16
Киз Райдър лежеше по гръб. Лявата й ръка притискаше шията, дясната беше безсилно отпусната на земята. В широко отворените й очи се четеше ням въпрос, но им липсваше фокус. Сякаш беше ослепяла. Дясната й ръка беше цялата в кръв. Бош веднага видя входящата рана, малко под палеца. Моментално прецени, че не е толкова тежка, колкото другата — някъде около шията. Между пръстите й бликаше кръв. Куршумът най-вероятно беше засегнал сънната артерия, а това означаваше, че може да умре за броени минути, ако не и за секунди от обилния кръвоизлив или кислороден глад в мозъка.
— Тук съм, Киз, спокойно — каза той и коленичи до нея. Лявата й ръка притискаше гърлото твърде слабо, за да спре кръвотечението. Личеше, че силите бързо я напускат.
— Дай да видя… — Той внимателно отмести пръстите й и видя, че раните са две — входяща и изходяща. Кръвта ритмично пулсираше под дланите му.
— О’Шеа! — изкрещя той.
— Бош? — долетя приглушеният отговор от дъното на ямата. — Къде е? Уби ли го?
— Избяга! Трябва ми санитарния пакет от джипа на Дулън. Бързо!
Изтече цяла минута, преди отново да чуе паническия глас на прокурора.
— Дулън е ранен, Фреди също!
— Мъртви са, О’Шеа! — изкрещя Бош. — Обади се по радиостанцията, веднага! Райдър все още е жива и трябва да я…
В далечината екнаха два изстрела, последвани от женски писък. „Кати Кол и хората, останали на паркинга“, помисли Бош. Треснаха още два изстрела. Хеликоптерът над главите им направи рязък завой и започна да се отдалечава. Очевидно Уейтс беше стрелял по него.
— Хайде, О’Шеа! — изкрещя той. — Няма време!
Не получи отговор, върна ръката на Райдър върху раната и прошепна:
— Натискай с всичка сила, Киз. Веднага се връщам!
Скочи и грабна стълбата, която Уейтс бе изтеглил. Спусна я в ямата между телата на Дулън и Оливас и бързо слезе. О’Шеа беше коленичил до трупа на Оливас. Очите му бяха точно толкова оцъклени и лишени от изражение, колкото тези на мъртвия полицай. На няколко крачки от тях Суон бе опрял гръб на едно дърво, лицето му беше бяло като вар. Кафарели беше хвърлила уреда и се мъчеше да извади радиостанцията изпод трупа на Дулън. Помощник-шерифът беше паднал по очи.
— Остави на мен, Кал! — викна Бош. — Бягай горе да помогнеш на Киз. Трябва на всяка цена да спрем кръвоизлива от шията й!
Без да каже нито дума, лаборантката се покатери по стълбата. Бош обърна Дулън и видя малката дупка в средата на челото му. Очите му бяха отворени и в тях се четеше изненада. Без да губи нито секунда, той свали радиостанцията от колана му, отправи позивните за „ранен полицай“ и поиска незабавна медицинска помощ по въздуха на паркинга под Сънсет Ранч. Едва след като получи уверения, че екипът тръгва, Докладва за бягството на въоръжения убиец. Продиктува отличителните белези на Уейтс, тикна радиостанцията под колана си и хукна към стълбата. Пътьом се извърна към О’Шеа, Суон и оператора, който продължаваше да снима:
— Елате всички! Трябва да я пренесем до паркинга. Там всеки момент ще дойде медицински хеликоптер!
О’Шеа продължаваше да гледа Оливас, тялото му трепереше.
— Мъртви са, не можем да им помогнем! — изкрещя от горния край на дупката Бош. — Ела, трябваш ми!
Кафарели притискаше раната на партньорката му, но един поглед му беше достатъчен да разбере, че времето й изтича. Животът бавно я напускаше, очите й потъмняваха. Бош се отпусна на колене, грабна здравата й ръка и започна да я разтрива. Мимоходом отбеляза, че Кафарели е увила раната на другата й ръка с връзката за коса.
— Дръж се, Киз! Ей сега ще те измъкнем оттук, хеликоптерът вече лети насам!
Огледа се за подръчни материали. Главата на Мори Суон се показа над ръба на ямата и това беше достатъчно в главата му да се появи идея. Той помогна на адвоката да стъпи на твърда земя и погледна надолу. О’Шеа вече се катереше нагоре, операторът чакаше ред след него.
— Остави камерата! — викна Бош.
— Не мога. Аз отговарям за…
— Качиш ли я горе, ще я направя на парчета!
Операторът неохотно остави камерата на земята, извади дигиталния диск и го пусна в един от многобройните джобове на комбинезона си. Бош го изчака да се покатери, издърпа стълбата и я сложи до Райдър.
— Ще я използваме за носилка. Хващаме я по двама отпред и отзад. Кал, ти ще вървиш отстрани и ще притискаш раната на шията й.
— Ясно.
— Дайте да я преместим.
Бош приклекна до дясното рамо на партньорката си, другите трима също се наведоха. Вдигнаха Райдър и внимателно я сложиха на стълбата. Кафарели притискаше раната.
— Много внимателно — предупреди ги Бош. — Наклоним ли стълбата, тя ще падне. Кал, имай грижата да я придържаш.
— Добре, да вървим.
Вдигнаха стълбата и поеха нагоре по пътеката. Разпределена между четиримата, тежестта на Райдър не беше проблем. Но калта беше. На два пъти Суон се подхлъзна с официалните си обувки и импровизираната носилка опасно се накланяше. Положението спасяваше Кафарели — почти прегръщаше ранената.
Стигнаха до площадката за по-малко от десет минути. Бош веднага забеляза, че микробусът на Съдебна медицина липсва, но Кати Кол и двамата й помощници бяха там, живи и здрави.
Вдигна очи към небето, но хеликоптер не се виждаше. Кимна към микробуса на криминалистите, измъкна радиостанцията и изрева в микрофона:
— Къде е помощта?
Отговорът беше, че е на път и всеки момент ще се появи. Внимателно оставиха стълбата на земята и се огледаха. Площадката предлагаше достатъчно място за кацане. Зад гърба на Бош долетя гласът на О’Шеа, който разпитваше Кол:
— Какво стана? Накъде тръгна Уейтс?
— Изскочи от гората и започна да стреля по хеликоптера на телевизията. После насочи оръжието си към нас, скочи в микробуса и потегли надолу.
— Онзи хеликоптер тръгна ли след него?
— Мисля, че не. Изчезна веднага щом Уейтс започна да стреля по него.
В далечината се разнесе монотонно боботене. „Дано не са онези тъпаци от Канал 4“, помисли си Бош, зае позиция в центъра на площадката и зачака. Миг по-късно над дърветата се появи сребристата машина на Въздушна евакуация и той размаха ръце.
В мига, в който хеликоптерът се приземи, от него скочиха двама мъже и хукнаха към паркинга. Единият носеше куфарче с оборудване и медикаменти, а другият — носилка. Без да губят нито секунда, те коленичиха от двете страни на Райдър и почнаха работа. Изправен зад тях със скръстени на гърдите ръце, Бош мълчаливо ги наблюдаваше. Единият сложи кислородна маска на ранената, а другият сръчно й нагласи системата. После се заеха с огледа на раните. „Дръж се, Киз, дръж се Киз!“, безмълвно повтаряше Бош.
Единият от санитарите се обърна и завъртя показалец по посока на пилота. Това означаваше, че трябва да излетят веднага. Двигателят моментално увеличи оборотите. Пилотът беше готов.
Разгънаха носилката и сложиха Райдър на нея. Бош хвана една от дръжките и помогна да я пренесат до машината.
— Може ли и аз да дойда? — изкрещя той, за да надвика грохота на мотора.
— Какво? — Единият от екипа се обърна.
— Може ли да дойда?
— Не, сър. — Човекът поклати глава. — Трябва ни място, за да работим. Тя се нуждае от спешно
