Тя се замисли.
— Добре. Чакай малко. Ей сега ще се върна.
И излезе, за да се консултира с шефовете си за предложението ми. В коридора влезе специален агент Джон Пипълс и коленичи до трупа на Милтън, после ме погледна и се вторачи в очите ми, сякаш се опитваше да ми предаде някакво послание. Не бях сигурен какво е. Но той знаеше, че бъдещето му е в моите ръце.
Кизмин се върна и се приближи до мен.
— Ето каква е сделката. Случаят е заплетен. И ФБР ще го разследва. Мъжът на пода очевидно е от антитерористичния взвод и това е върхът на всичко. Няма да ти позволят да говориш само пред мен.
— Добре. Тогава ще направим така. Ще говоря с теб и с някой агент на ФБР. Искам това да бъде Рой Линдъл. Събуди го и му кажи да дойде тук и ще разкажа всичко. Или ще сте ти и Рой, или ще извикам адвокатката си и всеки ще се спасява както може.
Тя кимна и пък тръгна към вратата. Забелязах, че Пипълс вече не е в коридора, но не го бях видял да излиза.
Този път Райдър се бави половин час. Но когато се върна, крачеше авторитетно. Още преди да ми каже какво е решението, разбрах, че е постигнато споразумение. Случаят беше неин, или поне частта, свързана с полицията на Лос Анджелис.
— Ще отидем в районното управление на Северен Холивуд. Ще запишат разговора ни. И Линдъл ще е там. Всички ще са доволни и всеки ще вземе участие.
Винаги става така. Трябва да минеш през всички инстанции и да се съобразиш с политиката в агенциите и управленията, за да свършиш работа. Зарадвах се, че вече не съм в тази система.
— Стани, Хари — добави Райдър. — Ще те закарам.
Изправих се.
— Първо искам да отида на терасата и да погледна долу.
Излязох и се наведох над перилата. Мястото на престъплението беше осветено от прожектори. Склонът приличаше на мравуняк. Оперативните екипи работеха навсякъде, съдебномедицинските експерти се бяха скупчили над труповете, а отгоре бръмчаха хеликоптерите. Знаех, че с взаимоотношенията ми със съседите е свършено.
— Знаеш ли какво, Кизмин?
— Какво, Хари?
— Мисля, че е време да продам тази къща.
— Да. Желая ти успех, Хари.
После ме хвана под ръка и ме дръпна от перилата.
41
Районното управление на Северен Холивуд беше най-новото в града. Сградата бе построена след земетресението и бунтовете по случая Родни Кинг. Отвън приличаше на тухлена крепост, направена да издържи на сеизмични и социални трусове, а отвътре бе пълна с модерна електроника и удобства. Настаниха ме на стол до маса в голяма стая за разпити. Не виждах микрофоните и камерата, но знаех, че всичко се записва. Трябваше да внимавам. Бях сключил неизгодна сделка. Ако двайсет и петте години в полицията ме бяха научили на нещо, това беше да не говоря с ченгета, без да се посъветвам с адвокат. А аз се готвех да направя точно това. Щях да се изповядам пред двама души, които бяха склонни да ми повярват и искаха да ми помогнат. Но това нямаше да има значение. Най-важното беше записът. Трябваше да действам предпазливо и да не казвам нищо, което може да се обърне срещу мен, когато записът се гледа от хора, враждебно настроени към особата ми.
Кизмин Райдър започна разпита, като съобщи за официалния протокол имената на тримата ни, датата, часа и мястото и после ми прочете гарантираните ми от Конституцията права — да се обърна към адвокат и да си държа езика зад зъбите, ако искам. После ме накара устно и писмено да потвърдя, че разбирам правата си и съм готов да ги спазвам. Бях я обучил добре.
— И така, Хари, в къщата ти има четирима убити, сред които федерален агент, плюс пети мъж в кома. Ще ни разкажеш ли какво стана?
— Убих двама от тях при самозащита. Мисля, че раних и онзи, който е в кома.
— Разкажи ни какво се случи.
Започнах историята от „Печения картоф“. Споменах Шугар Рей, квартета, портиера, барманките и татуировките им. Описах дори касиерката, на която платих кафето в „Ралф“. Разказвах колкото мога по- подробно, защото съзнавах, че детайлите ще ги убедят, след като ги проверят. От опит знаех, че устните свидетелски показания се основават на нещо чуто от други и са трудно доказуеми. Ето защо, ако ще разказваш какво са говорили хората и как са го казали, особено онези, които вече не са живи, тогава е най-добре да изпъстриш историята с неща, които може да бъдат проверени и доказани. Детайли. Безопасността и спасението са в детайлите.
Затова казах всичко, което си спомних. Описанието на татуировката на Мерилин Монро разсмя Рой Линдъл, но Райдър не видя нищо смешно.
Разказах им точно какво е станало, но не обясних как е започнало всичко, защото знаех, че това ще се изясни от въпросите, които ще последват. Исках да чуят всяка подробност на случилото се. Не излъгах, но пропуснах някои неща. Още не бях сигурен как да представя Милтън. Щях да чакам сигнал от Линдъл по този въпрос. Бях убеден, че преди да дойде в районното управление, той е получил заповеди.
Не споменах подробности за Милтън, нито за онова, което си бях представил, когато затворих очи, преди да натисна спусъка на пушката. Запазих за себе си образа на ръцете на Анджела Бентън.
— Това е всичко — завърших аз. — После дойдоха ченгетата и ето ни тук.
Райдър водеше бележки в тефтера си. Остави писалката и ме погледна. Изглеждаше потресена от разказа ми. Вероятно смяташе, че съм извадил голям късмет, като съм оцелял.
— Благодаря, Хари. Разминал си се на косъм.
— При това пет пъти.
— Мисля да си починем няколко минути. Ние с агент Линдъл ще излезем и ще поговорим, а после сигурно ще ти за-Дам още няколко въпроса.
Усмихнах се.
— Убеден съм.
— Да ти донесем ли нещо?
— Кафе. Не съм мигнал цяла нощ, а у дома не ми дадоха от собственото ми кафе.
— Добре.
Двамата станаха и излязоха. След няколко минути един детектив от районното управление на Северен Холивуд, когото не познавах, ми донесе кафе, каза ми да седя кротко и излезе.
Райдър и Линдъл се върнаха — в тефтера й имаше още бележки и тя отново поведе разпита.
— Първо трябва да изясним някои неща.
— Добре.
— Ти каза, че агент Милтън е бил в къщата ти, когато си влязъл.
— Да.
— Искал си да го предупредиш, че са те проследили, когато предната врата е била разбита.
— Точно така.
— Той е влязъл в коридора, за да разследва, и веднага е бил прострелян с пушка, вероятно от Лайнъс Саймънсън.
— Да.
— Какво е правел агент Милтън в дома ти, след като ти не си бил там?
Преди да отговоря, Линдъл също зададе въпрос.
— Имал е разрешение да бъде там, нали?
— Може ли един по един? — попитах аз.
Погледнах Линдъл. Той наведе глава. Не можеше да ме погледне в очите. Доколкото можеше да се съди по въпроса му, който по-скоро беше твърдение, Линдъл ми подсказваше какво иска да кажа. Мисля, че ми
