— Хмм, да, Хари, чувам те. Трябва да ти кажа, че сигурно не се налага. Имам предвид пак да ходиш в къщата и после в офиса на Кент.
Бош поклати глава. „Знаех си“.
— Вече сте ме изпреварили, така ли?
— Не бях аз. Така или иначе, според онова, което научих, офисът е бил чист и в момента партньорът на Кент е тук, разпитват го. Доведохме и госпожа Кент, нещо като предпазна мярка. Все още разговарят и с нея.
— Не си бил ти, а? Тогава кой, Рейчъл ли?
— Нямам намерение да го обсъждам, Хари.
Бош угаси двигателя и се замисли как да отговори.
— Е, тогава с партньора ми навярно би трябвало да дойдем в Тактическото — каза накрая. — Това все още е разследване на убийство. И доколкото съм осведомен, аз все още го ръководя. Оттатък последва дълго мълчание.
— Виж, детектив, случаят придобива по-големи мащаби — накрая отвърна Бренър. — И вие сте поканени на брифинга. Ти и партньорът ти. Тогава ще чуете какво е казал господин Келбър и още някои неща. Ако дотогава остане при нас, ще направя всичко възможно да разговаряте с него. Както и с госпожа Кент. Но да сме наясно, убийството не е най-важното. Не е най-важното да открием кой е убил Стенли Кент. Най-важното е да открием цезия, а вече изоставаме почти с десет часа.
— Имам предчувствието, че ако открием убиеца, ще стигнем и до цезия.
— Възможно е — въздъхна федералният агент. — Но нашият опит показва, че тези материали се пренасят изключително бързо. От ръка на ръка. По тая причина инерцията на следствието до голяма степен намалява. В момента правим тъкмо това. Набираме инерция. Не искаме нещо да ни забави.
— И това нещо са местните селяндури.
— Знаеш какво имам предвид.
— Естествено. Ще се видим в десет, агент Бренър.
Бош затвори и слезе от колата. Докато вървяха към входа на ресторанта, Ферас го обсипа с въпроси.
— Защо го излъга за хлапето? Какво става? Защо сме тук?
Хари успокоително вдигна ръце.
— Потрай, Игнасио. Просто потрай. Чакай да седнем, да пием по кафе и да хапнем нещо, тогава ще ти обясня какво става.
Можеха да си изберат почти всяко място в „Денис“. Бош се насочи към едно сепаре в ъгъла, откъдето имаха пряка видимост към входа. Сервитьорката цъфна веднага. Беше стара пушка, със стоманеносива коса, стегната на кок. Работата в холивудския „Денис“ беше изличила живота от очите й.
— Отдавна не съм те виждала, Хари.
— Здрасти, Пеги. Защото от доста време не ми се е налагало да водя следствие нощем.
— Е, добре си дошъл. И двамата с твоя толкова по-млад партньор. Какво ще искате?
Бош не обърна внимание на подигравката. Поръча си кафе, препечени филийки и яйца на очи, не много препържени. Ферас поиска омлет от белтъци и лате и когато келнерката ухилено му каза, че нямат нито едното, нито другото, се примири с бъркани яйца и обикновено кафе. Хари отговори на въпросите му веднага щом Пеги ги остави сами.
— Отрязват ни. Това става.
— Сигурен ли си? Откъде знаеш?
— Вече са прибрали съпругата и партньора на жертвата и ти гарантирам, че няма да ни дадат да разговаряме с тях, по дяволите.
— Те ли ти го казаха, Хари? Казаха ли ти, че няма да можем да разговаряме с тях? Залогът е адски висок, обаче мисля, че те гони параноята. Нахвърляш се на…
— Нима? Е, почакай и ще видиш, партньоре. Само гледай и ще разбереш.
— Все пак ще участваме в брифинга в девет, нали?
— Вероятно. Само че вече е в десет. И сигурно ще е цирк, организиран специално за нас. Нищо няма да ни кажат. Ще ни забаламосат и ще ни изритат. „Много благодаря, момчета, оттук нататък поемаме ние“. А бе, майната им. Това е убийство и никой, даже ФБР, не може да ме изрита от следствието.
— Имай им малко доверие, Хари.
— Имам доверие само в себе си. Това е. И преди съм се сблъсквал със същото. Знам докъде води. От една страна, кой го е грижа? Нека си работят по случая. Ама от друга страна, мен ме е грижа. На тях им трябва цезият. На мен ми трябват копелетата, дето два часа са измъчвали Стенли Кент, а, после са го накарали да коленичи и са го гръмнали с два куршума в тила.
— Става въпрос за националната сигурност, Хари. Друго е. Има висши интереси. Нали разбираш, за общото благо.
Ферас все едно четеше от учебник за полицейската академия или устав на някое тайно общество. На Бош не му пукаше. Имаше си свой закон.
— Общото благо започва с човека, проснат мъртъв на площадката. Ако го забравим, после може да забравим и всичко останало.
Изнервен от спора с партньора си, Ферас беше взел солницата, въртеше я в ръка и ръсеше сол по масата.
— Нищо не съм забравил, Хари. Става въпрос за приоритети. Сигурен съм, че когато нещата се задвижат на брифинга, ще ни дадат цялата информация, свързана с убийството.
Бош започваше да губи търпение. Опитваше се да научи тоя хлапак на нещо, обаче той не искаше да го слуша.
— Ще ти кажа нещо за обмена на информация с феберейците. Когато се отнася за обмен на информация, ФБР яде като слон и сере като мишка. Не загряваш ли? Няма да има брифинг. Измислили са го, за да мируваме до девет, а сега и до десет, и през цялото време да смятаме, че сме в отбора. После обаче ще идем там, пак ще го отложат и накрая ще ни излязат с някаква организационна схема, която трябва да ни накара да си помислим, че участваме във всичко, докато всъщност не участваме в нищо, и те ще се изнижат през задния изход.
Ферас кимна, сякаш се съгласяваше, но думите му предполагаха друго.
— И все пак съм на мнение, че не биваше да ги лъжем за свидетеля. Може да се окаже много ценен за тях. Нещо, което ни е казал, може да се свърже с друго нещо, което вече им е известно. Какво лошо да им кажем къде е? Може да опитат с него и да измъкнат нещо, което ние не сме успели. Нали?
Бош категорично поклати глава.
— В никакъв случай. Засега. Момчето е наше и няма да им го дадем. Ще го разменим само срещу достъп и информация.
Сервитьорката им донесе чиниите, погледна разсипаната по масата сол, погледна и Ферас, а после и Бош.
— Знам, че е млад, Хари, обаче не можеш ли да го научиш на добри обноски?
— Опитвам се, Пеги. Ама тия младежи не щат да се учат.
— Така си е.
Тя им поднесе храната и Бош моментално се зае със своята, държеше вилицата в едната си ръка и препечена филийка — в другата. Умираше от глад, а и имаше предчувствието, че скоро ще се наложи да се размърдат. Нямаше представа кога отново ще им се отвори възможност да хапнат.
Беше преполовил яйцата, когато видя четирима мъже в тъмни костюми да влизат с типичната феберейска целеустременост. Безмълвно се разделиха на двойки и започнаха да обхождат ресторанта.
В заведението нямаше и десетина клиенти — повечето стриптийзьорки със своите гаджета сводници, на път за вкъщи от нощните клубове, холивудски нощни птици, които зареждаха двигателя, преди да го приведат в режим за сън. Бош спокойно продължи да се храни и да наблюдава костюмираните, които спираха на всяка маса, показваха служебните си карти и искаха документи за самоличност. Ферас беше прекалено зает да полива яйцата си с лют сос, за да забележи какво става. Хари му изхъмка и кимна към агентите.
Повечето клиенти бяха прекалено уморени или опиянени, за да направят друго, освен да се подчинят и
