— От пет седмици — отвърна Кей.
— Долу не видях обява, че се дава под наем.
И погледна надолу, където патрулните полицаи чакаха появата на криминалистите и паяка. Трудно можеха да бъдат наречени задружен екип — бяха се облегнали от двете страни на служебната кола, с гръб един към друг.
— Не слагам обяви — поясни Кей. — Кандидат-наемателите се появяват в момента, в който се разчуе, че някой от нашите апартаменти е свободен. Комплексът е истинска емблема на Холивуд. Но аз не бързам, защото този трябва да бъде освежен, а и се нуждае от някои дребни ремонти.
— Колко е наемът? — попита Едгар.
— Хиляда долара месечно.
Едгар подсвирна. И на Бош наемът се стори малко височък. Но панорамата в краката му недвусмислено сочеше, че много хора ще са на друго мнение.
— Кой разполага с информация, че гаражът долу е празен? — попита той.
— Малко хора. Живущите, плюс няколко кандидат-наематели, на които съм показвал жилището. Обикновено не пропускам да спомена и за гаража. Когато съм в отпуск, ползвам услугите на един от наемателите, който има грижата да показва свободните апартаменти на желаещите.
— А гаражът не се заключва, така ли?
— Не. Просто няма нищо за крадене. Ако желае, всеки нов наемател може да му сложи катинар. Препоръчвам им това, но ги оставям да решат сами.
— Случайно да си водите някакъв регистър за клиентите, на които сте го показвали?
— Всъщност не. Е, имам няколко телефона за връзка, но не виждам смисъл да съхранявам данните на хора, които все още не са мои клиенти.
Бош кимна. Тази насока на разследването със сигурност нямаше да е лесна. Явно много хора знаеха за съществуването на този отключен и празен гараж.
— А какво стана с последния наемател? — попита той.
— Наемателка — уточни Кей. — Живя тук почти пет години, искаше да направи кариера в киното. В крайна сметка се отказа и си се прибра у дома.
— Поставила си е много трудна цел — каза Бош. — Къде живее?
— В Остин, Тексас. Там изпратих депозита й.
— Сама ли живееше тук?
— Имаше приятел, посещаваше я редовно, а често оставаше и да пренощува. Но връзката им свърши още преди тя да се изнесе.
— Ще ни трябва точният й адрес в Тексас.
Кей кимна, помълча малко и подхвърли:
— Полицаите долу казаха, че колата била на някакво изчезнало момиче.
— По-скоро млада жена — каза Бош, извади от джоба си снимка на Мари Жесто и му я показа. Кей внимателно я разгледа и поклати глава. Жената на снимката очевидно не беше сред клиентите, проявили желание да наемат свободния апартамент.
— Не сте ли я виждали по телевизията? — попита Едгар. — Вече десет дни я показват по новините.
— Нямам телевизор, детектив — отговори домоуправителят.
В град като този липсата на телевизор бе израз на самостоятелно мислене, поне според Бош.
— Имаше я и във вестниците — направи последен опит Едгар.
— Рядко чета вестници — каза Кей. — Обикновено стари, които намирам долу, в контейнерите за смет. Не съм срещал нищо, което да има връзка с тази жена.
— Изчезнала е преди десет дни — каза Бош. — В четвъртък, на девети този месец. Спомняте ли си нещо около тази дата? Нещо необичайно, което да ви е направило впечатление?
— Тогава не бях тук. — Кей поклати глава. — Бях в отпуск, ходих до Италия.
— Обичам Италия — каза Бош. — Къде точно бяхте?
— Първо на езерото Комо, а след това в едно малко планинско градче, Асоло. — Лицето на Кей се разведри. — Там е живял Робърт Браунинг.
— Имаме си компания — отбеляза Едгар.
Бош проследи погледа на партньора си. Долу, на метър от жълтата лента, беше спряла подвижна телевизионна станция със сателитна чиния на покрива и голяма цифра 9, изписана отстрани. Единият от патрулиращите полицаи тъкмо крачеше към нея.
Хари отново погледна домоуправителя.
— Ще се наложи да проведем още един разговор, господин Кей. Моля ви да потърсите телефоните и имената на хората, които са проявили интерес към този апартамент. Искаме да се срещнем и с човека, който ви е замествал, докато сте били в Италия, а също така и адреса на предишната наемателка в Тексас.
— Няма проблеми.
— Ще се наложи да разпитаме и наемателите. Може би някой знае нещо за колата в гаража. Ще направим всичко възможно да разговаряме с тях по най-деликатния начин.
— В това отношение можете да сте напълно спокойни — увери го Кей. — А аз ще потърся телефонните номера.
Излязоха от апартамента и тръгнаха към асансьора. Пред остъклената кула се сбогуваха с домоуправителя и влязоха в кабината. Тя отново се разклати, но спускането мина безпроблемно.
— Не знаех, че обичаш Италия, Хари — подхвърли Едгар.
— Никога не съм бил в Италия.
Партньорът му се подсмихва. Това беше част от тактиката, до която прибягваха за елиминиране на евентуалните заподозрени.
— Подозираш ли го?
— Не. Просто попълвам празнините. Ако извършителят е той, защо ще вкарва колата в гаража на комплекса? И защо ще ни се обажда?
— Прав си. Макар че може да е умник и предварително да е изчислил липсата на логика в подобни действия. Разбираш какво имам предвид. Може би се опитва да ни надхитри. Може би момичето е дошло да разгледа апартамента и нещо се е объркало. Той скрива тялото, но не смее да премести колата, защото ченгетата може да го спрат. Изчаква десет дни, а след това ни се обажда с предположението, че колата е крадена.
— В такъв случай ще се наложи да провериш италианското му алиби, Уотсън.
— Защо Уотсън, а не Холмс?
— Защото Уотсън е пичът, който говори прекалено много. Но ако държиш, мога да те наричам и Холмс. Всъщност така ще е даже по-добре.
— Какво те мъчи, Хари?
Бош си помисли за акуратно сгънатите дрехи на предната седалка. Гърдите отново го стегнаха. Имаше чувството, че някой го е овързал с дебела тел.
— Имам лошо предчувствие — промърмори накрая.
— В смисъл?
— В смисъл, че изобщо няма да я открием. А след като не можем да я открием, няма как да пипнем и убиеца.
— Убиеца? Сигурен си, че е мъж, така ли?
Асансьорът се разклати и спря. Слязоха. В тясната уличка ги чакаха жена с микрофон и мъж с телевизионна камера.
— Точно така. Мъж е — отвърна с въздишка Бош.
Първа част
УБИЕЦЪТ
1
Обаждането дойде в момент, в който Хари Бош и колежката му Киз Райдър се бяха окопали зад бюрата си в отдел „Неразкрити престъпления“ и оформяха документацията по случая Матарезе. Предния ден бяха
