— Прави каквото искаш.

— Знаеш ли какво си мисля? След смъртта на клиента ти Рейнард Уейтс остава само един човек, който може да свърже детектив Прат със семейство Гарланд. Според мен партньорът ти насреща се готвеше да елиминира тази връзка, защото е уплашен. Ако не се бяхме появили, ти вече щеше да се подуваш на дъното на басейна.

— Мисли каквото щеш. Но аз ти заявявам, че между нас имаше само малко недоразумение, нищо повече. Той се появи точно когато възнамерявах да поплувам, след което поспорихме.

— Нали не можеш да плуваш, Мори? Сам го каза преди малко.

— Приключих разговора си с теб, детектив. Моля да напуснеш собствеността ми.

— Още е рано, Мори. Защо не приключиш с обличането, а след това да се присъединиш към нас там, при дълбоката част?

Остави адвоката да се бори с панталоните си и пристъпи към Прат, който вече седеше на една от каменните скамейки с белезници на ръцете.

— Няма да кажа нито дума без присъствието на адвокат! — изръмжа той.

— Ей там има един, нека го изчакаме да си обуе гащите — подхвърли Бош. — Можеш да използваш услугите му.

— Няма да говоря, Бош — повтори Прат.

— Мъдро решение — подвикна Суон от другия край на басейна. — Първо правило: никога не разговаряй с ченгета!

Бош развеселено погледна Рейчъл.

— Можеш ли да повярваш на ушите си? Само преди две минути Прат се опитваше да удави тоя тип, а сега получава безплатни юридически съвети от него!

— Добри юридически съвети! — натъртено го поправи Суон и тръгна към тях. Дрехите лепнеха по мокрото му тяло.

— Не се опитвах да го удавя, а да го измъкна — почти викна Прат. — И това е всичко, което ще кажа.

Бош огледа адвоката и се ухили.

— Вдигни си ципа, Мори, а след това седни ей тук. — Махна към каменната пейка.

— Няма. — Суон поклати глава и понечи да тръгне към къщата, но Бош му препречи пътя и изръмжа:

— Казах ти да седнеш! Арестуван си!

— За какво? — възмутено извика Суон.

— За двойно убийство. Арестувам ви и двамата.

Суон се разсмя, сякаш беше чул най-голямата глупост. Облеклото му, макар и мокро, му помагаше да възвърне част от самочувствието си.

— Кого съм убил?

— Детектив Фред Оливас и помощник-шериф Дерек Дулън.

Суон — все така усмихнат — поклати глава.

— Подобни обвинения попадат под ударите на закона за предумишлено убийство — каза той. — Но има неоспорими доказателства, че никой от нас не е изстрелял куршумите, убили Оливас и Дулън.

— Добре е да си имаш работа с адвокат — одобрително каза Бош. — Винаги съм мразел да тълкувам законите.

— Жалкото в случая е, че законите трябва да се тълкуват на теб, детектив Бош. Законът за предумишлено убийство се прилага само когато жертвата е убита с предварително и доказано намерение. Ако намерението не е доказано, обвиняемите попадат под ударите на друг закон — за убийство по непредпазливост.

— Знам. — Бош кимна. — Точно затова те арестувах.

— Тогава бъди така добър да ми обясниш как точно съм планирал тези убийства.

Бош се замисли за момент, после го погледна.

— Какво ще кажеш за умишлено престъпление и възпрепятстване на правосъдието? Можем да започнем оттам, а след това да се прехвърлим на опит за корумпиране на държавен служител и подпомагане на доказан престъпник да избяга от ареста.

— И там ще свършим — отвърна Суон. — Аз представлявах клиент. Не съм извършил нито едно от изброените престъпления и ти нямаш никакви доказателства за противното. Ако ме арестуваш, само ще докажеш безсилието си. — След тези думи се изправи и отново се обърна към къщата. — Желая лека нощ на всички.

Бош направи крачка напред и сложи ръка на рамото му.

— Сядай, да те вземат мътните! Вече ти казах, че си арестуван! Ще оставя на прокуратурата проблема с нарушените закони просто защото пет пари не давам за тях. Главното е, че двама полицаи са убити, а кариерата на моя партньор ще приключи заради теб, Мори. Затова сядай и си затваряй плювалника!

Прат седеше кротко, на лицето му играеше лека усмивка.

— Хубаво е да си имаш адвокат подръка, Хари — подхвърли той. — Според мен забележката на Мори е основателна. Май няма да е зле хубавичко да си помислиш, преди да предприемеш каквото и да било.

— Няма да се измъкнете — заяви Бош. — Нито сега, нито никога.

Изчака за реакция, но Прат мълчеше.

— Знам, че ти си организаторът — продължи Бош. — Твоя работа е цялата инсценировка в Бийчуд Кениън. Ти си сключил сделката с Гарланд, а Мори е убедил Уейтс да се включи в играта. Ти си подправил работния дневник, след като Уейтс ти е съобщил псевдонима си. Мори може и да е прав за предумишленото убийство, но и възпрепятстване на правосъдието ще е достатъчно. Доказателства в това отношение колкото щеш. Получиш ли подобно обвинение, край с теб. Няма да заминеш за никакви острови, шефе. Няма да получиш заслужена пенсия. Отиваш по дяволите.

Очите на Прат се откъснаха от лицето му и се насочиха към тъмните води на басейна.

— Искам семейство Гарланд — прошепна Бош. — А ти можеш да ми ги поднесеш на тепсия.

Прат мълчаливо поклати глава.

— Е, както желаеш — въздъхна Бош. — Да вървим.

Направи им знак да станат и те се подчиниха. Обърна Суон с гръб и му щракна белезниците, хвърли поглед над рамото му към Прат и го попита:

— На кого ще се обадиш след официалното обвинение? На жена си или на онова маце от „Назначения и уволнения“?

Прат подгъна крака и се строполи обратно на пейката, като боксьор след тежък удар. Бош правилно беше преценил кога да използва последния си коз. И без да се колебае нито секунда, засили натиска:

— Коя щеше да дойде с теб на островите? В онази плантация за захарна тръстика? Според мен щеше да е мацето, как му беше името…

— Казва се Джеси Темпълтън и те усетих, че дебнеш пред къщата й.

— А пък аз направих така, че да ме усетиш. Я ми кажи какво знае тая Джеси и дали ще е твърда като теб, когато й отида на гости, след като те заключа в килията?

— Тя нищо не знае, Бош. Остави я на мира. Същото важи за жена ми и децата ми.

— Няма да стане и ти прекрасно го знаеш. — Бош поклати глава. — Ще обърнем всичко с краката нагоре, за да видим какво ще изпадне. Ще открия парите, които си получил от семейство Гарланд, ще ги свържа с теб, Мори и всички останали. Много се надявам да не си ги скрил у гаджето си, защото ако си го направил, тя също отива в кафеза.

Прат си приведе напред. Ако ръцете му не бяха оковани на гърба, положително щеше да подпре главата си с тях, да скрие лицето си от света. Бош го обработваше по начина, по който се сече дърво — бавно и последователно, от всички страни. И в момента дървото едва се крепеше, готово да рухне и при най-лекото побутване.

Бош блъсна Суон към Рейчъл, после се извърна към Прат и каза:

— Хранил си погрешното куче.

— Това пък какво значи?

— Всеки има право на избор, но ти си избрал погрешно. Проблемът е, че човек никога не плаща сам за

Вы читаете Ехо парк
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату