Бош извади една латексова ръкавица от джоба на якето си и й я подаде. Взе снимките и ги пъхна във вътрешния джоб на якето си. Тя си сложи ръкавицата, бръкна в кутията, извади костта и я завъртя на светлината. Бош мълчеше. Усещаше парфюма й. Силен, както винаги — остатък от дните, когато тя прекарваше по-голямата част от времето си в залите за аутопсия.
Разглеждането продължи пет секунди, после тя върна костта в кутията.
— Човешка е.
— Сигурна ли си?
Тя му хвърли отровен поглед, докато махаше ръкавицата.
— Хумерус. Горната част на ръката. На около десетгодишно дете. Може вече и да не изпитваш уважение към способностите ми, Хари, но все още си ги имам.
После хвърли ръкавицата върху костта в кутията. Бош можеше да понесе словесните й атаки, но го подразни начинът, по който хвърли ръкавицата. Измъкна я от кутията, сети се за нещо и й я подаде пак.
— Мъжът, чието куче е намерило това, казва, че на костта имало фрактура. Зараснала фрактура. Искаш ли да хвърлиш един поглед и да кажеш дали…
— Не. Закъснявам. В момента ти трябва да знаеш дали костта е човешка. За което имаш потвърждение. По-нататъшен оглед ще се направи по-късно от съдебен лекар при подходящите условия. А сега наистина трябва да тръгвам. Ще дойда на мястото утре сутринта.
— Да, разбира се — каза Бош. — Приятно прекарване, Тереза.
Тя погледна настрани и скръсти ръце на гърдите си. Бош внимателно затвори кутията и тръгна към колата си. Чу как тежката врата се затвори зад гърба му.
На минаване покрай езерцето пак си спомни за филма и тихо произнесе последната реплика от него: „Стига де, Джейк, тук е Китайския квартал“.
Качи се в колата и подкара към къщи, с ръка върху кутията на седалката.
5.
В 9 часа на следващата сутрин краят на Уъндърланд Авеню приличаше на бивак на силите на реда. В епицентъра на събитието се намираше Хари Бош. Той направляваше хора от патрулните екипи, К-9, отдела за експертизи, съдебномедицинската служба и звеното за специални дейности. Над главите на всички кръжеше полицейски хеликоптер, а десетина полицейски кадети трамбоваха наоколо в очакване на заповеди.
Още преди това звеното за въздушно наблюдение беше открило зоната, маркирана от Бош с полицейска лента, и беше установило, че Уъндърланд предлага най-лесния достъп до мястото, където бяха намерени костите. Тогава влезе в действие звеното за специални дейности. Шестчленният екип се изкачи по склона по обозначеното с лента трасе и постави по протежението му дървени стъпала с подпори и въжета. Достъпът до мястото, където бяха намерени костите, сега щеше да е много по-лесен, отколкото беше за Бош.
Беше невъзможно да се контролира шумът в такова полицейско сборище. Пак към девет целият район беше атакуван от медиите. Колите им бяха струпани зад загражденията. Репортерите се бяха скупчили на групи като за пресконференции, И поне пет новинарски хеликоптера се намираха на достатъчна височина над полицейския. Общата какофония вече беше довела до многобройни оплаквания от местните обитатели до полицията в Паркър Сентър в града.
Бош се готвеше да поведе първата група до мястото на престъплението. Преди това обаче се консултира с Джери Едгар, на когото случая беше сведен още предишната вечер.
— Значи взимаме първо хората от съдебна медицина и експертизите. След това качваме кадетите и кучетата. Искам ти да надзираваш тази част.
— Готово. Видя ли, че приятелката ти от съдебна медицина си води проклетия оператор?
— За момента нищо не може да се направи. Да се надяваме, че ще й омръзне скоро и ще се върне в кабинета си, където й е мястото.
— Нали разбираш, че е много възможно да се окажат древни индиански кости?
Бош поклати глава.
— Едва ли.
Бош се приближи до първата група; Тереза Корасон, видеооператорът ? и четиримата ? копачи — Кати Кол и трима следователи, които щяха да се оправят с лопатите. Копачите бяха в бяло работно облекло, докато Корасон беше облечена като предишната вечер, включително обувки с петсантиметрови токчета. В групата имаше и двама криминалисти от отдела за експертизи.
Бош ги прикани да се приближат до него, за да го чуят всички наоколо.
— Значи качваме се и започваме с документирането и изравянето. След като вече сте по местата си и всеки със задачата си, ще качим и кучетата и кадетите, които ще претърсят района и евентуално ще разширят територията на разследване. Ей, ти там… — Той посочи оператора. — Изключи това нещо. Можеш да снимаш нея, но не и мен.
Операторът наведе камерата си и Бош продължи, след като изгледа сърдито Корасон:
— Всички си знаете работата, затова не е нужно да ви инструктирам. Това, което искам да ви кажа, е, че изкачването е много трудно. Дори и с помощта на стълбите и перилата. Така че внимавайте. Дръжте се за въжетата и си гледайте в краката. Не е желателно никой да пострада. Ако имате тежки неща за носене, разпределете си товара за две или три качвания. Ако и тогава се нуждаете от помощ, ще се разпоредя кадетите да ви донесат каквото трябва. Не се притеснявайте за времето. Мислете за безопасността си. Това е. Готови ли са всички?
Отговори му едновременно кимане. Бош даде знак на Корасон, че иска да говори с нея насаме.
— Не си облечена подходящо.
— Виж, не ми казвай…
— Искаш да си сваля ризата, за да ми видиш ребрата ли? Приличат на смачкани боровинки, понеже снощи паднах там горе. Обувките ти няма да ти свършат работа. Може да са добри за филмиране, но не и за…
— Добре съм си. Аз си нося отговорността. Нещо друго?
Бош поклати глава.
— Предупредих те. Да вървим.
Той тръгна към стъпалата, другите го последваха. Хората от спецотдела бяха сглобили дървена пропусквателна рамка, до която стоеше полицай с бележник, за да записва името и отдела на всеки, минаващ през портала.
Бош поведе нагоре. Изкачването беше по-лесно в сравнение с предишния ден, но гърдите му пареха от болка, докато се издърпваше по въжетата. Опита се да не го показва.
Когато стигна до акациите, даде знак на останалите да почакат, за да провери ограденото място.
На пръв поглед всичко си беше във вида, в който го беше оставил предишната вечер.
— Добре, качете се и огледайте.
Хората от групата се промушиха под полицейската лента и се наредиха в полукръг около костите. Включи се камерата и Корасон пое нещата в свои ръце.
— Така, първо всички да се дръпнат, за да се направят снимки. После ще направим схема, по която доктор Кол ще ръководи разкопаването. Ако намерите нещо, фотографирайте го от всеки възможен ъгъл преди да го прибавите към веществения материал.
Тя се обърна към един от следователите:
— Финч, искам да се заемеш със скицирането. Стандартна схема. Документирай абсолютно всичко. Не се осланяй на мисълта, че ще разчитаме на снимки.
Финч кимна и тя се обърна към Бош:
— Детектив, мисля, че сме готови да започнем. Колкото по-малко се мотаем тук, толкова по-добре.
Бош ? подаде радиостанция.
— Ще се навъртам наоколо. Ако имаш нужда от мен, използвай я. Мобилните телефони нямат връзка тук. Но внимавай какво говориш. — Той посочи с пръст небето, където кръжаха хеликоптерите на медиите.
