шпиони, сетне погледна папката между нас. Всеки можеше да я види. — Не искам да седим тук. Къде ти е колата? Хайде да се поразходим.
Тръгнахме към паркинга. Държането на Линдъл ме изнервяше — припомни ми за предупреждението на Кизмин Райдър, че в случая е замесена някаква висша власт. Стигнахме до мерцедеса и аз хвърлих папката на задната седалка, включих двигателя и попитах Рой къде иска да отидем.
— Все ми едно. Само карай.
Потеглих на запад по Уилшир Булевард с намерението да мина напряко до Сан Висенте и да стигна до Брентуд. Приятно е да караш по улица с дървета от двете страни — но разговорът ни не беше приятен.
— Откровен ли беше, докато разговорът се записваше? — попита Линдъл. — Наистина ли не работиш за никого?
— Да. Не работя за никого.
— Пази си задника, смотаняк. Тук действат големи сили. Хора, които не се…
— Шегуват. Да, знам. Предупредиха ме, но никой не иска да ми каже коя е тази висша власт и каква е връзката с Геслер или с обира на двата милиона от снимачната площадка.
— И аз не мога да ти кажа, защото не знам. Но след като се обади днес, аз също позвъних тук-там и после изведнъж положението стана напечено.
— От Вашингтон ли идва цялата работа?
— Не. Оттук.
— Кой, Рой? Няма смисъл да се мотаем с колата насам-натам, ако няма да ми кажеш нищо. За какво става дума? Организираната престъпност? Прочетох доклада за корупцията и рекета. Изглежда, това е единствената следа, по която работите.
Линдъл се засмя, сякаш бях изказал абсурдно предположение.
— Организираната престъпност! По дяволите, бих искал Да е така.
Отбих и спрях на Сан Висенте. Намирахме се на няколко преки от мястото, където Мерилин Монро бе погълнала фаталната доза сънотворни хапчета — един от незатихващите скандали и загадки в града.
— И после какво, Рей? Омръзна ми да си говоря сам.
Той кимна и ме погледна.
— Вътрешна сигурност, братко.
— Какво искаш да кажеш? Някой мисли, че всичко това е свързано с тероризма?
— Не знам какво мислят. Не съм посветен в тайните им. Но ми казаха да те затворя в онази стая, да запиша разговора и да изпратя касетата на деветия етаж.
— Деветия етаж…
Опитах се да разсъждавам. Съзнанието ми набързо анализира образите, замесени в случая — Анджела Бентън на плочките, четиримата стрелци, които размахват оръжия и стрелят, и как куршумът ми улучва единия и го поваля по гръб… Нищо не се вместваше в онова, което ми казваше Рой.
— Там се намира взводът ПАТ — рече Линдъл, изтръгвайки ме от спомените. — Те не си поплюват, Бош. Изпречиш ли се на пътя им, няма прошка. Няма дори да се замислят.
— Какво е ПАТ?
Знаех, че е някакво съкращение на отдел на ФБР. Всички правителствени агенции бяха много добри в измислянето на съкращения. Но ФБР бяха най-добрите.
— Противодействие срещу атаките на тероризма.
— Сигурно е съчинено в кабинета на шефа във Вашингтон. Много са мислили.
— Това е сбирщина от всички агенции — ние, тайните служби, Агенцията за борба с наркотиците — всички.
Реших, че последното „всички“ обхваща агенциите, които не обичат да съобщават имената си — Агенцията за национална сигурност, военното разузнаване, ЦРУ и така нататък по цялата азбука.
Край мерцедеса мина велосипедист и плесна силно страничното огледало. Линдъл подскочи. Човекът продължи да върти педалите, вдигна ръка и показа среден пръст. Осъзнах, че съм спрял на алея за велосипеди, и подкарах по улицата.
— Шибани велосипедисти! Мислят, че пътищата са техни — рече Линдъл. — Спри да му шибна един шамар.
Пренебрегнах желанието му и изпреварих велосипедиста.
— Не разбирам, Рой. Какво общо има деветият етаж с моето разследване?
— Първо, разследването вече не е твое. Второ, не знам. Те ми задават въпросите, не аз на тях.
— И кога започнаха да питат?
— Днес. Ти се обади, попита за Марти Геслер и каза, че изчезването й има нещо общо с обира на двата милиона. Нунес дойде и му казах да те повика. През това време започнах да проверявам. Оказа се, че случаят с обира на парите за филма е в компютъра ни. Отбелязан с флагче на ПАТ. Затова се обадих на шефовете на деветия етаж и попитах какво става. И две секунди по-късно ми натриха носа.
— Казали са ти да разбереш какво знам, после да ми затвориш устата и да ме отпратиш. А, и да ме запишеш, за да могат да ме чуят и да се уверят, че си добър агент и си направил, каквото са ти наредили.
— Нещо такова.
— Тогава защо ми позволи да прочета папката? И да я взема? Защо се мотаем с колата и разговаряме?
Линдъл се забави с отговора. Бяхме завили по Оушън Булевард в Санта Моника. Отново отбих от пътя и спрях до скалите с изглед към плажа и Тихия океан. Хоризонтът представляваше белезникава мъглявина отвъд морскосинята шир. Виенското колело на кея в Пасифик Парк не се въртеше и неоновите му светлини бяха угасени.
— Направих го, защото Марти Геслер ми беше приятелка.
— Да, това личеше от докладите в папката. Близка ли? — Намекът ми беше очевиден.
— Близка.
— Няма ли конфликт на интересите в това, че ти ръководиш разследването?
— Да речем, че връзката ми с нея стана известна едва след като разследването бе започнало. Направих всичко възможно, за да продължа да се занимавам със случая. Не че ми се отразяваше добре. Сега, след три години и нещо, още нямам представа какво се е случило с нея. И после изведнъж се обаждаш ти и ми казваш нещо абсолютно ново.
— Тогава не си ме излъгал. Никъде не е отбелязано, че тя е Разговаряла с Дорси за серийния номер на банкнотата.
— Не намерихме нищо. Но Марти държеше много неща в компютъра си и всичко е изчезнало. Сигурно е имало материали, на които не е направила копия. Знаеш, че правилото е да направиш копия на всичко всяка вечер, преди да се прибереш вкъщи, но никой не го спазва. Няма време.
Кимнах. Спомних си как беше. Събирах много информация, но разполагах с малко време, за да я обработя. Замислих се какво друго да попитам Линдъл, докато съм с него.
— Още не схващам нещо. Защо в стаята за разпити се държа по един начин, а сега се държиш по друг? Защо изобщо разговаряш с мен, Рой? Защо ми позволи да видя папката?
— ПАТ действат без оглед на средствата, Бош. При тях няма правила. Правилата излетяха през прозореца на 11 септември 2001 година. Страната се стъписа и позволи това да се случи. Хората гледаха войната в Афганистан, когато шефовете сменяха правилата. Всичко е съсредоточено върху националната сигурност и останалото е на заден план. Включително Марти Геслер. Мислиш ли, че шефовете се занимават с този случай, защото е изчезнал агент? Изобщо не им пука за това. Смятат, че има и нещо друго. И дали ще разберат, или не какво се е случило с нея, няма значение за тях. Но за мен не е така.
Линдъл гледаше право напред. Вече разбирах малко по-добре какво става. ФБР му бяха казали да не се занимава със случая. Това можеше да спре него, но аз бях детектив на свободна практика. Линдъл би ми помогнал, ако можеше.
— Нямаш представа какъв интерес имат в това разследване, така ли?
— Никаква.
— Но искаш аз да продължа.
— Ако го повториш, ще отрека. Но отговорът ми е да. Искам да бъда първият ти клиент, смотаняк.
