— Ето какъв човек беше той, господин Маккейлъб.
Трябваше да чака десет минути на отбивката пред къщата, докато Бъди Локридж най-после се появи. Беше надул касетофона, от който се разнасяше „Виещият вълк“. Когато влезе вътре, Маккейлъб го намали.
— Къде беше?
— Разхождах се. Накъде?
— Доста те почаках. Към доковете.
Бъди направи обратен завой и пое към магистралата.
— Ами ти ми каза, че няма нужда да стоя в колата. Каза ми да се поразходя и аз го направих. Откъде можех да зная колко време ще се бавиш вътре?
Локридж бе прав, но Маккейлъб не се извини.
— Ако тази история продължи още дълго, ще трябва да ти дам клетъчен телефон.
— Ако продължи още дълго, искам повишение.
Маккейлъб не отговори. Локридж обърна касетата, извади хармониката от джоба на вратата и започна да свири заедно с музиката. Маккейлъб се загледа през прозореца и се замисли за Амилия Кордел — за това как един-единствен куршум беше отнел два човешки живота.
25.
Пратката от Карътърс го очакваше в пощенската кутия. Пакетът беше дебел като телефонен указател. Маккейлъб го занесе на яхтата, отвори го и пръсна документите по масата в трапезарията. Намери последното обобщение по разследването на случая Кениън. Разследването на убийството на Доналд Кениън бе съвместна операция на ФБР и полицията в Бевърли Хилс. Но не бяха разкрили нищо. В последния си доклад от декември агентите от бюрото, двама души от групата за специални разследвания в Лос Анджелис на име Невънс и Улиг, бяха заключили, че Кениън вероятно е бил екзекутиран от наемен убиец. Имаше две теории за това кой го е наел. Според първата, една от двете хиляди жертви на фалиралата спестовна каса не се задоволила с присъдата на Кениън или се страхувала, че отново ще избяга от правосъдието и затова използвала услугите на убиец. Според втората теория, убиецът е бил човек на неизвестния партньор, който по думите на Кениън по време на процеса го бил принудил да ограби касата. Този партньор, когото Кениън отказал да назове, останал неизвестен.
Маккейлъб намираше втората теория в доклада за интересна, защото показваше, че федералните власти може би вече са повярвали в твърденията на Кениън, че е бил принуден да източи фондовете на касата от друг човек. По време на процеса прокурорът се подиграл с това твърдение, като нарекъл партньора му „фантомът на Кениън“. Сега Маккейлъб държеше в ръцете си документ, който предполагаше, че фантомът наистина може да съществува.
Невънс и Улиг завършваха обобщителния доклад с кратък психологически портрет на неизвестния субект, който бе наел убиеца. Портретът отговаряше и на двете теории: той беше богат, бе в състояние да скрие следите си и да остане анонимен и имаше връзки с традиционната организирана престъпност, а може би дори беше част от нея.
Освен доклада, вдъхнал живот на фантома на Кениън, второто нещо, което заинтригува Маккейлъб, бе предположението, че човекът, наел убиеца и следователно същинският убиец, е свързан с традиционната организирана престъпност. На жаргона на ФБР това беше мафията. Пипалата й се простираха почти навсякъде, но въпреки това нямаше силно влияние в Южна Калифорния. В района гъмжеше от организирани престъпления, просто не ги извършваха традиционните мафиоти от филмите. Във всеки един момент в Южна Калифорния навярно действаха повече азиатски и руски мафиоти, отколкото италианските им колеги.
Маккейлъб подреди документите в хронологичен ред и започна от началото. Повечето бяха рутинни обобщения и сводки по аспекти на разследването, които бяха пращани на началството във Вашингтон. Той бързо ги прегледа и откри доклад за действията на групата по наблюдение в сутринта на убийството.
По време на убийството в микробуса се намирали четирима агенти. Било към осем часа във вторник, време за смяна. Двама агенти застъпвали, другите двама се прибирали вкъщи. Агентът, който следял подслушвателите, свалил слушалките и ги предал на заместника си. Той обаче имал параноични прояви и твърдял, че веднъж прихванал въшки от друг агент по време на смяна на слушалки. Затова сложил на слушалките собствените си дунапренови възглавнички и после напръскал всичко с дезинфектант, като през цялото време отвръщал на обидните забележки на другите трима. Когато накрая си сложил слушалките, почти минута не чул нищо, после се разнесъл приглушен разговор и накрая от къщата на Кениън прозвучал изстрел. Звукът бил слаб, защото в антрето нямало подслушватели. Смятали, че ако Кениън планира бягство, няма да приказва за това на входната врата. Апаратурата била монтирана в жилищните части на къщата.
Двамата агенти от освободилата се група още не си били тръгнали и продължавали да си говорят в микробуса. Когато чул изстрела, агентът със слушалките им извикал да пазят тишина. Няколко секунди внимателно се вслушвал, докато друг агент си сложил втори чифт слушалки. И двамата чули, че някой в къщата на Кениън ясно произнася близо до микрофоните „Не забравяй за каноли“.
Двамата агенти със слушалките се спогледали и се съгласили, че това не е гласът на Кениън. Обявили извънредна ситуация и се затичали към къщата, като провалили прикритието си. Пристигнали секунди след като Дона Кениън се върнала вкъщи, отворила входната врата и открила съпруга си върху мрамора с обляна в кръв глава. Агентите повикали помощ от бюрото, съобщили в местната полиция и Бърза помощ, претърсили къщата и квартала. Убиецът бил изчезнал.
Маккейлъб започна да чете транскрипцията на последния час от записа от дома на Кениън. Качеството му беше подобрено в лабораторията на ФБР, но въпреки това не се чуваше всяка дума. Записът започваше със звуците от закуската на дъщерите и нормални утринни разговори между Кениън, жена му и момиченцата. 07:40 ч. децата и майка им излязоха.
В транскрипцията беше отбелязано деветминутно мълчание, после Кениън телефонира в дома на адвоката си Стаили Лагроса.
ЛАГРОСА: Да?
КЕНИЪН: Тук е Доналд.
ЛАГРОСА: Доналд…
КЕНИЪН: Още ли продължаваме?
ЛАГРОСА: Да, ако все още го мислиш сериозно.
КЕНИЪН: Мисля го. Тогава ще се видим в офиса.
ЛАГРОСА: Знаеш какви са рисковете. Ще се видим там.
Изминаха още осем минути и после в къщата се разнесе непознат глас. Част от напрегнатия разговор изобщо не можеше да се чуе, тъй като Кениън и непознатият мъж се движеха из къщата, отдалечаваха се и се приближаваха до подслушвателите.
КЕНИЪН: Какво…
НЕПОЗНАТИЯТ: Млъквай! Ако правиш каквото ти кажа, ти и семейството ти ще останете живи, разбираш ли?
КЕНИЪН: Не можеш просто да влизаш тук и…
НЕПОЗНАТИЯТ: Казах ти да млъкнеш! Да вървим. Насам.
КЕНИЪН: Не наранявай семейството ми. Моля те, аз…
НЕПОЗНАТИЯТ: (неясно)
КЕНИЪН: … прави това. Аз не бих го направил и той (го знае. Не го разбирам. Той…
НЕПОЗНАТИЯТ: Млъквай. Не ми пука.
КЕНИЪН: (неясно)
НЕПОЗНАТИЯТ: (неясно)
После прозвуча изстрел. И секунди по-късно микрофон 4, който беше скрит в кабинета в дъното с врата към задния двор, улови последните думи на непознатия.
НЕПОЗНАТИЯТ: Не забравяй за каноли.
