— Добре. Но първо чуйте касетата.
— Също и от партньора ви.
— Ще дойде всеки момент.
Брадли тръгна с касетофона в ръка, а Бош най-сетне седна на мястото си, без да си дава труда да поглежда към другите детективи.
Още нямаше обяд, а той вече се чувстваше изтощен. Сутринта беше прекарал в чакане на съдия, който да подпише разпорежданията за претърсване, след което беше обиколил целия град, за да ги разнесе на адвокатите на градските болници. Едгар беше поел десет от тях. Времето, което му се освободи по този начин, беше посветено на ровене в досието на Николас Трент и в телефонните архиви на Уъндърланд Авеню.
Чакаха го и многобройни телефонни съобщения, най-пресните от които получени от дежурната стая. От всичко дванайсет съобщения, девет бяха от репортери, без съмнение с искане за повече информация за предаването на Канал Четири, излъчено повторно в сутрешните новини. Останалите бяха от адвоката на Трент, Едуард Мортън, който беше звънял между 8 и 9.30 часа сутринта.
Бош не познаваше Мортън, но очакваше оплакване относно даване сведения за миналото на Трент на медиите. Обикновено не бързаше да се свързва с адвокатите, но в случая искаше да приключи веднага с назряващия конфликт и да обясни на Мортън, че изтичането не е дошло от следователите. Въпреки че Мортън сигурно нямаше да повярва и дума от казаното. На позвъняването му отговори секретарка — Мортън бил на съдебно заседание, но трябвало да се прибере в кантората си всеки момент. Бош каза, че ще го чака да се обади.
Изхвърли бележките за обажданията на репортери в кошчето и се зае със записките от обаждания до дежурните, които явно вече следваха матрицата, дадена на Манкиевич. Единадесетото обаждане беше попадение в десятката. Жена, на име Шийла Делакроа, 8.41 сутринта. Малкият й брат Артър Делакроа изчезнал в Лос Анжелис през 1980 година. По това време момчето било на дванайсет години.
В отговор на въпросите, оставени от Бош, тя казваше, че брат й се наранил при падане от скейтборд няколко месеца преди да изчезне. Получената от него мозъчна травма изисквала хоспитализация и намеса на неврохирург. Не помнела точните подробности, нито имената на някой от лекарите, но била сигурна, че става дума за болницата „Куийн ъв Ейнджълс“. Шийла Делакроа беше оставила и адрес и телефонен номер за връзка.
Бош загради думата „скейтборд“ в описанието на разговора, после извади визитната картичка, дадена му от Бил Голихър. В университета се включи телефонен секретар. Голихър се обади на втория номер на визитката — очевидно обядваше.
— Само един бърз въпрос: за черепната рана, която е била лекувана оперативно. Възможно ли е да е била причинена от падане от скейтборд?
От другата страна настана мълчание и Бош остави Голихър да мисли. Приемащият обажданията му направи знак, че го търсят, и Бош закри слушалката с ръка.
— Кой е?
— Киз Райдър.
— Кажи й да изчака. — Той махна ръка от слушалката. — Докторе, чувате ли ме?
— Да. Мисля. Възможно е — зависи в какво се е ударил. Но не особено, ако става дума просто за удар в земята. Фрактурата показва малка, директно засегната област в по-високата част на черепа. Не е тази област, която обикновено се свързва с рани от падане.
Бош усети как увереността му се изпарява. Мислеше си, че е попаднал на подходящ обект за идентифициране като жертва.
— За конкретен човек ли говорим? — попита Голихър.
— Да, току-що получихме сигнал.
— Има ли рентгенови снимки, хирургически картон?
— В момента се занимавам с това.
— Искам да ги видя, за да направя сравнение.
— Веднага след като се сдобия с тях. Ами другите наранявания? Може ли да са от каране на скейтборд?
— Разбира се, част от тях — но не всички. Не и тези, получени през ранното детство. Детектив, знаете, че често в случаи на малтретиране се съобщава различна от реалната причина.
— В смисъл, че който и да доведе детето в спешното от деление, няма да каже, че го е ударил яко по главата с фенер или нещо подобно.
— Точно така. Ще има някаква съчинена история, към която ще се придържа и детето.
— Падане със скейтборд например.
— Възможно е.
— Добре, докторе, трябва да свършваме. Ще ви осигуря рентгенови снимки възможно най-скоро. Благодаря. — Той включи другата линия на телефона. — Киз?
— Здрасти, Хари, как си?
— Зает. Какво има?
— Чувствам се ужасно, Хари. Мисля, че издъних нещата.
Бош се отпусна тежко назад.
— Канал Четири?
— Да. Аз… вчера, след като си тръгна и след като партньорът ми, Торнтън, се нагледа на футбол, ме попита за какво си идвал. И аз му казах. Разбираш ли, все още се опитвам да установя нормални колегиални отношения с него. Казах му, че съм проверила имената и че сме попаднали на подходящ човек с досие за малтретиране. Хари, кълна се, че му казах само това.
Бош въздъхна облекчено. Не Райдър го беше подвела — тя просто се беше доверила на човек, на когото при нормални обстоятелства би трябвало да може да се доверява.
— Киз, от вътрешни разследвания чакат да говорят с мен. Откъде си сигурна, че Торнтън е дал сведенията на Канал Четири?
— Знам, че познава репортерката Съртейн. Преди няколко месеца с него работихме по едно убийство за взимане на застраховка в Уестсайд и случаят привлече вниманието на медиите. Той й подаваше информация неофициално. Виждала съм ги заедно. Вчера, след като му казах какво сме намерили, веднага се сети, че му се ходи до клозета. Взе си спортната страница и тръгна натам. След малко получихме позвъняване и отидох и му потропах на вратата, че трябва да излитаме. Не отговори отвътре. Реших да не го притеснявам и да го изчакам. Сетих се чак когато видях новините днес. Сигурно е слязъл до фоайето дай се обади. Наистина съжалявам, Хари. Много кофти са те изтипосали в тоя репортаж. Ще говоря с вътрешни разследвания.
— Задръж засега, Киз. Ще ти кажа, ако имам нужда да говориш с тях. Но какво ще правиш по твоя проблем?
— Ще си търся нов партньор. Не мога да работя с този човек.
— Внимавай. Ако сменяш често партньорите, скоро ще останеш сама.
— По-добре сама, отколкото със скапаняк, на когото нямам доверие.
— И това е вярно.
— Ами ти? Предложението ти важи ли още?
— В смисъл че съм скапаняк, на когото можеш да се довериш?
— Знаеш какво искам да кажа.
— Важи. От теб се иска само…
— Трябва да затварям, Хари. Той идва.
— Добре, чао.
Бош затвори и се замисли какво можеше да се направи в случая с Торнтън. Да се обади на Карол Брадли? Все още имаше възможност да се заблуждава, а не искаше да прибягва до вътрешни разследвания ако не е съвсем сигурен. Бездруго самата мисъл да го направи му звучеше отблъскващо. Но нямаше да го преглътне, при положение че някой се опитваше да попречи на разследването му.
След няколко минути планът му беше готов и той погледна часовника си. Дванайсет без десет. Обади се на Киз Райдър.
