Бош беше удивен. ОКУ означаваше повишение. Преместването от ОКУ в Холивуд преди повече от десет години беше наказание. На лицето на Билетс също бяха изписани изненада и подозрение.
— ОКУ ли казахте?
— Да, детектив. Отдел „Кражби и убийства“. Ясна ли е заповедта?
— Какво е назначението ми?
— Току-що ви го прочетох. Явявате се на…
— Имам предвид, какво ще правя в ОКУ? Какъв е постът ми?
— Ще го научите от старшия си офицер на петнадесети сутринта. Това е всичко, което имам за вас, детектив Бош. Знаете вече заповедта. Приятни събота и неделя. — Той затвори и от говорителя се чу звукът на централата.
Бош погледна Билетс.
— Какво мислиш? Да не е шега?
— И да е, е добра. Честито.
— Но преди три дни Ървинг ми каза да напускам. В следващия момент се обръща на сто и осемдесет градуса и ме праща в центъра.
— Сигурно иска да те наблюдава по-отблизо. Не напразно наричат Паркър Сентър „Стъклената къща“. Бъди внимателен. От друга страна, и двамата знаем, че мястото ти е там. Изобщо не трябваше да те махат. Може би кръгът просто се затваря. Каквото и да е, ще ни липсваш. Ще ми липсваш. Вършиш добра работа.
Бош кимна в знак на благодарност, после се усмихна.
— Няма да повярваш, особено в светлината на току-що случилото се, но ние се връщаме към Трент. Дъската за скейтборд. В „експертизи“ намериха връзка с момчето.
Билетс отметна глава назад и се засмя.
— Когато Ървинг научи, определено ще замени ОКУ с управлението в Саутист. — Ставаше дума за района с най-много организирана престъпност на глава от населението в града, в най-отдалечената му част. Чиста проба форма на патрулна терапия.
— Не се съмнявам — каза Бош.
Билетс го попита как смята да процедира по-нататък по разследването и внимателно изслуша плана за практическото възстановяване на пълния жизнен път на Трент.
— Виж — каза тя накрая. — Ще ви махна от смените. Няма смисъл да ви се дава нов случай, след като ви разделят. Давам ви разрешение и за извънредна работа през уикенда. Хващайте се здраво с Трент и ми докладвайте. Имаш на разположение четири дни, Хари. Не оставяй нищо недовършено, когато си тръгнеш.
Бош кимна и излезе от кабинета. Мина мълчаливо залата, под погледите на всички, и седна на мястото си.
— Е? — прошепна Едгар след малко. — Какво те сполетя?
— ОКУ.
— „Кражби и убийства“?! — Изкрещя го така, че нямаше нужда да се пускат никакви слухове. Бош усети, че се изчервява. — Господи, първо Киз, а сега и ти! Аз какво съм бе, недоносче ли?
47.
От уредбата се носеха звуците на „К В1ие“ [???]. С бутилка бира в ръка, затворил очи, Бош се беше отпуснал на люлеещия стол. Краят на един объркан ден в края на една объркана седмица. Искаше да се остави на музиката да го прочисти. Сигурен беше, че е събрал всички парчета от загадката и оставаше само да ги подреди правилно и да се освободи от ненужното, което му пречеше да види цялостната картина.
С Едгар бяха работили до седем. Решиха да си тръгнат по-рано, защото партньорът му не можеше да се съсредоточи. Новината за преместването на Бош му се беше отразила по-силно, отколкото на самия Бош. Едгар приемаше прекалено лично, че и той не е избран за „Кражби и убийства“, и никакви обяснения от страна на Бош, че това е истинско гнездо на змии, не бяха в състояние да го успокоят. Накрая Бош се отказа от опитите си да му го налее в главата и го изпрати вкъщи със заръка да пийне едно и да си легне рано. През уикенда ги чакаше работа по събирането на информация за Трент.
Сега Бош беше този, който си пийваше и постепенно заспиваше в стола. Чувстваше се на прага на нов период в живота си. Период на повече опасности, по-високи залози, носещи по-голямо удовлетворение. Усещането го накара да се усмихне.
Почти подскочи от звъна на телефона. Изключи уредбата и отиде в кухнята. Когато вдигна слушалката, женски глас му каза да изчака да говори със заместник-шеф Ървинг. След дълга пауза от другата страна се чу:
— Детектив Бош?
— Да?
— Получихте ли заповедта си за прехвърляне?
— Получих я.
— Хубаво. Исках да знаете, че аз взех решението да ви върна в отдел „Кражби и убийства“.
— Каква е причината, шефе?
— След последния ни разговор реших да ви дам още един шанс. Това назначение е шансът. В новото ви положение ще мога да наблюдавам действията ви съвсем отблизо.
— Какво ще бъде положението ми?
— Не ви ли съобщиха?
— Казаха ми само да се явя в ОКУ на петнайсети януари.
Мълчанието от другата страна го накара да се замисли дали всъщност не са му приготвили най-гадното назначение в рамките на най-доброто място, където би могъл да бъде преместен. Най-накрая Ървинг проговори отново:
— Връщате се на предишната си длъжност. Специална група по убийствата. Днес се освободи място там, след като детектив Торнтън предаде значката си.
— Ще работя с Киз Райдър?
— Това ще реши лейтенант Енрикес. Но понастоящем детектив Райдър е без партньор, а вие двамата имате установени работни взаимоотношения.
Сам в тъмната кухня, Бош се стараеше да не издава обзелите го емоции.
Сякаш доловил чувствата му, Ървинг добави:
— Детектив, може да се изживявате като света вода ненапита, след като сте газили в ямата с лайната. Обаче не си го и помисляйте. Не си правете предположения. Не правете грешки. Ако сгрешите, аз първи ще науча. Ясен ли съм?
— По-ясно няма накъде.
Ървинг затвори без повече разяснения. Бош остана в мрака, притиснал слушалката до ухото си, докато не го стресна пискливият тон на централата. Затвори и се върна в дневната. Помисли си да се обади на Киз, но реши да изчака. Почувства нещо твърдо да го подпира в бедрото, когато седна на люлеещия стол. Знаеше, че не е пистолетът, защото го беше свалил. Бръкна в джоба си и извади касетофона.
Включи го и чу размяната си на реплики с репортерката пред къщата на Трент във вечерта на самоубийството му. Връхлетя го чувство на вина за това, което може би трябваше да направи тогава, за да я възпре.
На мястото, където се чуваше затръшването на вратата на колата му, Бош спря касетата и я върна в началото на записа, — сети се, че все още не е прослушал целия разпит на Трент, защото през по-голямата му част се разхождаше из къщата и оглеждаше. Реши да го направи сега. Щеше да му послужи като отправна точка за работата през уикенда.
Докато слушаше, се опита да анализира думи и изречения в опит да надуши потенциален убиец. През цялото време му се налагаше да се бори с инстинкта си, който убедително му говореше, че отчаяните протести на Трент са на невинен човек. А това беше в противоречие с наскоро наученото. Дъската за скейтборд, намерена в гаража на Трент, носеше инициалите на момчето и годината на убийството. Твърда опорна точка в хипотезата за убиеца.
