предлагаше сделка. Сигурно си бе навлякъл неприятности в Бюрото заради помощта си за мен по време на разследването ми. И имаше заповеди да не замесва ФБР в тази история, защото в противен случай щеше да има лоши последици за него и може би за мен. Ето защо искаше да ми каже, че ако разкажа историята така, че да му помогна да постигне целта си, без да лъжесвидетелствам, тогава и за двама ни ще е най- добре.
Истината беше, че нямах нищо против да спестя на Милтън противоречивостта и срама. Що се отнасяше до мен, той вече си бе получил заслуженото. Разобличаването му би било отмъщение от моя страна, а не изпитвах желание да отмъщавам на мъртвец. Трябваше да се справя с други неща и исках да съхраня силите си, за да го сторя.
Оставаше и специален агент Пипълс със своя взвод ПАТ, но в действията им имаше прекалено много неясноти. Пък и бях записал с камерата Милтън, а не Пипълс. Използването на единия, за да разоблича другия, беше трудна работа. Реших да оставя мъртвия да спи спокойно вечния си сън.
— Какво е правел агент Милтън в дома ти, след като ти не си бил там? — повтори Райдър.
— Чакаше ме.
— Защо?
— Бях му казал да се срещнем там, но се забавих, защото на път за вкъщи се отбих да купя кафе.
— Защо трябваше да се срещнете толкова късно?
— Защото имах информация, която щеше да изясни някои неща за него.
— Каква беше информацията?
— За това как у терорист, замесен в случай, по който работеше Милтън, се е озовала стодоларова банкнота, дошла от обира на снимачната площадка, който разследвах и бях предупреден да зарежа. Исках да му кажа, че съм подредил парчетата от ребуса и не съм открил връзка между двата случая. Поканих го сутринта да дойде в кантората на адвокатката ми, когато щяхте да дойдете и вие, за да обясня на всички как стоят нещата. Но той не искаше да чака, затова му казах да се срещнем вкъщи.
— Остави ли му ключ?
— Не. Но сигурно съм оставил вратата незаключена, защото той беше вътре, когато се прибрах. Би могло да се каже, че е имал разрешение, защото го поканих, макар да не му казах точно да влиза. Но той е дошъл преди мен и е влязъл.
— Агент Милтън имаше няколко миниатюрни подслушвателни устройства в джоба си. Знаеш ли защо ги е носил?
Предполагах, че ги е изнасял от дома ми, но не го казах.
— Нямам представа.
— А колата му? Беше паркирана на една пресечка северно от къщата ти, на Удроу Уилсън. Всъщност беше оставена по-надалеч от къщата ти от колата на четиримата нападатели.
— Имаш ли представа защо Милтън е спрял толкова далеч от къщата ти, щом е бил поканен?
— Не.
— Добре.
Видях, че Райдър се разгорещява. Погледът й стана изпитателен. Тя се опитваше да разгадае погледите, които хвърлях на Линдъл. Разбираше, че се води някаква игра, но беше достатъчно умна, за да спомене нещо пред камерата и микрофона. Бях я обучил добре.
— Виж какво, Хари, ти ни разказа всяка подробност за случилото се снощи, но не и защо е станало. Преди да настъпи хаос, ти свика голямата среща за тази сутрин, за да ни разкажеш всичко. Направи го сега. Кажи ни какво знаеш.
— Отначало?
— Да.
Кимнах.
— Бих казал, че всичко е започнало, когато Рей Вон и Лайнъс Саймънсън са решили да отмъкнат парите за снимачната площадка. Между тях е имало някаква връзка. Според една от бившите им колежки в банката Вон е бил хомосексуалист и Саймънсън споменал, че го сваля. Все едно. Независимо дали Саймънсън е привлякъл Вон, или е било обратното, двамата са решили да вземат парите. Планирали са всичко и после Саймънсън е накарал четиримата си приятели да свършат черната работа. И оттам се е започнало.
— А Анджела Бентън? — попита Райдър.
— Ще стигна и до нея. Без да казват на другите, Вон и Лайнъс са решили, че им трябва някакво средство, което да накара ченгетата да мислят, че обирът е извършен от човек от филмовата компания, а не от банката. Затова са избрали Анджела Бентън. Тя е ходила веднъж в банката с документите, отнасящи се до заема. Знаели са, че е можело да бъде свързана с обира, след като е знаела за парите. Избрали са я и вероятно няколко дни са я следили, за да разберат кога е най-уязвима. Двамата са я убили и единият я е опръскал със сперма, така че на пръв поглед престъплението да изглежда извършено на сексуална основа и да не се отрази веднага на филмовата компания или на плана да се снимат сцени с истински банкноти.
— Твърдиш, че Анджела Бентън е била само средство — унило каза Райдър. — Животът й е бил отнет само защото се е вписвала в плана.
Кимнах мрачно.
— Какъв чудесен свят, нали?
— Добре. Продължавай. И двамата ли са я убили?
— Не знам. Може би. Саймънсън е имал алиби за онази нощ, но това е било изяснено от Джак Дорси. След малко ще стигнем и до него. Моето предположение обаче е, че са я убили заедно. Нужни са били двама, за да сломят съпротивата й без борба.
— Спермата — рече Кизмин. — Ще проверим дали е на някой от тях. Тъй като Вон беше убит по време на обира, а Саймънсън бе прострелян, не ни е минало през ума да сравним спермата им със събраната от сцената на престъплението.
Поклатих глава.
— Имам чувството, че няма да е на нито един от двамата.
— Тогава на кого е?
— Може би никога няма да разберем. Спомняш ли си начина, по който бяха паднали капките? Решихме, че спермата е донесена специално и изпръскана върху жертвата. Кой знае откъде са я взели. Може и да е била тяхна, но ако са били умни, не биха го направили. Защо да оставят пряка връзка с убийството?
— Отишли са при някой непознат и са го помолили да им капне малко в една чашка, така ли? — недоверчиво попита Линдъл.
— Не е толкова трудно да се намери сперма — каза Райдър. — Кривни в която щеш уличка в Холивуд и веднага ще видиш пълен презерватив. А ако Вон е бил хомосексуалист, може да е била взета от някой от сексуалните му партньори, без той да разбере.
Кимнах. И аз мислех същото.
— Точно така. И вероятно заради това е бил убит. Саймънсън го е прецакал. Казал е на хората си за го застрелят по време на обира. Това би означавало повече пари за останалите и елиминиране на връзката с убийството на Анджела Бентън.
— Господи, какви хладнокръвни копелета — отбеляза Линдъл.
Досетих се, че мисли за Марти Геслер и неизвестната й съдба.
— Саймънсън осигурява още по-добре операцията и бъдещата употреба на парите, като подменя доклада за банкнотите, който съставя заедно с друга служителка на банката.
— Как? — попита Райдър.
— Разговарях с нея. Може да го е направил по два начина, но мисля, че просто е съставил фалшив доклад на преносимия си компютър, където е изброил серийни номера, които е измислил. После се е подписал, фалшифицирал е подписа на колежката си и го е предал на вицепрезидента на банката. Докладът е бил изпратен на застрахователната компания и после на ченгетата, а накрая вероятно и на ФБР.
— Ти ми каза да донеса оригинала на срещата, насрочена за тази сутрин. Защо?
— Знаеш ли какво е фалшификаторско трепване? Това може да се забележи в подпис, който е фалшифициран чрез копиране. Саймънсън е копирал подписа на колежката си от оригинала или от истинския доклад със серийните номера. На фотокопието видях следи от колебание. Нейният подпис би бил гладък и написан без прекъсване. Но фалшификаторът е спирал и започвал отново почти след всяка буква.
