наеме убиец, той би могъл също да влезе в системата на ЦОТКО. Важното е, че е възможно.
Маккейлъб посочи към списъка.
— Там е всичко, което е нужно. В групата са всички от списъка. Посочена е възрастта, дори дали са донори на органи. Той е избрал един от донорите. Избрал е някой млад, направил е проверка. Кениън е бил млад и напълно подходящ. Тенисист, яздил е кон. Кордел е бил млад и силен. Всеки, който го е наблюдавал известно време, би разбрал, че е подходящ. Карал е сърф, водни ски, бил е планинар. И двамата са били напълно подходящи.
— Тогава защо ги е убивал като за упражнение? — попита Фокс.
— Не, не за упражнение. Просто всеки път нещата са се обърквали. В случая с Кениън убиецът е използвал куршум дум-дум, който е пръснал мозъка му и той е бил мъртъв още преди да успеят да го закарат в болница. Убиецът е променил метода си на действие. Започнал е да използва патрони с метална гилза и е стрелял в предната част на мозъка. Фатален изход, да, но моментален. Появилият се на местопрестъплението мъж позвънил по клетъчния си телефон. Кордел още бил жив. Но линейката объркала адреса и отишла на друго място. Междувременно жертвата умряла.
— И органите пак не били годни за трансплантация — прибави Фокс. Очевидно вече разбираше.
— Мразя тази дума — за първи път от много време се обади Грасиела.
— Коя? — попита Фокс.
— „Годни“. Мразя я. Тези органи са дарени. От хора, които са обичали другите хора. Това не са резервни части.
Фокс кимна и безмълвно погледна към Грасиела.
— С Кордел не се е получило, но не заради метода на действие — продължи Маккейлъб. — Затова убиецът просто се е върнал към списъка си с потенциални донори. Той…
— Списъкът от системата на ЦОТКО.
— Точно така. Той се връща към списъка и избира Глория Торес. Процесът отново започва. Наблюдава я, научава навиците й, знае също, че е здрава.
Докато говореше, Маккейлъб погледна към Грасиела. Опасяваше се, че думите му ще предизвикат реакцията й. Тя мълчеше.
— И сега искаш да проследиш къде са отишли органите. Смяташ, че на убиеца — или на човека, който го е наел — е бил трансплантиран един от тях — каза Фокс. — Съзнаваш ли как звучи всичко това?
— Зная как звучи — тихо отвърна Маккейлъб, преди съмненията й да започнат да растат. — Но друго обяснение няма. Нуждаем се от твоята помощ, за да получим достъп до ЦОТКО.
— Не зная.
— Помисли си. Каква е вероятността един и същи човек — най-вероятно наемен убиец — съвсем случайно да убие трима души с абсолютно еднаква кръвна група? Не си в състояние да я изчислиш дори с компютър. Защото не може да е съвпадение. Кръвната група е. Кръвната група е връзката. Кръвната група е мотивът.
Фокс се отдалечи и застана до прозореца. Маккейлъб я последва. Прозорецът гледаше към булевард „Бевърли“. Видя върволицата от магазини по улицата, книжарницата и бакалията с надпис „СКОРОШНО ОЗДРАВЯВАНЕ!“ на покрива. Погледна към Фокс. Тя сякаш наблюдаваше собственото си отражение в стъклото.
— Чакат ме пациенти — каза лекарката.
— Нуждаем се от твоята помощ.
— Какво точно мога да направя?
— Мисля, че имаш по-голяма възможност да получиш информация от ЦОТКО, отколкото ние.
— Защо просто не идеш в полицията? Те имат най-голяма възможност. Защо ме замесваш в това?
— Не мога да ида там. Не още. Вече ходих и ме изхвърлиха от случая. Помисли си какво ти казах. Аз съм заподозрян.
— Това е лудост.
— Зная. Но те не го знаят. Освен това няма значение. Въпросът е личен. Дължа го на Глори Торес, дължа го и на Грасиела. Няма да стоя със скръстени ръце.
Последва кратко мълчание.
— Докторе?
Грасиела беше застанала зад тях.
— Трябва да ни помогнете. В противен случай смисълът на всичко това, което правите тук — отива по дяволите. Щом не сте в състояние да защитите системата, в която работите, вие нямате никаква система.
Двете жени продължително се изгледаха, после Фокс се усмихна и кимна.
— Идете в кабинета ми и ме почакайте — каза тя. — Трябва да прегледам господин Кослоу и един друг пациент. Ще се забавя най-много половин час. После ще направя каквото искате.
31.
— Кабинетът на координатора.
— Глен Леополд, моля. Обажда се Бони Фокс.
Бяха в кабинета й и вратата беше затворена. Фокс бе включила високоговорителя на телефона, така че Маккейлъб и Грасиела да могат да слушат. Двамата я бяха чакали половин час. Поведението й се беше променило. Все още искаше да им помогне, но той забеляза, че е по-раздразнена, отколкото в празната стая в северното крило. Разгледаха плана, който Маккейлъб бе разработил, докато я чакаха. Фокс си водеше бележки и после позвъни по телефона.
— Бони?
— Здрасти, Глен, как си?
— Добре. Какво мога да направя за теб? След десетина минути ми предстои съвещание.
— Няма да ти отнема толкова време. Имам един малък проблем, Глен, и мисля, че можеш да ми помогнеш.
— Казвай.
— На 9 февруари направих трансплантация — номерът на файла в ЦОТКО е номер деветдесет и осем, трийсет и шест — и се появиха усложнения. Бих искала да разговарям с хирурзите, които са извършили трансплантации с другите органи на донора.
Последва кратко мълчание, преди Леополд да отговори.
— Чакай да видя… искам да кажа, че е малко необичайно. За какви усложнения говориш, Бони?
— Зная, че бързаш за съвещание. Накратко, кръвната група на приемника е АВ, CMV отрицателен. Органът, който получихме чрез ЦОТКО, съответстваше — според протокола. Но сега, след около девет седмици от операцията, пациентът ни е развил CMV вирус и последната биопсия показва отхвърляне. Опитвам се да открия какво е станало.
Отново мълчание.
— Струва ми се, че ако се дължи на сърцето, трябваше отдавна да се е проявило.
— Така е, но преди не сме проверявали. Не ме разбирай погрешно, Глен, не твърдя, че се дължи на сърцето. Но трябва да открия откъде е дошъл вирусът и искам да проверя всички възможности. И е най- добре да започна със сърцето.
— По молба на адвокатите ли се опитваш? Защото, ако е така, трябва да се свържа с моя…
— Не, не, Глен, няма такова нещо. Трябва да разбера дали вирусът е дошъл с органа, или проблемът е тук.
— Каква кръв си използвала?
— Точно това е въпросът, използвахме само собствената кръв на пациента. Документите му са тук. Много преди операцията е дал осем единици. Използвахме само шест.
— Сигурна ли си, че сте използвали неговите шест?
В гласа на Леополд се долавяше известно раздразнение. Докато отговаряше, Фокс гледаше към Маккейлъб и той виждаше колко й е неудобно, че лъже координатора от ЦОТКО.
— Мога само да кажа, че изпълнихме процедурите и лично аз два пъти проверих етикетите преди
