Това го издава и мисля, че оригиналът ще го покаже без никакво съмнение.
— Как е било пропуснато това?
Свих рамене.
— Може би не е било пропуснато.
— Дорси и Крос?
— Мисля, че е бил Дорси. Не знам за Крос. Той ми помогна в разследването. Всъщност ми се обади и ми даде начален тласък.
Линдъл се наведе напред. Приближавахме се до въпроса с Марти Геслер и той искаше да си изясни всичко.
— И така, Саймънсън е предал доклад с фалшиви серийни номера, а после приятелите му са откраднали парите и са убили Вон. Умишлено.
— Да.
— А Саймънсън? И той беше прострелян. И него ли са се опитали да прецакат?
— Не е трябвало да става така. Не и според Фазио. Поне така ми каза снощи, преди да го очистят. Струва ми се, че е станало случайно. Рикошет. Ако Банкс излезе от комата с неувреден мозък, може би ще ни каже. Имам чувството, че ще иска да говори и да прехвърли вината.
— Не се тревожи. Ако оцелее, ще бъдем там. Но лекарите казаха, че това е много съмнително.
— Рикошетът всъщност е помогнал на Лайнъс и му е дал повод да напусне банката. Не е предизвикал подозрения. После е скрил парите. Предполага се, че ремонтът на баровете е направен с парите от обезщетението му от банката. Истината обаче е, че сумата не е била достатъчна дори за нов хладилник за бира.
— Добре. Нека да се върнем на обира — обади се Линдъл. — Освен че Саймънсън е бил прострелян в задника, обирът е минал по плана. Всичко, с което ченгетата…
— Не съвсем — прекъсна го Райдър. — Хари е бил там и е прострелял един от крадците.
Кимнах.
— И той е умрял в микробуса по време на бягството. Саймънсън ми каза, че другите го сложили на лодка и го хвърлили в морето. Името му е Коузи. Един от баровете е кръстен на него.
— Ясно — рече Линдъл. — И когато нещата се успокоили, всичко, с което ченгетата са разполагали, е бил трупът на Анджела Бентън и списък със серийни номера, за които никой не е знаел, че са фалшиви. Минават обаче девет месеца и един от тези серийни номера съвпада с друг, когато Марти Геслер го вкарва в компютъра си.
Кимнах. Линдъл знаеше накъде води това.
— Чакайте малко — каза Райдър. — Тази част не ми е ясна.
Разказахме й за компютърната програма на Марти Геслер, която проверяваше серийните номера на банкноти, и какво означава откритието й.
— Разбрах — рече тя. — Геслер първа е стигнала до извода, че нещо не е наред. Попаднала е на несъответствие, защото въпросната стодоларова банкнота вече е била прибрана като веществено доказателство и не може да е била открадната по време на обира на снимачната площадка.
— Точно така — казах аз. — Един от номерата, които Саймънсън е измислил, е бил същият като на задържаната банкнота. Същото се случва и по-късно, когато арестуват Маусоува Азиз на границата. Една от стотачките, които е пренасял, съвпада с банкнота във фалшивия списък на Саймънсън. Това е замесило Милтън и вътрешната сигурност в цялата каша. Но истината е, че между двата случая няма връзка.
Това означаваше, че съм прекарал нощта във федералния затвор за нищо и Милтън бе убит, докато гонеше вятъра. Опитах се да не мисля за тези неща и продължих да разказвам.
— Марти Геслер е попаднала на съвпадението на номерата на банкнотите и се е обадила на Джак Дорси, защото името му е в списъка, разпространен до други агенции на силите на реда. И оттам е започнало всичко.
— Твърдиш, че Дорси се е досетил какво е станало и е отишъл при Саймънсън — каза Линдъл. — Може би е знаел за фалшификацията или за нещо друго. Но е знаел твърде много. Отишъл е при Саймънсън и е поискал дял от откраднатите пари.
Забелязах, че всички кимаме. Разказът ми беше достоверен.
— Дорси е имал проблеми с парите — добавих аз. — Следователят от застрахователната компания е направил рутинна проверка на финансовото състояние на всички ченгета, замесени в случая. Дорси е бил затънал до гуша в дългове, имал е две деца в колежа и други две по-малки.
— Всеки има проблеми с парите — гневно отбеляза Райдър. — Това не е оправдание.
Думите й ни накараха да млъкнем за известно време, после продължих с разказа си.
— И тогава е възникнал проблем.
— Агент Геслер — каза Райдър. — Тя е знаела твърде много и е трябвало да изчезне.
Кизмин не знаеше за връзката на Линдъл с Марти, а Линдъл очевидно не желаеше да я разкрива: седеше мълчаливо с наведена глава.
— Според мен Саймънсън и приятелите му са разигравали Дорси, докато са се погрижили за проблема Геслер — продължих да разказвам аз. — Дорси е знаел какво са направили, но не е можел да каже нищо. Бил е затънал твърде много. После Саймънсън се е погрижил и за него в „Нат“. Крос и барманът са били простреляни, за да бъде инсцениран обир на бара.
Райдър присви очи и поклати глава.
— Какво? — попита Линдъл.
— Тук нещо не се връзва — отговори тя. — Геслер е изчезнала безследно. Минали са три години и още никой не знае къде е трупът й.
Сърцето ми се свиваше заради Линдъл, но се опитвах да не го показвам.
— Но почеркът в случая с агент Геслер е съвсем различен от този с Дорси, Крос и бармана. Два съвсем различни стила. Единият е абсолютно изпипан, а другият — кървава баня.
— В случая с Дорси те са искали да прилича на обир, в който нещо се е объркало — казах аз. — Ако Дорси просто изчезне, тогава очевидно ченгетата ще се върнат към предишните разследвания. Саймънсън не е искал това. Ето защо е режисирал големия удар така, че следователите да го помислят за обир.
— И въпреки всичко нещо не се връзва. Мисля, че случаите се различават. Не си спомням подробностите, но Марти Геслер не изчезна ли, докато се прибираше вкъщи през прохода Сепулведа?
— Точно така. Някой е блъснал колата й отзад и тя е спряла.
— Да, но е била въоръжен и добре обучен агент. Искаш да Кажеш, че Саймънсън и хората му са я накарали да спре, Като са блъснали колата й и после са преодолели съпротивата й? Не. Няма начин да е станало така. Не и без борба и без никой да види нищо. Мисля, че тя е спряла, защото се е чувствала в безопасност. Видяла е ченге.
Райдър ме посочи и натърти на последното изречение. Линдъл удари с юмрук по масата. Кизмин го бе убедила. Аз бях защитил теорията си, но сега видях пропуските в нея и започнах да мисля, че Райдър може би има право.
Забелязах, че гледа Линдъл. Най-после се бе досетила, че е имал връзка с Марти Геслер.
— Ти я познаваше, нали? — попита тя.
Той кимна, после се вторачи гневно в мен.
— Ти провали всичко, Бош.
— Провалил съм? Какви ги говориш?
— С изпълнението си снощи. Нахлу в клуба, сякаш си Стив Маккуин. Какво си мислеше? Нима смяташе, че ще се уплашат и ще отидат в Паркър Сентър да се предадат?
— Рой — каза Райдър. — Мисля, че…
— Искаше да ги провокираш, нали? Искаше да те погнат и да се опитат да те убият.
— Това е безумие — казах. — Четирима срещу един? Жив съм само защото видях, че ме следят, и защото Милтън отвлече вниманието им достатъчно дълго, за да изляза от къщата.
— Да, видял си, че те следят, защото си искал да стане така. Ти провали всичко, Бош. Ако онзи хлапак в болницата се свести с поражения в мозъка, никога няма да разберем какво се е случило с Марти или къде е…
Линдъл млъкна, преди гласът му да потрепери, но продължи да ме гледа.
