— Хари се обажда. При теб ли е?
— Да, защо?
— Повтаряй след мен и се направи на развълнувана: „Така ли, Хари? Страхотно! Кой е той?“
— Така ли, Хари? Страхотно! Кой е той?
— Така. Сега слушаш, слушаш, слушаш. Сега кажи: „Как десетгодишен е стигнал до тук от Ню Орлийнс?“
— Как десетгодишен е стигнал до тук от Ню Орлийнс?
— Супер. Сега затвори и не казвай нищо. Ако Торнтън те заразпитва, кажи му, че сме идентифицирали детето по зъбни отпечатъци и че става дума за десетгодишен беглец от Ню Орлийнс, видян за последен път през седемдесет и пета.
Родителите му са хванали самолет за насам. А шефът ще даде пресконференция за всичко това днес в четири.
— Добре, Хари. Успех.
— И на теб.
Едгар, който тъкмо беше дошъл, го гледаше озадачено.
— Опитваме се да запушим пробойната — каза Бош. — И да затворим устата на репортерката.
— Кой е певецът?
— Партньорът на Киз. Така мислим. Но наистина имаме потенциален обект за жертвата. — Бош му разказа за обаждането за Артър Делакроа и последвалия си разговор с Бил Голихър.
— Осемдесета? Това не ни върши работа в случая на Трент. Проверих телефонните архиви — не е живял на тази улица преди осемдесет и четвърта, точно както ни каза снощи.
— Чувството ми подсказва, че той не е нашият човек.
Дори мисълта за скейтборда в гаража на Трент не можеше да промени интуитивното усещане на Бош.
— Кажи го на ония от Канал Четири.
Телефонът на Бош иззвъня. Беше Райдър.
— Току-що отиде до тоалетната.
— Каза ли му за пресконференцията?
— Всичко му казах. Не престана да пита, скапанякът му със скапаняк.
— Ако й каже, че всички ще научат в четири, те ще го включат като гореща новина в обедната емисия. Ще гледам.
— Ще разправяш после.
Бош погледна часовника си. Имаше на разположение още няколко минути.
— Между другото, разследват ни. Вътрешните, в една от стаите са.
Ченето на Едгар увисна. Като повечето полицаи, той не изпитваше топли чувства към отдела за вътрешни разследвания, защото дори когато човек си вършеше работата съвестно, те винаги намираха причини да му висят на главата. Също като данъчните — от всяко тяхно известие стомахът ти се свива на топка.
— Успокой се. Заради Канал Четири е. След няколко минутки ще сме чисти. Ела с мен.
Отидоха в стаята на Билетс, където имаше телевизор. Тя се занимаваше с някакви документи на бюрото си.
— Имаш ли нещо против да погледаме обедните новини на Канал Четири? — попита Бош.
— Заповядайте. Сигурна съм, че капитан Ле Вали и Ървинг също ще ги гледат.
Емисията започна с новината за верижна катастрофа на магистралата за Санта Моника. Нищо особено — шестнайсет коли една върху друга, но без човешки жертви. Видеозаписът беше добър, затова пускаха първо него. Случаят с „кучешката кост“ обаче се беше придвижил до престижното второ място. Водещият обяви включване с Джуди Съртейн за поредното извънредно съобщение:
— Канал Четири научи, че костите, намерени в Лоръл Кениън, са били идентифицирани, като принадлежащи на десетгодишен, избягал от къщи в Ню Орлийнс.
Билетс отвори уста да каже нещо, но Бош й махна да изчака.
— Родителите на момчето, които са съобщили за изчезването му преди повече от двайсет и пет години, са на път за Лос Анжелис за среща с полицията. Останките са били идентифицирани с помощта на зъбни експертизи. По-късно днес се очаква пресконференция на началника на полицията, на която където ще бъде съобщено за идентифицирането и ще се обсъди ходът на разследването. Както Канал Четири съобщи снощи, полицията съсредоточи вниманието си върху…
Бош изключи телевизора.
— Какво става? — попита веднага Билетс.
— Заблуда на врага. Запушвам пробойната.
— Кой е?
— Партньорът на Киз. Казва се Рик Торнтън. — Бош преразказа наученото от Райдър и описа плана си на действие.
— Къде е човекът от вътрешни разследвания? — попита Билетс.
— В една от стаите за разпити. Прослушва касета, на която съм записан с репортерката снощи.
— Касета? Защо не ми каза?
— Забравих.
— Добре, оттук поемам аз. Сигурен си, че Киз е чиста, така ли?
Бош кимна.
— Нормално е тя да иска да му има доверие и да му разказва всичко. Той се е възползвал от доверието й и го е продал на Канал Четири. И не ме интересува какво всъщност е получил в замяна — той ми прецаква разследването.
— Добре, Хари. Гледай си разследването, аз ще се оправя тук. Нещо друго ново, което би трябвало да знам?
— Имаме възможност за идентификация, ще я проверим днес.
— Трент?
— Отлежава, докато не сме сигурни, че това е детето. То е изчезнало през осемдесета, а Трент се появява в квартала през осемдесет и четвърта.
— Чудно. Междувременно се появяваме ние и разгласяваме тайните на живота му по телевизията. Патрулните казаха, че медиите направо са вдигнали лагер в двора му.
— Говори с Торнтън за това.
— Нямай грижи.
Докато се връщаха в стаята си, Бош попита Едгар дали е прегледал досието на Трент.
— Смешна история. Ако беше се случило сега, прокуратурата изобщо нямаше да му обърне внимание.
Когато се върнаха до бюрото, Бош видя, че е изпуснал позвъняване от адвоката на Трент. Понечи да звънне веднага, но реши да изчака Едгар първо да довърши разказа си.
— Работил е като учител в основно училище в Санта Моника. Негов колега го сварил в една от тоалетните да държи пениса на осемгодишно момче, докато то пикаело. Казал, че му помага да се научи да уцелва чинията, защото опикавало целия под. Разказът на момчето обаче не се връзвал с неговия, а и родителите отрекли да има такова нещо, детето си пишкало най-нормално. Осъдили го на три години, от които излежал петнайсет месеца в Уейсайд.
Бош осмисли чутото, с ръка върху слушалката.
— Разликата с пребиване до смърт с бейзболна бухалка е доста голяма.
— Така е.
Бош набра номера на Едуард Мортън, адвоката на Трент. Прехвърлиха го на мобилния му телефон, защото отивал да обядва.
— Ало?
— Детектив Бош.
— Искам да знам къде е.
— Кой?
