Можем засега да я използваме за целите на сравнението. Когато отида в офиса на съдебния медик, ще използвам самия череп.
Голихър взе едно увеличително стъкло и започна да прави сравнения. Когато приключи, стана, подпря се на съседната маса и скръсти ръце на гърдите си.
— „Куийн ъв Ейнджълс“ беше държавна болница и парите им винаги бяха разчетени до стотинка. Трябвало е да направят повече от две снимки на главата на момчето. Ако го бяха направили, щяха да забележат някои от другите му наранявания.
— Но не са.
— Не са. Но на базата на направеното от тях и на това, с което разполагаме, успях да направя няколко сравнения — форма, линия на фрактури и на направения хирургически шев. Нямам съмнения. Това е Артър Делакроа.
— Доколко сте сигурен?
Голихър започна да събира снимките от екрана.
— Казах вече — нямам съмнения. Ще погледна черепа утре, когато сляза в центъра, но отсега ви казвам — той е.
Има покриване.
— Тоест, ако заловим някого и го отведем на съд, няма да има неприятни изненади, така ли?
— Няма да има. Сравненията не могат да бъдат оспорени. Поне доколкото се основават на интерпретация на нараняванията. В случая на това момче видяното е ужасяващо и с радост ще го повторя в съда. Но освен моите думи трябва да се има предвид и болничният дневник. В него се споменава скейтборд и там тезата може да бъде оспорена.
— Благодаря ви, че ми отделихте време. Мисля, че…
— Детектив Бош?
— Да?
— Миналия път, когато споменах за нуждата от вяра в работата ни, вие се притеснихте. Всъщност дори сменихте темата.
— Вярата е тема, в която не се чувствам в свои води.
— Според мен във вашата работа човек би трябвало непременно да разчита на една здрава духовност.
— Не зная. Партньорът ми обвинява за злото по света извънземните. Може би и това е здравословно.
— Пак избягвате въпроса.
Раздразнението на Бош премина в гняв.
— За какво става дума, докторе? Какво толкова сте се загрижили за мен и вярванията ми?
— Защото е важно за мен. Аз изучавам кости. Рамката на живота. И ми се иска да вярвам, че животът се състои не само от кръв, тъкан и кост. Друго ни държи свързани. В себе си нося нещо, което е невидимо за рентгена, което ми помага да съществувам като единна цялост. Затова изпитвам страх, когато срещна някой, който носи празнота там, където у мен е вярата.
Бош го изгледа.
— Грешите по отношение на мен. Имам вяра, имам и цел. В случая това е убеждението ми, че това разследване няма да бъде покрито и ще бъде доведено докрай. Убеден съм, че тези кости се показаха от земята, за да ги намеря тъкмо аз и да потърся справедливост. Това ме крепи и то също не би се забелязало на рентгена. Така по-добре ли е?
Бош замълча, но Голихър не каза нищо.
— Благодаря за помощта, докторе. Благодарение на вас всичко ми се изясни.
И излезе, като остави доктора заобиколен от потъмнелите кости, върху които беше израснал градът.
26.
Когато Бош се върна в участъка, Едгар не беше в стаята.
— Хари? — Лейтенант Билетс беше застанала на вратата на кабинета си. Пред бюрото й седеше Едгар. Бош остави куфарчето си и влезе при тях.
— Какво става?
— Точно това питам и аз — каза Билетс, след като затвори вратата. — Жертвата идентифицирана ли е?
— Да. Артър Делакроа, изчезнал на четвърти май хиляда деветстотин и осемдесета.
— Официално мнение на съдебния медик?
— Без съмнение, според специалиста по кости.
— Установено ли е времето на смъртта?
— Почти. Още преди да знаем нещо с категоричност, антропологът беше казал, че фаталното нараняване на черепа се е получило около три месеца след предишна злополука, последвана от операция. Днес се сдобихме с документите по тази операция. Единадесети февруари хиляда деветстотин и осемдесета, в „Куйин ъв Ейнджълс“. Добави три месеца и попадението е почти точно в десятката — по думите на сестра му, Артър Делакроа изчезва на четвърти май. Работата е там, че Артър Делакроа е бил мъртъв четири години преди идването на Николас Трент в този квартал. Смятам, че това обстоятелство смъква подозренията от него.
— Ървинг и „връзки с медиите“ са ми цял ден на главата все за това — каза Билетс. — Разсъжденията ти няма да им се понравят.
— Лошо. Но положението е такова, каквото е.
— Трент не е бил в квартала през осемдесета. Знаем ли къде е бил?
Бош издиша шумно.
— Няма ли да се спрете с тоя Трент? Няма ли да обърнем внимание на детето?
— Не мога да спра, защото не ме оставят на мира. Лично Ървинг ми звънна сутринта. Беше пределно ясен и без да назовава нещата с имената им. Ако се окаже, че невинен човек се е самоубил заради злепоставила го информация в медиите, дошла от наш източник, на цялото управление се лепва огромно черно петно. Като че ли не понесохме достатъчно унижения през последните десет години. Бош се усмихна саркастично.
— Говориш като негова родна сестра. Браво.
Не беше редно да го казва и видя, че от думите му я заболя.
— Може пък и аз да съм съгласна с него. Връхлитат ни скандал след скандал. Аз се смятам за почтено ченге и ми е дошло до гуша от тях.
— И на мен. Но става дума за убийство. Недопустимо е да напасваме резултатите от следствието според имиджовата си тактика.
— Знам, Хари, и не искам нищо такова. Просто казвам, че трябва да сме съвсем сигурни.
— Сигурни сме. Аз съм сигурен. Замълчаха. Избягваха да се гледат в очите.
— Как е Киз? — попита Едгар накрая.
— Ървинг няма да смее да я пипне — каза Бош. — Разбира, че няма да е добре за репутацията му. Освен това тя е може би най-доброто ченге, с което разполагат на третия етаж.
— Винаги говориш със страхотна увереност, Хари — каза Билетс. — Сигурно е приятно усещане.
— В случая е така. — Той се изправи. — Искам да се върна към работата си. Нещата не са спрели на едно място.
— Знам. Джери тъкмо ми разказваше. Отдели ми още минута, ако обичаш.
Бош пак седна на стола.
— Аз просто не мога да разговарям с Ървинг по начина, по който позволявам на теб да говориш с мен. Виж какво ще направя. Ще му сведа цялата последна информация за личността на жертвата и прочие. Ще му предложа да възложи историята на Трент на човек от „вътрешни разследвания“. Така ще получи цялата информация, която би могла да го заинтересува, в случай че обстоятелствата по установяване идентичността на жертвата не му се харесват.
