не, и изнасилвачи, и убийци… но такива като теб, педал, представлявате най-низшата форма на живот на планетата. Не искаш да разговаряш с нас? Чудесно, не се напрягай. Ние просто ще те пъхнем за през нощта в Бискайлус в общото отделение. Познавам няколко човека там, Бризбейн. И ще им пошушна няколко думички. Нали знаеш какво се случва с педофили като теб в такива места?
Гладън бавно вдигна глава, докато не се намери очи в очи със Суитцър за пръв път от началото на разпита.
— Детектив, не съм много сигурен, но мисля, че дъхът ви е достатъчен, за да предизвика углавно разследване. Ако аз съм обвинен, че съм правил снимки на плажа, в правото съм си да подам жалба.
Суитцър рязко замахна.
— Рон!
Детективът замръзна, погледна Делпи и ръката му бавно се отпусна. Гладън дори и не трепна при заплахата. Ударът щеше да е добре дошъл. Знаеше, че ще му е от голяма помощ в съда.
— Умно — просъска Суитцър. — Значи си имаме тук адвокатче с килийно образование, което си мисли, че познава всички номера. Това е вълшебно, Е, тази нощ ще ти се наложи да отговориш на няколко анкетки, ако ме разбираш какво искам да кажа.
— Искам да се обадя на адвокат — изрече отегчено задържаният.
Беше му пределно ясно какво се мъчеха да направят тия задници. Не разполагаха с нищо и се опитваха да го сплашат, за да допусне грешка. Той обаче нямаше намерение да им приглася, защото беше прекалено умен. И подозираше, че дълбоко в себе си го знаеха и те.
— Вижте, на всички ни тук е пределно ясно, че аз няма да отида в Бискайлус. С какво разполагате? Имате камерата ми, която, не знам дали сте проверили, няма никакви снимки. Разполагате само с някаква билетосъбирачка или някой спасител, който твърди, че съм правил снимки. Но доказателства за това няма, освен техните думи. А ако сте ги сложили зад стъклото да ме гледат, тогава и тази идентификация не ви върши работа. И задника да си разпорите, пак не можете да докажете, че съм проявил извратен интерес.
Той зачака, но те не казаха нищо. Сега вече той имаше думата.
— Но в крайна сметка цялата работа е, че този, когото вие сте сложили зад стъклото, без значение дали мъж или жена, е бил свидетел на нещо, което по никакъв начин не би могло да бъде класифицирано като престъпление. Как ще доведе това до прекарването на нощ в областния затвор, не знам, Възможно е обаче да ми го обясните вие, детектив Суитцър, стига, разбира се, да не се окаже непосилно за интелигентността ви.
Суитцър скочи, изблъсквайки стола в стената. Делпи мигом протегна ръка, като този път физически го спря.
— Спокойно, Рон — заповяда тя. — Сядай. Просто седни.
Той се подчини. Делпи загледа Гладън.
— Ако се каните да продължавате с театъра, тогава трябва да се обадя на адвокат — каза той, — Къде е телефонът?
— Ще се обадите. Веднага след като ви регистрираме. Цигарите обаче можете да ги забравите. Областният затвор е място, където пушенето е забранено. Ние се грижим за вашето здраве.
— Регистриран с какво обвинение? Вие не можете да ме задържате просто така.
— Замърсяване на обществени водоизточници, вандалщина с градско имущество. Бягство от полицейски служител.
