— Госпожо Уотърс, Артър е изчезнал през хиляда деветстотин и осемдесета. Знаехте ли за това?
Тя поклати глава.
— Напуснах ги почти десет години преди това.
— И изобщо не сте поддържали контакти със семейството си?
— Мислех… — Тя не довърши.
— Госпожо Уотърс?
— Не можех да ги взема със себе си. Бях млада и не се справях… с отговорностите. Избягах. Признавам го. Избягах. Смятах, че е най-добре да не се чуваме, да не знаят нищо за мен.
— Оставили сте им писма, преди да ги напуснете.
— Откъде знаете?
— Шийла ни каза. Какво пишеше в писмото до Артър?
— Аз само… Само му написах, че го обичам и че винаги ще мисля за него, но че не можем да бъдем заедно. Наистина не мога да си спомня всичко. Важно ли е?
Бош сви рамене.
— Не знам. Сред вещите на сина ви е имало писмо. Може да е било писмото от вас. Отдавна е изгнило. Възможно е никога да не разберем съдържанието му. В молбата си за развод, подадена няколко години след напускането, сте посочили като причина за постъпката си физическо насилие. Трябва да ни разкажете за това. За какво насилие ставаше дума?
Тя поклати глава, този път като при реакция на глупав или дразнещ въпрос.
— А вие какво мислите? Сам ме използваше за боксова круша. Напиваше се и тогава всички трябваше да ходим на пръсти. Всичко можеше да го накара да избухне, дори плачът на бебето. Или ако някой говори по-високо. Винаги аз го отнасях.
— Биеше ли ви?
— Да, биеше ме. Превръщаше се в чудовище. Това беше една от причините да го изоставя.
— Но сте оставили и децата при чудовището — вметна Едгар.
Този път тя не реагира като ударена. Втренчените й бледи очи накараха Едгар да отклони своите. Гласът й беше съвсем спокоен.
— Кой сте вие да ме съдите? Борех се за оцеляването си и не можех да ги взема със себе си. Ако бях опитала, никой от нас нямаше да оцелее.
— Убеден съм, че те разбират мотивите ви — каза Едгар.
Жената се изправи.
— Нямам повече желание да разговарям с вас. Сигурна съм, че ще намерите пътя към изхода. — И тръгна към една врата.
— Госпожо Уотърс — каза Бош, — ако не разговаряте с нас сега, ще се наложи да се върнем със съдебна заповед.
— Чудесно, вземете я. — Тя дори не се обърна. — Някой от адвокатите ми ще се занимае с нея.
— И ще я превърне в център на всеобщо внимание. — Беше хазартен ход, но Бош се надяваше именно това да я спре.
Животът на Кристин Уотърс в Палм Спрингс беше построен върху тайните на предишния й живот и тя в никакъв случай не би желала някой да наднича в тъмните килери. Клюката едва ли би пресъздала действията и мотивите й по начина, по който ги възприемаше тя. В самата нея вътрешната борба не беше престанала, дори след толкова години.
Тя спря, овладя се и се върна на канапето. Погледна Бош и каза:
— Ще разговарям само с вас. Искам той да си тръгне.
Бош поклати глава в несъгласие.
— Ние сме партньори и работим заедно по случая. Той ще остане, госпожо Уотърс.
— Ще отговарям на въпроси само от вас.
— Така да е. Знам, че бихте искали да ни помогнете да заловим убиеца на сина ви. От наша страна, ние ще направим възможното да го заловим бързо. От вас искаме да ни разкажете за бившия си съпруг.
— Цялата история с всичките й гадости? — попита тя и сви устни. — Ще ви представя съкратената версия. Срещнах го в курс по актьорско майсторство. Бях на осемнайсет, а той на двайсет и пет, при това вече с няколко роли, и на всичкото отгоре — много, много красив. Досещате се колко бързо бях омагьосана от него. Забременях преди да съм навършила деветнайсет.
Бош хвърли бърз поглед към Едгар, за да види дали записва. Партньорът му улови погледа и започна да пише.
— Оженихме се и се роди Шийла. Прекратих кариерата си. Ако трябва да съм честна, не ми костваше особени усилия. Актьорската игра ми се струваше просто подходящо занимание тогава. Имах външност, но скоро открих, че всяко момиче в Холивуд има не по-лоша от моята. Доволна бях да си стоя вкъщи.
— Как се държеше съпругът ви?
— Отначало, много добре. Получи епизодична роля в „Първа пехотна“. Гледали ли сте го?
Бош кимна. Ставаше дума за телевизионен сериал от средата на шейсетте, доста популярен преди обществените настроения от виетнамската война да сринат рейтинга му и да го спрат. Историята на един взвод, действащ в тила на германците по време на Втората световна война. Като дете Бош го харесваше и не пропускаше нито един епизод.
— Сам играеше един от германците — с русата си коса и арийския си вид. Дадоха му ролята през последните две години от снимките. Точно до времето, когато забременях с Артър. После го свалиха от екран заради глупавата война във Виетнам. Сам не можеше да си намери работа, бяха го вкарали в типажа на германец. Започна да пие. И да ме бие. Денем ходеше да търси работа, а вечер пиеше и си изливаше яда върху мен.
— Защо върху вас?
— Защото забременявах. Той не искаше нито Шийла, нито Артър и си го изкарваше на когото му падне.
— Малтретирал ви е.
— Малтретирал? Звучи като от учебник. Да, малтретираше ме. Многократно.
— Виждали ли сте го да удря децата? — Ключовият въпрос на идването им тук — всичко останало беше хвърляне на прах в очите.
— Не директно. Веднъж ме удари в корема, когато бях бременна с Артър. От удара ми изтекоха водите и родих месец и половина преди термина. Артър нямаше и три килограма, когато се роди.
Бош слушаше, без да я прекъсва. Тонът й му подсказваше, че тя ще говори, докато я оставят спокойно да каже това, което иска. Той се загледа към игрището за голф през една от плъзгащите се врати.
В пясъчника на игрището беше застанал мъж с червена риза. Стикът му се размахваше, удряйки по невидима топка, но в резултат летяха само пръски пясък. На известно разстояние от него трима други слязоха от две колички за голф. Не можеха да го видят, защото бе скрит в дупката на пясъчника. Той се огледа за свидетели, после се наведе, взе топката и я хвърли на ливадата в перфектна траектория — като след удар със етика.
Най-сетне Кристин Уотърс проговори отново и Бош я погледна.
— Та Артър нямаше и три килограма, когато се роди. Цяла година почти не наддаде и непрекъснато беше болен. Не говорехме за това, но и двамата знаехме, че Сам го е увредил.
— Освен този инцидент не сте ли го виждали да удря Шийла или Артър?
— Може и да е понаплясквал Шийла. Не си спомням. Никога не удряше децата. Нали имаше на разположение мен.
Неизказаното продължение на последното изречение оставяше открит въпроса кой е станал мишена на физическата агресия след напускането на Кристин Делакроа.
— Съп… Сам арестуван ли е?
— Не. Все още сме във фазата на събиране на доказателствен материал по следствието. Останките на сина ви говорят за упражняване на продължително физическо насилие. Засега се опитваме да поставим нещата по местата им.
— А Шийла? Била ли е…
— Не сме я питали конкретно за това. Ще го направим по-нататък. Госпожо Уотърс, ударите от съпруга
