да си покажат личните карти. Една млада жена с избръсната отстрани на главата буква „Z“ им се изрепчи, ала те търсеха мъж, така че я оставиха да си говори и търпеливо изчакаха гаджето й, което носеше същия знак като нея, да им покаже поне някакъв документ.
Накрая двама от агентите стигнаха до масата в ъгъла. Картите им ги представяха като федерални агенти Роналд Лънди и Джон Паркин. Не обърнаха внимание на Бош, понеже беше прекалено възрастен, и поискаха документите на Ферас.
— Кого търсите? — попита Хари.
— Това е федерална работа, господине. Просто проверяваме документите.
Ферас отвори картата си. От едната страна беше служебната му карта със снимката, а от другата — детективската му значка. Видът им като че ли накара двамата агенти да се вцепенят.
— Странно — рече Бош. — Щом проверявате документите, значи ви е известно името. Само че аз не съм съобщавал на агент Бренър името на свидетеля. Питам се, вие от Тактическо разузнаване да не сте бъгнали компютъра ни или пък детективската стая, а?
Лънди, който явно ръководеше групата, го погледна. Очите му бяха сиви като чакъл.
— А вие кой сте?
— И моите документи ли искате да видите? Отдавна не минавам за двайсетгодишен, ама ще го приема като комплимент.
Извади картата си и му я подаде затворена. Агентът я отвори и много внимателно проучи съдържанието й. Печелеше време.
— Йеронимус Бош — прочете името Лънди. — Не се ли казваше така един шантав гаден художник? Или го бъркам с някой нещастник, за който съм чел в сводките?
Бош му се усмихна.
— Някои смятат въпросния художник за един от най-големите майстори на Възраждането.
Агентът хвърли картата в чинията му. Там имаше още яйца, ала за щастие готвачът ги беше оставил на огъня, докато жълтъците се втвърдят.
— Не знам какви номера въртиш, Бош. Къде е Джеси Митфорд?
Хари вдигна картата си и я избърса със салфетка. Беше негов ред да се бави. Прибра картата и отново вдигна поглед към Лънди.
— Кой е Джеси Митфорд?
Федералният агент се наведе над масата и опря длани върху нея.
— Много добре знаеш кой е и че трябва да го открием.
Бош кимна в знак, че е напълно наясно с положението.
— Може да поговорим за Митфорд и всичко останало на брифинга в десет. Веднага щом разпитам партньора и жената на Кент.
Лънди се засмя по начин, в който нямаше нищо дружелюбно или забавно.
— Знаеш ли какво, приятел? Когато всичко това свърши, на самия теб ще ти трябва възраждане.
Бош се усмихна мило.
— Ще се видим на брифинга, агент Лънди. Ако не сте забелязали, в момента закусваме. Бихте ли отишли да притеснявате някой друг?
Взе ножа и почна да маже последната си препечена филия с ягодов конфитюр от пластмасова кутийка.
Лънди се изправи и насочи показалец към гърдите му.
— Внимавай в картинката, Бош.
После се обърна и тръгна към изхода. Пътьом даде знак на другата група агенти и посочи вратата. Хари ги проследи с поглед и каза:
— Мерси за предупреждението.
11.
Слънцето още не се беше показало над хълмовете, ала небето вече розовееше. На дневна светлина около площадката при Мълхоланд не се забелязваха следи от снощното убийство. Дори боклуците, които обикновено оставаха на местопрестъпленията — гумени ръкавици, чаши от кафе и жълта лента — кой знае как бяха разчистени или ответи от вятъра. Все едно не бяха застреляли Стенли Кент, не бяха оставили трупа му на площадката, от която се разкриваше панорамна гледка към разстилащия се отдолу град. В детективската си кариера Бош беше разследвал стотици убийства. И никога не преставаше да се удивява колко бързо се изцелява градът, поне външно, и животът продължава. Всички се държаха така, сякаш не се е случило абсолютно нищо.
Той подритна меката светлокафява пръст и проследи с поглед падащите буци, които потънаха в храсталаците под урвата. Взе решение и се запъти обратно към колата.
— Какво ще правиш? — попита Ферас.
— Тръгвам. Ако ще идваш, качвай се.
Ферас се поколеба, после забърза след него. Качиха се във форда и потеглиха по Ероухед Драйв. Бош знаеше, че Алиша Кент е при феберейците, но връзката ключове от поршето на съпруга й още беше у него.
Автомобилът на ФБР, който преди десетина минути бяха забелязали на идване, продължаваше да е пред дома на Кент. Хари зави в отбивката, слезе и решително закрачи към входа. Не обърна внимание на колата на улицата дори когато чу, че вратата й се отваря. Успя да улучи нужния ключ и го пъхна в ключалката, преди зад тях да се разнесе глас.
— ФБР. Не мърдайте!
Бош постави длан върху бравата.
— Не отваряйте вратата.
Бош се обърна и погледна мъжа, който се приближаваше по алеята. Знаеше, че агентът, когото са пратили да наблюдава къщата, стои най-ниско в тотемния стълб на Тактическо разузнаване, някой неудачник или човек с тежки семейни ангажименти. Можеше да използва това в своя полза.
— Спецотдел „Убийства“, Лосанджелиско полицейско управление — представи се той. — Трябва да приключим тук.
— Не може — възрази агентът. — Бюрото пое юрисдикцията на това следствие и отсега нататък ще се занимава с всичко.
— Съжалявам, пич, не съм получавал такава докладна — отвърна Бош. — Извинявай, ама имаме работа.
И отново се обърна към вратата.
— Не отваряйте вратата — повтори фебереецът. — Следствието вече се отнася до националната сигурност. Можете да питате командването си.
Хари поклати глава.
— Вие може и да имате командване. Аз имам началство.
— Както и да е. Не можете да влезете в къщата.
— Хари — обади се Ферас. — Може би трябва да…
Бош му махна да млъкне. И отново погледна агента.
— Я дайте да видя някакъв документ.
Онзи направи ядосана гримаса и измъкна служебната си карта. Разтвори я и я протегна към тях. Хари беше готов. Сграбчи го за китката и я завъртя. Фебереецът полетя напред покрай Бош и той го натисна с рамо и издърпа ръката му със служебната карта зад гърба му.
Фебереецът опита да се съпротивлява, ала беше късно. Хари заби рамо между плешките му, за да не му позволи да помръдне, и бръкна под сакото му. Намери белезниците, с рязко дръпване ги откачи от колана му и ги щракна на китките му.
— Какво правиш, Хари?! — възкликна Ферас.
— Казах ти. Никой не може да ме изрита от следствието.
Взе служебната карта на агента, отвори я и прочете името. Клифорд Максуел. Обърна го с лице към себе си и натика картата в джобчето на сакото му.
