На места пътеката почти се губеше — навлизаха в район, който не беше особено привлекателен за туристите. Оливас вече вървеше зад убиеца и вместо за ръката го държеше за веригата отзад. По всичко личеше, че няма да го изпусне нито за миг — факт, който предизвиква задоволство у Бош. Единственото неудобство на индийската нишка беше липсата на позиция за стрелба у останалите детективи — разбира се, ако затворникът решеше да побегне.
Много бяха джунглите, в които беше влизал през живота си. И винаги държеше очите и ушите си отворени, внимаваше къде стъпва и беше готов за засада. Но сега вниманието му беше насочено единствено към двамата мъже пред него: Уейтс и Оливас.
Пътеката стана още по-тясна и значително по-влажна след нощния дъжд. Бош на няколко пъти се подхлъзна. Изведнъж се разнесе рязко пропукване на съчки, последвано от тупването на паднало тяло и ругатня. Оливас и помощник Дулън се обърнаха, но очите на Бош останаха приковани в Уейтс. Адвокат Суон ругаеше, някой му помогна да се изправи.
Продължиха надолу по стръмния склон и след пет минути спряха на ръба на почти отвесно дере. Вдлъбнатината пред тях беше запълнена с кална вода, която стигаше до оголените корени на вековен дъб. Оттатък корените зееше дупка, дълбока почти три метра.
— Това го нямаше тук — измърмори Уейтс.
— Оттук ли е пътят? — попита Оливас и махна с ръка към дупката.
— Да. Трябва да слезем долу.
— Добре, задръж така. — После се обърна и каза: — Бош, предлагам да слезеш пръв и да го поемеш.
Детективът кимна, плъзна се покрай тях и се хвана за един от ниските клони на дървото. Кракът му внимателно опипа влажната почва, подметката му се плъзна.
— Лоша работа — промърмори той. — Това си е истинска пързалка. Дори да успеем да слезем, как ще се качим?
— Мамка му! — изруга Оливас.
— На един от микробусите видях стълба — подхвърли Уейтс.
Детективите се спогледаха.
— Прав е — обади се Райдър. — Криминалистите наистина имат стълба на покрива на колата си. Ако я донесем, няма да е трудно да качим по нея.
— Напротив — изсумтя Суон. — Как виждате клиентът ми да се качва и слиза по стълба с оковани ръце и крака?
Очите на всички се насочиха към О’Шеа.
— Ще измислим нещо — промърмори той.
— Чакайте! — извика Оливас. — Не си въобразявайте, че…
— В такъв случай той няма да слезе — отсече Суон. — Точка по въпроса. Няма да ви позволя да го изложите на опасност. Той е мой клиент и аз нося отговорност за него не само в юридически смисъл, а и…
О’Шеа вдигна ръка.
— Сигурността на обвиняемия е част от
— Отивам да я взема — обади се лаборантката. — Някой ще подържи ли това?
Казваше се Каролайн Кафарели, но всички я наричаха Кал. Тя подаде на Бош газовия анализатор — жълта кутия с Т-образна форма, обърна се и тръгна по обратния път.
— Ще отида да й помогна — каза Райдър.
— Не — спря я Бош. — Всички, които носят оръжие, ще останат при Уейтс.
Партньорката му кимна.
— Ще се оправя и сама — подхвърли Кафарели. — Стълбата е лека, от алуминий е.
— Дано не се загуби — промърмори О’Шеа, след като лаборантката изчезна между дърветата.
Няколко минути всички мълчаха.
— Вълнувате ли се, детектив? — подхвърли Уейтс. — Вече сме толкова близо.
Бош не отговори. Нямаше никакво намерение да обсъжда душевното си състояние с тоя тип.
— Опитвам се да си представя всички случаи, по които сте работили — отново опита Уейтс. — Колко от тях приличат на този? Колко са били жените като Мари? Обзалагам се, че…
— Млъквай, Уейтс! — изръмжа Оливас.
— Рей, моля те — меко добави Суон.
— Просто се опитвам да завържа разговор с детектива.
— Говори си наум! — отсече Оливас.
Тишината продължи още няколко минути, после чуха стъпките на Кафарели, придружени от металическо потракване. Бош отиде да я посрещне, взе стълбата от ръцете й и внимателно я спусна в дупката. Когато се обърна, видя, че Оливас освобождава едната ръка на затворника — другата му остана прикована за веригата.
— И другата, детектив — обади се Суон.
— Една му стига.
— Съжалявам, детектив, но няма да позволя това. Той трябва да използва и двете си ръце, за да може да се предпази при евентуално подхлъзване.
— Ще го направи и с една.
Бош ги остави да спорят, обърна се с гръб към дупката и стъпи на стълбата. Спусна се без проблеми и бавно се огледа. Пътека вече нямаше. Оттук нататък щеше да им е много по-трудно да стигнат до мястото, на което бе заровена Мари Жесто. Вдигна глава към спорещите и зачака.
— Хайде, Фреди, действай — ядосано изръмжа О’Шеа. — Помощник, вие слезте пръв и хванете на мушката си господин Уейтс — в случай, че му хрумнат някакви идеи. Детектив Райдър, разрешавам ви да извадите пистолета си от кобура. Оставате тук в подкрепа на Фреди.
Бош стъпи на долното стъпало, внимателно взе пушката от ръцете на помощник-шерифа, след което се отдръпна да му направи място. Униформеният слезе При него и си взе пушката.
Бош вдигна глава и подвикна на Оливас:
— Хвърли ми белезниците.
Улови ги във въздуха и зае позиция на второто стъпало. Уейтс започна да слиза, а операторът включи камерата си. Бош вдигна ръка и сграбчи веригата на кръста му.
— Сега е моментът, Рей — прошепна в ухото му. — Единственият ти шанс. Сигурен ли си, че не искащ да опиташ?
Уейтс стигна дъното, обърна се и протегна ръце за белезниците.
— Не, детектив. — Погледна го в очите. — Прекалено много обичам живота.
— И аз така си помислих. — Бош му щракна белезниците и погледна нагоре. — Окей, всичко е наред.
Останалите членове на групата слязоха един по един. О’Шеа се огледа и установи, че пътека няма.
— А сега накъде? — обърна се той към Уейтс.
— Ами…
Уейтс се завъртя и заоглежда шубраците.
— Не се дърпай! — изръмжа Оливас, който за малко не изпусна веригата.
— Натам — спокойно каза затворникът и кимна надясно. — Просто за момент изгубих ориентация.
— Не ни разигравай, Уейтс — предупреди го Оливас. — Или ще ни заведеш при тялото, или се връщаме в града, изправяме те пред съда и започваш да се готвиш за инжекцията! Това ясно ли ти е?
— Ясно ми е. Да вървим.
Уейтс тръгна надясно, групата го последва. Оливас продължаваше да стиска веригата на кръста му, следван от помощник-шерифа с насочена пушка. Тук земята беше доста по-мека и кална. Влагата от пролетните дъждове се беше събрала на дъното на дерето.
Излязоха на малка полянка, скрита почти изцяло под короната на огромен дъб. Уейтс вдигна глава и Бош
