— Момент — обади се един глас зад тях. — Не казвай нито дума, татко.
Антъни Гарланд се беше приближил незабелязано иззад статуята. Заобиколи пейката и махна с ръка на Прат.
— Ставай!
— Какво има? — Детективът го погледна неразбиращо.
— Просто стани.
Прат се подчини. Антъни Гарланд извади от джоба си някакъв уред и започна да го движи покрай тялото му.
— Тази машинка ще ми каже, ако случайно не си чист.
— О, добре. Винаги съм се чудел дали съм чист, или не. С тия мадами в Тихуана човек никога не знае…
Никой не се засмя. Антъни Гарланд прибра машинката, очевидно доволен от проверката. Прат понечи да седне, но той го спря.
— Чакай.
След което започна ръчна проверка — явно държеше да е сигурен сто процента.
— С плъзгаво същество като теб, детектив, човек никога не може да е спокоен — презрително изръмжа той.
Ръката му спря на кръста на Прат.
— Това ми е пистолетът — уведоми го Прат.
Гарланд продължи претърсването.
— Това ми е телефонът.
Ръката продължи надолу.
— А това са ми топките.
Гарланд невъзмутимо продължи надолу по крачолите. Най-накрая свърши и Прат получи разрешение да седне до възрастния мъж.
Антъни остана прав пред пейката, с гръб към езерото и скръстени ръце.
— Чист е.
— Добре, тогава да поговорим — каза Ти Рекс. — За какво става въпрос, детектив Прат? Мисля, че всичко беше ясно: вие не ни търсите за нищо, не ни заплашвате, не ни казвате къде да ходим и кога да го правим.
— А щяхте ли да се появите, ако не бях ви заплашил? — контрира Прат.
Двамата Гарланд замълчаха и той се усмихна победоносно.
— Приключих с изложението.
— Защо сме тук? — попита възрастният мъж. — При предишните ни контакти бях пределно ясен: не желая синът ми да бъде засегнат по никакъв начин от вашите разследвания. Защо той трябваше да дойде тук?
— Защото доста ми липсваше след малката ни разходка из гората. Ние сме свързани един с друг, нали, Антъни?
Младият Гарланд замълча и Прат усили натиска.
— Искам да кажа, че когато един човек те заведе в гората и ти покаже къде е заровен труп, двамата ставате някак близки. Но след нашата малка разходка в Бийчуд Кениън Антъни изобщо не ми се обади.
— Няма да говорите със сина ми по този начин! — отсече Ти Рекс. — Изобщо не искам да говорите с него! На вас ви беше платено, детектив Прат. Забравихте ли? За пръв и последен път ви позволявам да ме търсите и да разговаряте с мен. Ако има нужда, аз ще ви потърся, ясно?
Изрече всичко това, без изобщо да го поглежда. Очите му останаха насочени към спокойните води на езерото. Посланието беше ясно: човекът, на когото говореше, не заслужаваше никакво внимание.
— Ясно, ама нещата се промениха — каза Прат. — Ако четете вестници и гледате телевизия, би трябвало да сте наясно, че нещата горе доста се пообъркаха.
Старецът остана неподвижен, само ръцете му се увиха около излъсканата до блясък драконова глава в горния край на бастуна.
— По чия вина се объркаха? — спокойно попита той. — Вие ни уверихте, че двамата с онзи адвокат ще държите юздите на Рейнард Уейтс. Казахте, че никой няма да пострада, защото операцията ще е чиста. А в какво ни въвлякохте на практика?
Прат забави отговора си няколко секунди, после каза: — Сами се въвлякохте. Вие искахте нещо от мен и аз ви го доставих. Няма значение чия е грешката. Тя вече е станала и са нужни още пари.
Ти Рекс Гарланд поклати глава.
— Платихме ви един милион.
— Които трябваше да разделя с Мори Суон — уточни Прат.
— Не ме е грижа за разходите на вашите подизпълнители.
— Хонорарът беше уговорен при условието, че всичко протече гладко — че Уейтс поема вината за убийството на Жесто и следствието се прекратява. За съжаление се получиха усложнения и следствието продължава.
— Вече ви казах, че това не е моя грижа. Ние сключихме сделка.
Прат се приведе напред и опря лакти на коленете си.
— Сделката си е сделка, Ти Рекс — въздъхна той. — Но вие би трябвало да сте загрижен за това, което се случи след нея. Знаете ли кой ме посети в петък вечер? Хари Бош, в компанията на една агентка на ФБР. Поканиха ме на неофициална среща с господин Рик О’Шеа. Оказа се, че преди да бъде застрелян, онзи жалък негодник Уейтс признал на Бош, че не е убил Мари Жесто. И това признание автоматически поставя Бош в предишната ситуация, Антъни — да те преследва до дупка. А всички вкупом да преследват мен. За съжаление са успели да разкрият почти цялата комбинация и ме свързаха с Мори Суон. В момента им трябва някой, който да попълни белите петна. Няма как този някой да е Суон, затова притискат мен. И трябва да ви кажа, че ме притискат здраво…
Антъни Гарланд гневно изрита някакво камъче със скъпата си мокасина.
— Мамка му! Знаех си, че тая работа ще гръмне!
Баща му вдигна ръка и отсече:
— Бош и ФБР не се броят. Важното е как ще постъпи О’Шеа, но за него ние сме се погрижили. Той е купен, само че още не го знае. Сигурен съм, че когато му обясня ситуацията, ще ни играе по свирката. Иначе няма и да помирише стола на областния прокурор.
— Бош няма да се откаже — възрази Прат. — Тринайсет години се мъчи да разреши този случай и няма да вдигне ръце точно сега.
— В такъв случай се погрижете за него — рече Ти Рекс. — Това влиза в задълженията ви по сделката. Аз ще се погрижа за О’Шеа, а вие — за Бош. Да вървим, сине.
Старецът се опря на бастуна в опит да се изправи, Антъни се наведе да му помогне.
— Почакайте! — спря ги Прат. — Казах ви, че ми трябват пари. Мога да се погрижа за Бош, но веднага след това ще трябва да изчезна. А за това са нужни пари.
— Копеле мръсно! — изсъска Антъни. — Забрави ли, че ти беше автор на целия шибан план? Забрави ли, че заради теб бяха убити двама души? Как си позволяваш да ни притискаш за още пари?
— Съжалявам, но съм изправен пред важен избор. — Прат разпери ръце. — Също като вас. Мога да остана и да гледам накъде вървят нещата, но мога и нещо друго — да изчезна веднага, още в този миг. Трябва да ви напомня нещо, което съм сигурен, че знаете — винаги се сключват сделки с дребните риби, защото по този начин може да се стигне до едрите. Аз съм дребна риба, Антъни, ти си едрата… — Извърна се към Ти Рекс и тихо добави: — А най-едрата сте вие!
Старият Гарланд кимна. Като прагматичен бизнесмен, беше наясно със ситуацията.
— Колко? — тежко въздъхна той. — Колко ще струва да изчезнете веднага?
Прат не се поколеба нито за миг и отсече:
— Един милион. Струва си да ми дадете тези пари, защото без мен никога не могат да стигнат до вас. Изчезна ли, с мен изчезва и цялото разследване. Цената за това е един милион долара и тя не подлежи на обсъждане. Нямам интерес да бягам за по-малка сума. Ако не я получа, ще рискувам да преговарям с прокуратурата.
