запалка.
— Ще сляза долу да изпуша една цигара. Имаш пет минути да обмислиш нещата и да си спомниш какво си забравил да ми кажеш.
Приготвих се да възразя, но забелязах, че Линдъл се обръща и тръгва към вратата, без да вземе папката. Рой излизаше да пуши нарочно. Искаше да я прочета.
В същия миг осъзнах, че ни записват. Думите му бяха за официалния протокол или за агента, който слушаше разговора. Линдъл ми предоставяше шанс.
— Не бързай — казах му. — Трябва да помисля за много неща.
— Шибана федерална сграда. Трябва да сляза чак долу.
Той отвори вратата, обърна се към мен и ми намигна. В мига, в който вратата се затвори, вече примъквах папката към себе си и я отварях.
12
На папката бе написано името на Марта Геслер. Извадих тетрадката си и го записах най-отгоре на празна страница, после прелистих папката, за да видя какво ми е оставил Линдъл. Предположих, че разполагам най-много с петнайсет минути, за да прегледам материалите от разследването.
Първо имаше празен лист с телефонен номер. Реших, че е сложен специално за мен, затова го сгънах и го пъхнах в джоба си. Останалото бяха доклади за разследването с името и подписа на Линдъл, който фигурираше там като служител в отдел „Професионална отговорност“, вариантът на ФБР на отдел „Вътрешни разследвания“.
Докладите бяха за безследното изчезване на специален агент Марта Геслер на 19 март 2000 година. Датата беше важна за мен, защото знаех, че Анджела Бентън бе убита в нощта на 16 май 1999 година. Геслер бе изчезнала десетина месеца по-късно, горе-долу по същото време, когато се бе обадила на Дорси за серийния номер на банкнотата.
Според материалите от разследването по време на изчезването си Геслер бе работила не като полеви агент, а като криминален анализатор. Отдавна бе прехвърлена от отдел „Банкови обири“, където работеше с бившата ми съпруга, в отдел „Кибернетика“. Геслер се занимаваше с разследвания на престъпления в Интернет и правеше компютърни програми за проследяването на криминални схеми. Предположих, че програмата, за която ми бе казал Крос, е свързана с тази задача.
Вечерта на 19 май 2000 година Геслер бе излязла от работа в Уестуд след тежък ден. Колегите й помнеха, че е била там най-малко до осем и половина. Но явно така и не бе стигнала до дома си в Шърман Оукс. Не беше омъжена. Изчезването й бе установено едва на другия ден, когато не бе отишла на работа и не бе отговорила на обажданията по телефона и пейджъра. Неин колега отишъл в дома й, но никой не отворил. Вътре било разхвърляно, но после агентът решил, че двете й кучета, обезумели от глад и липса на внимание, са вилнели цяла нощ. Забелязах, че агентът, направил това откритие, е бил Рой Линдъл. Не бях сигурен дали това означава нещо. Може би като агент от отдел „Професионална отговорност“ е бил изпратен да провери как е колежката му. Въпреки това аз записах името му под нейното в тетрадката си.
Личният автомобил на Геслер „Форд Таурус“, модел 1998 година, не бил намерен до къщата. Осем дни по-късно го открили на паркинг за дълъг престой на международното летище на Лос Анджелис. Ключът бил оставен върху една от задните гуми. На задната броня имало четирийсет и пет сантиметрова драскотина и единият стоп бил счупен. Агентът пишеше, че повредите са нанесени скоро.
Багажникът на колата бил празен и вътре нямало улики къде е Геслер или какво се е случило. Куфарчето с преносимия й компютър, който била взела от службата, също било изчезнало.
Експертизата на цялата кола не бе открила доказателство за нечиста игра. Никъде не бе записано, че Геслер е излетяла с някой самолет от международното летище на Лос Анджелис. Агентите бяха проверили полетите в летищата Бър-банк, Лонг Бийч, Онтарио и Ориндж Каунти. Тя не фигурирала в нито един списък с пътници.
Беше установено, че Геслер е носила карта АТМ, две кредитни карти за бензин, „Американ Експрес“ и „Виза“. В нощта на изчезването си бе използвала картата от „Шеврън“, за да купи бензин и диетична кока- кола от бензиностанция на Сепулведа Булевард, близо до музея „Гети“. Квитанцията показваше, че в 20:53 е взела дванайсет галона безоловен бензин. Резервоарът на колата й побираше максимум шестнайсет галона.
Покупката беше важна, защото показваше, че Геслер е Минала по обичайния си маршрут от Уестуд до Шърман Оукс по време, съответстващо на напускането на работното й място. Касиерът в „Шеврън“ бе разпознал Геслер на снимка като Редовна клиентка, купила бензин в нощта на 19 март. Била привлекателна жена и той я познавал и помнел. Казали, че не е необходимо да пие диетична кока-кола, и Геслер изглеждала доволна от комплимента.
Този факт беше важен поради няколко причини. Първо, ако Геслер бе отивала от Уестуд към международното летище, където по-късно бе намерена колата й, беше малко вероятно да е пътувала на север през прохода Сепулведа, за да си купи бензин. Летището се намираше на югозапад от сградата на ФБР, а бензиностанцията — на север.
Второто важно нещо беше, че картата й „Шеврън“ бе използвана още веднъж същата вечер на бензиностанция на магистрала 114 в северната част на окръга. С картата бяха купени двайсет и девет галона бензин, повече, отколкото можеше да побере резервоарът на колата на Геслер. Магистрала 114 беше главният път към пустинните райони в североизточната част на окръга и основен маршрут за камиони.
Последен, но не и по важност, беше фактът, че никоя от картите на Геслер не бе намерена, нито използвана отново.
В докладите, които прегледах, нямаше обобщение или извод. Следователят — Линдъл — ги бе взел и запазил за себе си. Никой агент не пише доклад със заключение, че колегата му е мъртъв. Никога не казваш очевидното и винаги говориш за изчезналия агент в сегашно време.
Но от онова, което прочетох, ми стана ясно какъв би трябвало да е изводът. След като Геслер бе наляла бензин в прохода Сепулведа, някой я бе спрял и отвлякъл. Тя едва ли щеше да се върне. Вероятно бяха блъснали колата й отзад и Геслер бе отбила край пътя, за да види каква е повредата и може би да поговори за застраховката с другия шофьор.
Случилото се след това не беше известно. Но вероятно е била отвлечена насила, а колата й е била оставена на паркинга за дълъг престой на летището — ход, гарантиращ, че ще бъде намерена чак след няколко дни. Така следата щеше да изстине, а паметта на потенциалните свидетели да избледнее.
Втората покупка на бензин беше любопитна. Дали беше грешка — следа, водеща по посока на отвличането на агентката? Или заблуда, умишлен ход от страна на похитителите, за да насочат разследването в погрешна посока? А количеството на купения бензин повдигаше друг въпрос. Що за превозно средство издирваха, когато резервоарите на повечето коли не побираха толкова много бензин? Влекач? Пикап? Микробус?
Но каквото и да бе станало, Геслер бе изчезнала. Папката съдържаше кратките обобщения на тридневното претърсване на пустинята в североизточната част на окръга. Операцията беше все едно да търсиш игла в копа сено, но трябваше да бъде извършена. И се бе оказала безрезултатна.
Агентите бяха огледали и вероятните маршрути, които Геслер би използвала през прохода Сепулведа по пътя си за дома. Проходът минаваше през планина Санта Моника. Южният склон предлагаше няколко възможности за избор, а северният — мрежа от преки пътища, направени през петдесет години натоварено движение. Агентите бяха пътували по тези шосета и бяха търсили свидетели на инцидент със син форд „Таурус“ и сцена на катастрофа, която да изглежда обикновена, но всъщност да е място на отвличане на федерален агент.
Но не бяха открили нищо.
В прохода Сепулведа бяха ставали подобни престъпления. Синът на популярния комик Бил Козби бе ограбен и убит една нощ преди няколко години. А през последното десетилетие няколко жени бяха отвлечени и изнасилени, като едната бе наръгана с нож, след като бе отбила от пътя, когато колата й била блъсната отзад или се бе повредила. Не се смяташе, че тези инциденти са дело на един и същ човек. Но
