Бош погледна покрай него към непрозрачното стъкло, зад което със сигурност се намираха поне петима души, най-вероятно и Ървинг сред тях. Питаше се дали някой е забелязал, че видеото е включено. Ако бяха забелязали, веднага щяха да го изключат.
— Някак си се простреля.
— И ти го видя.
— Не съвсем. Видях го изотзад. Тя стоеше с гръб към мен.
— Тогава откъде знаеш, че се е простреляла?
— Защото освен нея, мен и Стоукс, нямаше никого. Аз нея прострелях и Стоукс не го направи. Значи се е простреляла сама.
— По време на боричкането си със Стоукс?
— Нямаше боричкане по време на изстрела. Не знам какво е станало преди пристигането ми, но когато се чу изстрелът, двете ръце на Стоукс бяха на стената, а той беше с гръб към Брашър. Полицай Брашър беше поставила едната си ръка на гърба му, за да му попречи да се движи. Видях я да прави крачка назад и да отпуска ръката си. Не видях оръжието, но чух изстрела и видях пламъка да излиза от някъде пред нея. После тя падна.
Гилмор усили потропването по масата.
— Това вероятно пречи на залиса — отбеляза Бош. — Всъщност да, забравих, че вие никога нищо не записвате на касета.
— Не се разсейвай. Какво се случи по-нататък?
— Хукнах към тях. Стоукс започна да се обръща, за да види какво се е случило. Както лежеше, полицай Брашър вдигна дясната си ръка и се прицели в него.
— Но не стреля, нали?
— Не. Аз извиках на Стоукс: „Не мърдай!“, тя не стреля и той не помръдна. Приближих се до Стоукс, накарах го да легне и му сложих белезници. Обадих се по радиостанцията за помощ и се опитах да окажа първа помощ на полицай Брашър, доколкото ми беше възможно.
Гилмор дъвчеше дъвка и мляскаше, което много дразнеше Бош.
— Това, което не схващам, е защо тя ще се прострелва? — попита Гилмор след няколко примлясквания.
— Ще трябва да питаш нея. Казвам само това, което съм видял.
— Да, но сега питам теб. Бил си там. Какво мислиш?
Бош замълча. Всичко бе станало толкова бързо… Пък и докато се занимаваше със Стоукс, беше изключил за гаража. Сега образите се превъртаха в главата му. Накрая сви рамене.
— Не знам.
— Да допуснем, че си прав. Да допуснем, че е прибирала пистолета си в кобура. Против правилата е, но да го допуснем, теоретично. Прибира пистолета, за да сложи белезници на задържания. Кобурът е на дясното й бедро, а раната — на лявото рамо. Как си го представяш?
Бош си спомни как Джулия го разпитваше за белега на лявото му рамо преди няколко дни. За това как е бил прострелян и какво е усещането. Стори му се, че таванът на стаята се спуска все по-ниско и го задушава. Започна да се поти.
— Не знам — отговори той.
— Не може да се каже, че знаеш много, а, Бош?
— Знам само каквото видях. Казах ти какво видях.
Прищя му се да не бяха взели цигарите на Стоукс.
— Какви бяха взаимотношенията ви с полицай Брашър?
— Какво искаш да кажеш?
— Чувам, че си я чукал. Това искам да кажа.
— И какво е общото със случая?
— Не знам. Може би ти ще ми кажеш.
Бош не отговори. Мъчеше се да не избухне.
— Първо на първо, отношенията ви са нарушение на вътрешните правила на управлението — продължи Гилмор. — И ти го знаеш. Тя е към патрулните. Аз съм детектив.
— Мислиш, че има значение? Няма никакво значение. Ти си Д-3. Това е надзираващо ниво. Тя е новобранец. Ако бяхме в армията, щяха да те разжалват, като за начало. Можеше и в ареста да те вкарат.
— Само че тук е полицейското управление на Лос Анжелис. Какво трябва да очаквам при това положение, повишение?
За първи път от началото на разговора Бош си показваше зъбите. Предупреждение към Гилмор да внимава. Имаше няколко добре известни прецедента на топли отношения между старши и по-редови служители. Добре известна беше готовността на полицейския съюз, представляващ интересите на служителите до нивото на сержант, да оспори с необходимите доказателства всяка дисциплинарна мярка, предприета по така наречените правила за защита от сексуален тормоз.
— Не ми трябват остроумните ти забележки — каза Гилмор. — В момента се опитвам да провеждам разследване. — Той погледна нахвърляното в бележника си. Тактиката беше очевидна: вървеше се по обратния път — от готовото заключение към събирането само на факти, които биха могли да го подкрепят. — Как са ти очите?
— Като пържени яйца. Едното ме боли ужасно.
— Каза, че Стоукс те е пръснал с очистващ разтвор?
— Точно така.
— Което за момент те е ослепило?
— Точно така.
Гилмор стана и се заразхожда в тясното пространство зад стола си.
— Колко време мина между пръскането и слизането ти в гаража, където според теб си видял Брашър да се прострелва?
Бош се замисли за кратко.
— Изплаквах си очите и се включих в преследването. Бих казал, не повече от пет минути. Но не много по-малко.
— Значи за пет минути от сляп като къртица си станал човек с орлов поглед?
— Без да употребявам същите сравнения, времевата рамка е точна.
— Е, благодаря ти, поне едно нещо разбрах.
— Няма защо, лейтенант.
— Значи казваш, че не си видял борба за контрол над оръжието на полицай Брашър преди изстрела. Правилно ли разбирам?
Играта на думи беше прозрачна. Бош се наведе над масата.
— Нямаше борба. Не видях борба, защото нямаше такава, и няма какво да го увърташ. Ако имаше борба, щях да съм я видял. Достатъчно ясно ли се изразих?
Гилмор продължи да се разхожда, без да отговори.
— Защо просто не направите тест за барутни отлагания на Стоукс? На ръцете и облеклото му? Нищо няма да намериш и цялото ти разследване ще приключи доста бързо.
Гилмор поклати глава.
— С удоволствие бих го направил. В нормална ситуация започваме точно с това. Конкретният проблем е, че ти си нарушил правилата тотално. Извел си Стоукс от мястото на престъплението и си го довел тук. Прекъснал си доказателствената верига, нали ти е ясно? Той е имал възможност да се измие, да се преоблече и бог знае още какво, защото ти лично си му я дал, като си го извел.
— Реших, че е налице елемент на заплаха за неговата сигурност. Партньорът ми е на същото мнение, Стоукс също. Освен това не съм го изпускал и за момент от поглед, докато вие не нахлухте като хуни.
— Това не променя факта, че ти очевидно смяташ собственото си разследване за по-важно от събирането на фактите относно прострелването на полицай, не е ли така?
Бош нямаше готов отговор. Но изводът, към който се стремеше Гилмор, ставаше съвсем прозрачен. Целта беше да се заключи убедително, че Брашър е била простреляна в резултат на схватка за оръжието й.
