— Като стана дума — намеси се Кол, — ще разпънем брезентово покривало над дърветата, за да си осигурим спокойствие, както и за да се спасим от слънцето. Какво мислиш?
— Този район вече е във ваши ръце — каза Бош. — Действайте, както сметнете за добре.
И се спусна надолу по рампата, следван от Едгар.
— Хари, това може да отнеме дни — каза Едгар.
— Може и повече, отколкото си мислиш.
— Да, но няма да ни дадат толкова време. Знаеш го.
— Знам.
— Искам да кажа, тия случаи… ще сме късметлии, ако успеем изобщо с някакво идентифициране.
— Знам.
На улицата чакаха лейтенант Билетс и старшият й офицер капитан Ле Вали.
— Джери, защо не подготвиш кадетите? — каза Бош, — Направи им инструктажа. Аз ще дойда след минута.
После отиде при Билетс и Ле Вали и им разказа в подробности всичко, случило се до момента, включително оплакванията на съседите от шумотевицата, създавана от чукове, триони и хеликоптери.
— Трябва да подадем нещо на медиите — каза Ле Вали. — От отдела за връзки с медиите искат да знаят дали предпочиташ да ги поемат те, или ти да се занимаваш с тях.
— Не искам да се занимавам. Какво знаят за случая във „връзки с медиите“?
— Почти нищо. Ще трябва да им звъннеш, а те ще подготвят съобщение за пресата.
— Капитане, малко ми е напрегнато тук. Мога ли…
— Намерете време, детектив. Дръжте ги далеч от нас. Бош погледна към репортерите, събрани по- надолу по улицата, и забеляза Джулия Бакстър — показваше значката си на охраняващия полицай. Беше в цивилни дрехи.
— Добре, аз ще им се обадя.
Тръгна надолу по улицата към къщата на доктор Гайо. Бакстър му се усмихна.
— Фенерчето ти е още у мен, долу в колата ми е. Сега отивам до къщата на доктор Гайо.
— Не се притеснявай. Не съм дошла за фенерчето. — Тя се обърна и тръгна с него. Той огледа дрехите й: избелели сини дънки и тениска с надпис от благотворителна акция.
— Времето ти не е разграфено по минути, надявам се?
— Не, в смяната от три до единайсет съм. Помислих си, че може да имаш нужда от доброволец. Чух, че са докарали хора от академията.
— Търсят ти се кости, така ли?
— Искам да се уча.
Стигнаха до къщата на Гайо и докторът отвори още преди да са успели да позвънят, и ги покани. Бош попита дали може отново да използва телефона в кабинета му и Гайо го отведе дотам въпреки че Бош можеше и сам да се ориентира из къщата.
— Как са ребрата ви? — попита докторът.
— Добре.
Брашър повдигна учудено вежди и Бош поясни:
— Имах малко премеждие снощи.
— Какво стана?
— Ами един дънер ме нападна без абсолютно никаква причина.
Тя някак си успя едновременно да направи гримаса и да се усмихне.
Бош набра номера на „връзки с медиите“ и разказа случая в най-общи линии. В съответния момент от историята попита Гайо дали желае името му да се споменава в комюникето за пресата и докторът отказа. След няколко минути, информацията беше предадена и Бош затвори и се обърна към Гайо.
— Репортерите ще се навъртат наоколо и след като приключим огледа. Ще душат за кучето, намерило костта, така че ако искате да не се замесвате, дръжте Беда по-далече от улицата.
— Добър съвет — каза Гайо.
— Добре би било и да се обадите на съседа си — господин Улрих, и да го предупредите да не приказва пред репортери.
Когато излязоха, се разбраха с Брашър, че ще й върне фенерчето, когато има възможност. Такава уговорка означаваше, че ще може да я види поне още веднъж.
На улицата Едгар инструктираше кадетите:
— Златното правило при оглед е да не се пипа абсолютно нищо преди да е фотографирано, изследвано и подредено при веществените доказателства по съответния начин.
Бош застана до него и попита:
— Готови ли са всички?
— Готови са — отговори Едгар и кимна към двама от кадетите, които държаха метални детектори. — Заех ги от „експертизи“.
Бош направи същия инструктаж за безопасност на кадетите и Брашър като на съдебномедицинския екип. После запозна Брашър и Едгар и тръгнаха към мястото на огледа — Бош най-отзад, след Брашър.
— Ще видим дали утре ще искаш да разследваш убийства — каза й той.
— Не може да е по-зле, отколкото да търчиш по повиквания и да чистиш повърнато от седалките след края на патрулна смяна.
— И аз имам такива спомени.
Разпръснаха кадетите във верига в зоната около акациевите дървета със задача да започнат претърсване. Зад тях Бош подреди още два екипа от отдел К-9, които да вървят по петите им и да дооглеждат за пропуснати улики. След като цялата процедура беше задействана, Бош остави Едгар Да се оправя с кадетите и се върна при акациите, за да види какво е направено до момента. Завари Кол, седнала върху сандък за екипировка, да надзирава забиването на колчета, които, след като бъдеха свързани, щяха да очертаят решетката на разкопаването.
Бош беше работил с Кол и знаеше, че е истински професионалист. Беше на трийсет и няколко, с фигурата и загара на тенисистка. Веднъж случайно я беше видял в един от градските паркове — играеше тенис със сестра си — близначка. Около корта им се беше събрала тълпа. Беше като да гледаш как някой удря топката в огледална стена с отражението си.
Правата руса коса на Кол скриваше очите й, както се беше навела над голяма схема, с отпечатаната изкопна решетка на нея, разпъната в скута й. Бош надникна над рамото й. Кол обозначаваше отделните блокове с букви от азбуката, когато съответните колчета биваха забити. Най-отгоре беше написано: „Град от кости“.
Бош почука с пръст по заглавието:
— Защо си го нарекла така?
Тя сви рамене.
— Защото сега определяме улиците и пресечките на нещо, което ще се превърне за нас в град. — Пръстите й пробягваха като илюстрация на думите по очертаните линии на схемата. — Поне докато сме тук, ще го чувстваме така. Нашият малък град.
Бош кимна и каза:
— Във всяко убийство е историята на един град.
Кол го погледна.
— Кой го е казал.
— Не знам. Все някой.
Бош насочи вниманието си към Корасон — тя беше клекнала и изучаваше изровените малки кости, а окото на видеокамерата изучаваше нея. Докато мислеше за някакъв коментар, станцията му иззвъня.
— Бош слуша.
— Едгар е. Ела при нас, Хари. Намерихме нещо.
— Идвам.
Едгар беше застанал на едно почти равно място сред храсталаците на четиридесетина метра от акациите. Петима-шестима кадети и Брашър оформяха кръг, вперили погледи надолу в еднометровата растителност. Над главите им, в стесняващ се кръг, се въртеше полицейският хеликоптер. Бош влезе в кръга
