чудиш дали изобщо е трябвало да ти го даваме. Какво всъщност те безпокои, Тери? Нямам време да си играя с теб.
Той отново я погледна. Беше се научила да чете мислите му. Всички агенти и ченгета, които познаваше, владееха това умение. Маккейлъб се поколеба и накрая реши да каже какво го измъчва.
— Защо не си ми казала, че жената, чието сърце нося в гърдите си, е била убита.
Тя очевидно се изненада. Шокът от думите му ясно се виждаше на лицето й.
— Убита ли? За какво говориш?
— Била е убита.
— Как?
— Не зная точно. Оказала се по време на грабеж в някакъв магазин в Долината. Била застреляна в главата.
— Не се предполага да знаеш каквото и да е за донора си. Откъде научи това?
— Защото в събота сестра й дойде при мен. Разказа ми всичко… това някак променя нещата, нали разбираш?
Фокс се надвеси над него със строго изражение.
— На първо място, нямах представа откъде е сърцето ти. Никога не сме го знаели. Получихме го чрез ЦОТКО1. Казаха ни само, че е подходящо за първия в списъка ни. Това беше ти. Знаеш как работи ЦОТКО. Гледал си филма по време на подготовката. Получаваме ограничена информация, защото така е най-добре. Казах ти всичко, което знаем. Двайсет и шест годишна жена, доколкото си спомням. В отлично здраве, с подходяща кръвна група, съвършен донор. Това е.
— Извинявай. Мислех си, че може да си знаела и просто да си го скрила от мен.
— Не съм. Не сме. Тогава щом ние не знаем на кого е било сърцето, как е разбрала сестра й кой го е получил? Как те е открила? Може да е някаква измама…
— Не. Тя е. Зная го.
— Откъде знаеш?
— Онази статия миналата седмица в рубриката „Какво се е случило с…“ в „Таймс“. Там пише, че съм получил сърцето на девети февруари и че съм чакал дълго време, защото кръвната ми група се срещала рядко. Сестра й прочела материала и разбрала. Очевидно е знаела кога е била убита сестра й, знаела е, че сърцето й е дарено и че нейната кръвна група също е била рядка. Тя е сестра в спешно отделение в „Холи Крос“ и разбрала, че съм аз.
— Това не означава, че си получил…
— Получила е и писмото ми.
— Какво писмо?
— Което всеки пише след операцията. Анонимна благодарност към семейството на донора. Болницата го праща на съответния адрес. Тя е получила моето. Видях го и наистина е моето. Спомням си какво написах.
— Това не би трябвало да се случва, Тери. Какво иска? Пари ли?
— Не, не пари. Не разбираш ли? Иска да открия кой го е извършил. Кой е убил сестра й. Ченгетата не са стигнали доникъде. Минали са два месеца и никой не е арестуван. Тя знае, че са се отказали. Тогава видяла онази статия за мен във вестника, за това, че съм работил в бюрото. Решила, че аз съм получил сърцето на сестра й и си помислила, че може би ще успея да направя онова, което ченгетата очевидно не са в състояние. Да реша случая. В събота обикаляла цял час по кейовете на Сан Педро, докато открие яхтата ми. Разполагала само с името й от вестника. И дошла да ме потърси.
— Това е лудост. Дай ми името на тази жена и аз ще…
— Не. Не искам да й правиш каквото и да е. Представи си, че беше на нейно място. И ти щеше да сториш същото.
Фокс се изправи от леглото с разширени очи.
— Ти няма да го направиш.
Каза го като заявление, като лекарска заповед. Той не отвърна. Гневът отново се изписа на лицето й.
— Изслушай ме. Не си в състояние да направиш такова нещо. От трансплантацията са минали само шейсет дни и искаш да се правиш на детектив?
— Само мисля по въпроса, нали така? Казах й, че ще го обмисля. Зная какви са рисковете. Зная също, че вече не съм агент от ФБР. Сега ще е съвсем различно.
Фокс ядосано скръсти слабите си ръце на гърдите си.
— Дори не би трябвало да си го помисляш. Като твой лекар, аз ти забранявам да го направиш. Това е заповед.
После гласът й стана по-мек.
— Трябва да уважаваш дара, който си получил, Тери. Този втори шанс.
— Но това уважение има две страни. Ако не бях получил сърцето й, сега щях да съм мъртъв. Длъжник съм й. Именно…
— Не дължиш на нея или на семейството й нищо повече от онова писмо. Това е. Тя е била мъртва независимо дали ти или някой друг е получил сърцето й. Напълно грешиш по този въпрос.
Той кимна. Но ако за разума нещо изглежда логично, това не означава, че сърцето ти го разбира. Тя прочете мислите му.
— Но какво?
— Не зная. Просто си мислех, че ако някога разбера какво се е случило, ще се окаже, че е било случайност. За това бях подготвен. Така ти казват по време на предварителната ориентация и когато започвахме, така ми каза дори самата ти. Че деветдесет и девет от всеки сто пъти случайност води до фатално нараняване на главата. Автомобилна катастрофа, падане надолу по стълба или от мотоциклет. Но сега е различно. Това променя нещата.
— Постоянно го повтаряш. Защо да е различно? Сърцето е просто орган — биологична помпа. Независимо как е умрял собственикът му.
— Бих могъл да живея спокойно, ако беше случайност. През цялото време докато чаках, знаех, че за да живея, трябва да умре някой друг и се подготвях да го приема като случайност. Но убийство… тук става дума за злодеяние. Не за случайност. Това означава, че съм се възползвал от злодеяние, докторе, ето защо е различно.
Фокс не отговори. Тя пъхна ръце в джобовете на престилката си. Маккейлъб си помисли, че Бони най- после започва да го разбира.
— Дълго време целият ми живот се изразяваше в това — тихо прибави той. — Търсех злото. Такава ми беше работата. И аз бях добър, но в крайна сметка тя ме победи. Взе най-доброто от мен. Струва ми се… не, сигурен съм, че тъкмо това ми отне сърцето. Но сега това не означава абсолютно нищо, защото съм тук, имам ново сърце, онзи втори шанс, за който говориш, и единствената причина е в това злодеяние, в това ужасно престъпление, което някой е извършил.
Преди да продължи, Маккейлъб дълбоко въздъхна.
— Влязла е в онзи магазин, за да купи шоколад на детето си, и е била убита… виж, просто е различно. Не мога да ти го обясня.
— Не ми звучи много логично.
— Трудно ми е да открия нужните думи. Просто зная какво чувствам. За мен е логично.
На лицето на Фокс се изписа примирение.
— Виж, зная какво искаш да направиш. Искаш да помогнеш на онази жена. Но не си готов. Физически — категорично. А след като чух какво ми каза току-що, не мисля, че емоционално си готов да разследваш дори автомобилна катастрофа. Спомняш ли си какво ти обясних за равновесието между физическото и умственото здраве? Едното подхранва другото. И се страхувам, че онова, което в момента става в главата ти, ще окаже въздействие върху физическото ти възстановяване.
— Разбирам.
— Не мисля, че разбираш. Играеш си със собствения си живот. Ако всичко това продължи, ако получиш инфекция или организмът ти отхвърли органа, няма да успеем да те спасим, Тери. Чакахме двайсет и два месеца за сегашното ти сърце. Да не си мислиш, че веднага ще се появи ново със съответната кръвна група,
