грешките си. Винаги повлича и други хора.
Пристъпи към басейна и погледна водата. Повърхността й блестеше, но всичко надолу тънеше в мрак. Изчака още малко и дървото започна да пада.
— Не искам Джеси да бъде замесена — изпъшка Прат. — Не искам и жена ми да научава за нея.
Офертата беше явна: Прат бе готов да проговори. Бош ритна с крак плочките по ръба на басейна и бавно се обърна.
— Не съм прокурор, но все ще измислим нещо.
— Не прави тази грешка, Прат! — възкликна Суон.
Бош се наведе, опипа джобовете на шефа си и измъкна ключовете на джипа.
— Рейчъл, отведи господин Суон в колата на детектив Прат. — Подхвърли й връзката. — Тя ще е най- удобна за превозването му. Ние ще дойдем след минутка.
Тя побутна адвоката към пролуката в живия плет.
— Не говори с него! — изкрещя Суон. — Чуваш ли? Не говори с никого! Иначе всички ни ще вкараш в затвора!
Двамата изчезнаха, но юридическите съвети продължаваха да долитат иззад храстите. После вратата на джипа се затръшна и гласът на адвоката заглъхна. Бош се изправи пред началника си. На челото на Прат беше избила пот, ситни капчици се плъзгаха по лицето му.
— Не искам да бъдат забърквани нито Джеси, нито семейството ми — пак изпъшка Прат. — Искам сделка. Никаква ефективна присъда, плюс нормално оттегляне в пенсия.
— Искаш твърде много за човек, който е убил двама души. — Бош поклати глава. После се обърна и закрачи напред-назад, търсеше начин и двамата да останат доволни. Храстите се раздвижиха и Рейчъл отново стъпи на плочките. Видя недоумението му, разпери ръце и се усмихна.
— Вратите на джипа се заключват автоматично, като предпазна мярка при превозването на деца. Няма как да излезе.
Бош кимна, обърна се към Прат и продължи:
— Както вече казах, искаш твърде много. Какво предлагаш в замяна?
— Семейство Гарланд — отчаяно отвърна Прат. — Преди две седмици Антъни ме заведе в планината и ми показа къде е закопал момичето. Ще ти поднеса на тепсия и Мори Суон. Това копеле е затънало толкова дълбоко, че…
Бош изчака за момент, после се наведе и тихо попита:
— Ти?!
Прат отмести очи и кимна.
Бош направи отчаян опит да се съсредоточи, за да обмисли офертата. Смъртта на Фреди Оливас и Дулън със сигурност тежеше на съвестта на Прат и той не беше сигурен, че може да постигне някакво споразумение с прокуратурата. Не знаеше дори дали сам ще успее да го приеме. Но в този момент адски много му се искаше, защото това означаваше най-после да стигне до убиеца на Мари Жесто.
— Нищо не обещавам — каза накрая. — Ще се срещнем с някой прокурор.
Помълча малко, после премина на последния важен въпрос.
— Какво ще кажеш за О’Шеа и Оливас?
— Те са чисти — твърдо отговори Прат.
— Гарланд е вложил най-малко двадесет и пет хиляди долара в предизборната кампания на О’Шеа — възрази Бош. — Разполагам с документи.
— Просто е покрил залозите. Ако О’Шеа стане подозрителен, Ти Рекс ще го притисне, тъй като откъдето и да се погледне, това финансиране прилича на подкуп.
Бош кимна. Отново го обзе унижение и разкаяние за това, което беше помислил и казал на О’Шеа.
— Това не е единственото ти погрешно заключение — подхвърли Прат.
— Така ли?
— Спомена, че съм отишъл да притискам Гарланд с всичко това. Но аз не съм направил нищо подобно. Те дойдоха при мен, Хари.
Бош поклати глава. Не му повярва по простата причина, че ако двамата Гарланд наистина бяха решили да купят някое ченге, щяха да се обърнат към първоизточника на всичките си проблеми — тоест към него. Но това не бе станало и Бош беше сигурен, че сделката е организирана от Прат, потаен пред пенсия, с вероятен развод, любовница и Бог знае още колко тайни в живота си. Да, Прат беше направил предложението на Гарланд, а също и на Мори Суон.
— Кажи го на прокурора — изсумтя Бош. — Може би ще ти повярва.
Срещна погледа на Рейчъл и кимна.
— Откарай Суон с джипа. Аз ще взема детектив Прат в моята кола. Не искам да са заедно.
— Правилно — каза тя.
— Хайде, ставай — изръмжа Бош и махна на Прат да се изправи.
Прат се подчини. Лицето му бе на сантиметри от лицето на Бош.
— Първо искам да ти кажа нещо, Хари.
— Какво?
— Никой не трябваше да пострада, разбираш ли? Планът беше перфектен, всичко трябваше да е наред. Уейтс обърка нещата. Ако беше изпълнил инструкциите, всички щяха да са живи и здрави. Всички щяха да са доволни, дори ти. Щеше да приключиш със случая Жесто и да си отдъхнеш. Така беше планирано.
Бош се сдържа с цената на доста усилия. После изсумтя:
— Хубава приказка. С изключение на няколко малки подробности. Принцесата не се събужда, убиецът остава на свобода и не всички си живеят мирно и щастливо. Но ти продължавай да си я повтаряш, дано някой ден свикнеш с нея…
Сграбчи грубо Прат за ръката и го блъсна към пролуката в живия плет.
Пета част
ЕХО ПАРК
36
В десет сутринта в понеделник Ейбъл Прат слезе от колата си и тръгна през зелените площи на Ехо Парк към скамейката под протегнатите ръце на Дамата от езерото, на която седеше възрастен човек. На раменете и обърнатите длани на Дамата бяха кацнали пет гълъба, шести се беше разположил върху главата й, но тя не показваше никакви признаци на раздразнение.
Прат тикна вестника си в препълненото кошче за смет в краката на статуята и седна до стареца. Очите му се насочиха към спокойните води на езерото Ехо. Пръв проговори възрастният човек — беше облечен с бежов костюм, с кърпичка в джобчето, и държеше между краката си бастун.
— Едно време човек можеше да доведе тук цялото си семейство, без да се страхува, че ще го застрелят гангстери — каза той тихо.
— Това ли ви тревожи, господин Гарланд? — попита Прат. — Гангстерите? В такъв случай ще ви предложа малко информация. Този час от деня предлага най-голямо спокойствие. Не само тук, но и във всеки друг квартал на града. Повечето гангстери рядко стават от леглото преди обед. Това е причината, поради която отиваме да ги прибираме сутрин — винаги ги хващаме по бели гащи.
Гарланд одобрително кимна.
— Добре е да го знае човек. Но аз се безпокоя от друго. От вас, детектив Прат. Нашият бизнес приключи и не би трябвало изобщо да чувам името ви, още по-малко пък да ви срещам.
Прат огледа парка. Оттатък езерото имаше два реда дървени маси, на които пенсионерите играеха домино. Очите му бавно се преместиха на колите, паркирани отвъд тревната площ.
— Къде е Антъни? — попита той.
— Ще дойде. Вероятно взема предпазни мерки.
— Умно.
— Това място не ми харесва — изръмжа Гарланд. — Пълно е с грозни хора, включително такива като вас. Защо сме тук?
