— Хайде да спрем дотук, момчета — тихо каза Райдър. — Да престанем да поставяме под съмнение мотивите си и да се обвиняваме взаимно. Всички искаме едно и също.
Линдъл бавно и недвусмислено поклати глава.
— Не и Хари Бош. Винаги става онова, което той иска. Бош винаги е бил частен детектив, дори когато работеше в полицията.
Погледнах Кизмин. Тя не каза нищо, но отмести поглед-В очите й видях потвърждение.
42
Когато се прибрах вкъщи, се зазоряваше. Там още гъмжеше от полицаи и журналисти и ченгетата не ме пуснаха да вляза. Вило извършено голямо престъпление и всичко трябвало да е под наблюдение. Казаха ми да дойда след ден-два. Не ми позволиха дори да вляза да си взема чисти дрехи и някои лични принадлежности. Бях персона нон грата. Наредиха ми да се разкарам. Единствената отстъпка, която успях да извоювам, беше колата ми. Двете униформени ченгета Хървиц и Суони разчистиха място и аз изкарах мерцедеса от гаража и потеглих.
Приливът на адреналин, който бе дошъл заедно с докосването до смъртта предишната нощ, отдавна бе отминал. Бях изтощен, но нямаше къде да отида. Карах безцелно по Мълхоланд до Лоръл Каньон Булевард, после завих надясно и поех надолу към Вали.
Започнах да усещам накъде съм се отправил, но знаех, че още е рано за това. Стигнах до Вентура, отново завих надясно и спрях на паркинга на „Дюпар“. Реших, че трябва да се заредя с енергия, и кафето и палачинките щяха да свършат работа. Преди да сляза от колата, извадих клетъчния си телефон и го включих. Обадих се на Джанис Лангуайзър и на Шандор Шатмари, но никой не отговори. Оставих съобщения, че сутрешната среща се отлага заради обстоятелства извън контрола ми.
На екрана на телефона мигаше икона, която показваше, че имам съобщения. Набрах номера, за да ги чуя. Бяха общо пет. Четири бяха оставени през нощта от Кийша Ръсел, репортерката на „Таймс“. Тя започваше много спокойно и загрижено за здравето ми и искаше да разговаря с мен, когато ми е удобно, за да се увери, че съм добре. Но в третото съобщение гласът й бе придобил пронизителност и неотстъпчивост, а в четвъртото настояваше да изпълня обещанието си да говоря с нея, ако нещо се случи с разследването, по което работя.
— Очевидно се е случило нещо, Хари. На Удроу Уилсън има четири трупа. Обади ми се. Нали обеща.
— Добре, скъпа — казах и изтрих съобщението.
Последното съобщение беше от Александър Тейлър, шампиона по касови приходи. В гласа му прозвуча нотка на собственичество. Искаше да знам, че тази история е негова.
— Господин Бош, гледам ви по всички новини. Предполагам, че кръвопролитието снощи на хълма е свързано с обира на парите за моя филм. Крадците бяха четирима. Репортерите казват, че в къщата ви има четири трупа. Искам да знаете, че предложението ми още е в сила. Но ще го удвоя. Сто хиляди за историята ви. Офертата е отворена за преговори и може да говорим за това, когато се видим. Ще ви кажа личния номер на асистентката ми. Ще чакам.
После съобщи някакъв номер, но аз не си направих труда да го запиша. Замислих се за парите само пет секунди, после изтрих съобщението и затворих телефона.
Докато влизах в ресторанта, се замислих за обстоятелствата извън контрола ми и за думите на Линдъл в края на разпита в районното управление на Северен Холивуд. За битката с чудовища, за онова, което ми бяха казали и какво аз бях казал на Пипълс в сепарето в ресторанта само преди няколко вечери. Запитах се дали лекото плъзгане в бездната е по-различно от стремглавото падане на Милтън.
Знаех, че трябва да разсъждавам за това и за мотивите в действията си през последните десет часа. Но скоро реших, че тези неща може да почакат. Трябваше да разкрия още една загадка и веднага щом се заредях с енергия, щях да се заема с този въпрос.
Седнах на бара и поръчах, без да гледам менюто. Сервитьорката с едрите бедра ми наля кафе и се приготви да предаде поръчката ми в кухнята, когато някой седна на стола до мен и каза:
— И за мен едно кафе.
Познах гласа. Обърнах се и видях Кийша Ръсел — усмихваше ми се. Беше ме проследила надолу по хълма.
— Трябваше да се досетя.
— Ако не искаш да те следят, трябва да отговаряш на телефонните обаждания.
— Чух съобщението ти едва преди пет минути, Кийша.
— Е, сега не е необходимо да ми се обаждаш.
— Няма да ти кажа нищо. Още не.
— Къщата ти е като военна зона, Хари. Навсякъде има трупове. Добре ли си?
— Нали седя тук. Добре съм. Но не мога да говоря пред теб. Не знам какво ще излезе от всичко това и няма да кажа нищо, което да се появи във вестника и да се различава от заключенията на полицията. Това би било равносилно на самоубийство.
— Няма да ми кажеш истината дори в случай, че онова, което оповестят, няма да е вярно?
— Познаваш ме, Кийша. Ще говоря с теб, когато мога. Сега защо не ме оставиш да се нахраня на спокойствие?
— Отговори ми само на един въпрос. Потвърди дали случилото се в къщата ти е свързано с онова, за което ми се обади. С Марти Геслер.
Отчаяно поклатих глава. Знаех, че няма да мога да се отърва от нея, без дай кажа нещо.
— Не мога да го потвърдя и това е истината. Но ако ти кажа нещо, което ще ти помогне, ще ме оставиш ли на мира, докато дойде време да говоря пред теб?
Преди Кийша да отговори, сервитьорката сложи чиния пред мен и аз погледнах палачинките с масло, пърженото яйце и двете парчета бекон. Сервитьорката остави и каничка с кленов сироп. Грабнах я и полях със сироп всичко.
— Господи! — възкликна Ръсел. — Ако изядеш това, не знам дали ще дойде време да говориш. Самоубиваш се, Хари.
Погледнах сервитьорката, която пишеше сметката, усмихнах й се и свих рамене.
— Ще платите ли кафето й? — попита тя.
— Разбира се.
Сервитьорката остави сметката на бара и се отдалечи. Погледнах Ръсел.
— Следващия път го кажи още по-силно.
— Извинявай, Хари, но не искам да напълнееш, да остарееш и да погрознееш. Ти си ми приятел. Искам да си във форма.
Прозрях намеренията й. Тя криеше мотивите си така, както барманките предишната нощ криеха зърната на гърдите си.
— Ще се споразумеем ли? Ще ти кажа нещо и ти ще ме оставиш на мира. Става ли?
Тя отпи глътка от безплатното си кафе и се усмихна.
— Дадено.
— Отиди и извади изрезките си по случая Анджела Бентън.
Ръсел присви очи, защото не си го спомняше добре.
— Отначало не беше кой знае какво, но после се вдигна голям шум, когато го свързаха с обира на снимачната площадка на Селма. „Айдолон Продъкшънс“. Говори ли ти нещо?
Тя едва не падна от стола.
— Шегуваш ли се? Четиримата убити са същите онези типове?
— Не съвсем. Само трима от тях. Плюс четвъртия в болницата.
— Тогава кой е четвъртият?
— Мога да ти кажа само това, Кийша. Сега ме остави да се нахраня.
Насочих вниманието си към чинията и започнах да разрязвам храната.
— Страхотно! — възкликна Ръсел. — Ще бъде сензация!
Сякаш четирите трупа в къщата ми не бяха сензация. Лапнах първата хапка и сиропът ме прониза като
