Командир на екипа беше сержант Боб Макдоналд, командирован от холивудската дирекция. За щастие Бош го познаваше от предишната си служба и не очакваше да има проблеми. В същото време си даваше сметка, че този разговор ще е само загрявка за официалния разпит от страна на ОУО.
— Къде е агентката на ФБР? — попита той. — Рейчъл Уолинг?
— Разпитват я в едната от съседните къщи — каза Макдоналд.
— А старицата горе?
— Добре е — успокои го колегата му. — В момента я разпитват. Оказва се, че Уейтс е живял тук като осиновено дете. Истинското му име е Робърт Фоксуърт. Жената е твърде болна и на практика не излиза. От социалните служби й носят храна, а Фоксуърт й давал някакви пари за гаража, където държал материалите за миене на прозорци и някакъв стар микробус със специално монтиран инвалиден стол.
Бош кимна. Както очакваше, Джанет Саксън нямаше никаква представа за какво още е използвал гаража Фоксуърт.
Макдоналд го гледаше очаквателно и той започна да разказва. Започна от самото начало, описа действията си след откриването на връзката между Уейтс и съдържателя на заложната къща Фицпатрик.
Въпроси нямаше. Все още. Никой не го попита защо не се е свързал със специалния отряд, с Рандолф, Прат или някой друг. Просто мълчаха и го слушаха. Но Бош не беше особено разтревожен, защото двамата с Уолинг бяха свършили главното: бяха спасили момичето и бяха ликвидирали престъпника. Знаеше, че това ще натежи над всичките му прегрешения и отклонения от служебните правила. Никой нямаше да му поиска оставката.
Описанието на събитията отне двадесетина минути, след което Рандолф предложи да направят почивка. Групичката бавно се пръсна и Бош получи възможност да се изправи очи в очи с шефа си. Предварително знаеше, че разговорът ще бъде тежък.
Прат не го остави да чака дълго, пристъпи към него и заби тежък поглед в очите му.
— Е, Хари, какво ти каза той там вътре?
Бош го погледна изненадано. Очакваше упреци и обвинения, очакваше гняв заради всичките действия, които беше предприел на своя глава. Но нищо подобно не се случи и той побърза да се възползва от ситуацията. Сбито и с малко думи разказа какво е научил от Уейтс, най-вече във връзка с експеримента в Бийчуд Кениън.
— Каза, че всичко е било организирано с посредничеството на Суон. Той е предал на Уейтс офертата на О’Шеа и Оливас, според която той трябвало да признае за убийството на Жесто, за да отърве смъртната присъда.
— Това ли е всичко?
— Че малко ли е?
— Защо О’Шеа и Оливас биха предложили подобна сделка?
— По най-баналната причина на света: пари и власт. Две неща, които фамилията Гарланд притежава в изобилие.
— Антъни Гарланд беше заподозрян по случая Жесто, нали? Същият, който си издейства съдебна заповед да не го закачаш в отсъствието на адвокат?
— Да. Така беше, докато О’Шеа и Оливас не използваха Уейтс като доказателство, че съм бил на погрешен път.
— Научи ли нещо ново извън казаното в онази дупка?
— Не много. — Бош поклати глава. — Проследих произхода на двайсет и пет хиляди долара, дарени за предизборната кампания на О’Шеа. Всичките тези пари постъпват от адвокатите на Ти Рекс Гарланд и неговата петролна компания, абсолютно законно. Доказват наличието на връзка, но нищо повече.
— Двайсет и пет бона ми се струват малко.
— И наистина е така. Но ако се поразровим, положително ще открием още.
— Сподели ли това с Макдоналд и хората му?
— Не. Ограничих се с това, което ми разказа Уейтс. Не им споменах нито дума за даренията.
— Мислиш ли, че ще потърсят отговорност от Мори Суон?
Бош се замисли за момент, после поклати глава.
— Няма начин. Всичко, което са си казали, попада в графата „поверителна информация“ между адвокат и клиент. Освен това никой няма да тръгне да го притиска заради показанията на един мъртвец.
Прат нервно пристъпи от крак на крак. На това нямаше какво да отговори.
— Моля те да ми простиш, шефе — подхвърли Бош. — Но просто нямаше как да ти разкажа с какво се занимавам.
Прат махна с ръка.
— Забрави. Но трябва да ти кажа, че си голям късметлия. В крайна сметка свърши добра работа и видя сметката на един мръсник. Мога ли да те упреквам за това?
Бош кимна в знак на благодарност.
— Освен това аз отлитам — добави Прат. — Само след три седмици ти ще си трън в задника на друг човек. Той да си решава какво да прави с теб.
Бош вече беше решил да не напуска полицията, независимо дали Киз Райдър щеше да се върне на работа, или не. Предполагаемият нов началник на отдела Дейвид Ламбкин беше стар служител, опитен и добър колега. Бош се надяваше да работи с него добре — разбира се, ако след приключването на тази история все още щеше да е служител в Неразкрити престъпления.
— Леле! — прошепна Прат.
Бош се обърна и проследи погледа му. Прокурор О’Шеа тъкмо слизаше от кола, спряла до репортерските микробуси, паркирани от двете страни на тясната алея. Механично направи крачка към него, но Прат го хвана за ръката.
— Спокойно, Хари!
— Какво прави тук тоя тип, да го вземат мътните?!
— Случаят е негов, човече. Може да идва и да си отива, когато пожелае. А ти си сядай на задника. Ако побързаш да си разкриеш картите, никога няма да стигнеш до него!
— Значи да го оставя да танцува пред камерите и да си прави предизборната кампания, така ли? Пълни глупости! Това, което трябва да направя, е да го сритам направо пред камерите!
— Това би било изключително мъдър ход, Хари. И адски потаен. Ситуацията само ще спечели от него.
Бош издърпа ръката си, но не тръгна към О’Шеа, а просто се облегна на близката патрулна кола и скръсти ръце пред гърдите си. Прат беше прав: наистина трябваше да се успокои.
— Само го дръж по-далеч от мен! — глухо предупреди той.
— Малко ще е трудничко. Вече идва — промърмори Прат.
Бош вдигна глава едва когато О’Шеа и двамата му сътрудници спряха на крачка от него.
— Добре ли сте, детектив Бош?
— Повече от всякога.
Бош продължаваше да стои със скръстени ръце, сякаш се страхуваше, че ако ги измъкне изпод мишниците си, най-вероятно ще му друсне един в мутрата.
— Благодаря ви за това, което сте направили. Благодаря, че спасихте младата жена от сигурна смърт.
Бош кимна, продължаваше да гледа в краката си.
Прокурорът погледна за миг Прат, който продължаваше да стои на крачка от колата, после се обърна към придружителите си и каза:
— Искам да поговоря насаме с детектив Бош.
Онези се отдалечиха. Прат ги последва едва след като получи успокоително кимане от страна на Бош.
— Осведомиха ме за това, което е казал в тунела онзи Уейтс, или по-скоро Фоксуърт — подхвърли О’Шеа, след като изчака да се отдалечат на безопасно разстояние.
— Хубаво.
— Надявам се, че не приемаш сериозно твърденията на един доказан сериен убиец, които засягат
