Не успя да скрие раздразнението в гласа си.
— Виж, Хари — тросна му се Едгар, видимо подразнен от раздразнението на бившия си партньор. — На тая площадка всеки ден се мотаят минимум по двеста души. Ако ще си губим времето, може да търсим стъпки чак до Коледа. Не смятам, че можем да си го позволим. Имаме труп на обществено място и трябваше да се захванем с него. Отгоре на всичко прилича на поръчково убийство. Това значи, че обувките, оръжието, колата — отдавна не е останало нищо.
Бош кимна. Искаше да прекрати спора и да продължи със следствието.
— Добре — рече безизразно. — В такъв случай можеш да си тръгваш.
Едгар също кимна и на по-възрастния детектив му се стори, че колегата му се е засрамил.
— Както казах, Хари, не очаквах да дойдеш ти. Което означаваше, че не си е дал зор, защото е очаквал някой друг от „Грабежи и убийства“.
— Естествено — каза Бош. — Разбирам.
След като Джери си замина, Хари се върна при колата си и извади фенера от багажника. Отиде при поршето, сложи си ръкавици и отвори предната лява врата. Наведе се в купето и го огледа. На предната дясна седалка лежеше куфарче. Не беше заключено и Хари вдигна капака. Вътре имаше няколко папки, калкулатор, бележници, химикалки и документи. Затвори го и го остави на мястото му. Положението му предполагаше, че убитият най-вероятно е пристигнал на площадката сам. И тук се беше срещнал с убиеца си. Не го бе довел със себе си. Това можеше да е от значение.
После отвори жабката. На пода се изсипаха още няколко баджа като онзи, който бяха намерили в жертвата. Вдигна ги един по един и установи, че са издадени от различни местни болници. Всички обаче бяха с една и съща снимка и име. Стенли Кент, мъжът (предполагаше детективът), който лежеше мъртъв на площадката.
Забеляза, че на гърба на някои баджове има ръкописни бележки, и внимателно ги проучи. Повечето бяха цифри, вероятно комбинации за ключалки.
Продължи да рови в жабката и намери още няколко баджа и магнитни карти-ключове. Доколкото можеше да прецени, убитият, ако наистина беше Стенли Кент, имаше достъп до почти всички болници в окръг Лос Анджелис. Освен това знаеше комбинациите на ключалките в почти всяка от тях. За миг обмисли възможността баджовете и картите да са фалшификати, използвани от жертвата за някаква болнична машинация.
Върна всичко на мястото му и затвори жабката. Провери под и между седалките, но не откри нищо интересно. Излезе от колата и отиде при отворения багажник.
Той се оказа малък и празен. Ала на лъча на фенерчето Бош различи върху килимчето на дъното четири вдлъбнатини. Отпечатъците очевидно бяха останали от нещо квадратно и тежко с четири крачета или колелца. Тъй като бяха заварили багажника отворен, най-вероятно нещото беше извадено по време на убийството или още по-вероятно — след него.
— Детектив?
Бош се обърна. Беше дежурният, който беше записал името и служебния му номер при жълтата лента, ограждаща местопрестъплението.
— Какво има?
— Дойде една агентка от ФБР. Иска да влезе в оградения участък.
— Къде е?
Полицаят го поведе към жълтата лента. Зад нея стоеше жена, изправена до отворената врата на автомобил. Беше сама и не се усмихваше. Бош я позна и сърцето му се разтупка.
— Здравей, Хари — каза жената.
— Здравей, Рейчъл.
2.
Близо два месеца не беше виждал специален агент Рейчъл Уолинг от Федералното бюро за разследване. И не беше минал и ден, без да мисли за нея. Никога не си бе представял обаче, че ще се срещнат — ако изобщо се срещнеха — посред нощ, при това на място, където е извършено убийство. Тя беше с дънки, риза и тъмносин блейзър. Тъмната й коса беше разчорлена, ала въпреки това изглеждаше прелестно. Явно я бяха повикали от къщи, също като него. Не се усмихваше и това му припомни колко зле бяха приключили нещата предишния път.
— Виж — рече той, — знам, че напоследък те пренебрегвам, ама нямаше нужда чак да ме проследяваш на местопрестъпление само за да…
— Сега не е време за шеги — прекъсна го Рейчъл.
— Ако това тук е каквото си мисля.
За последен път се бяха виждали по делото Ехо Парк. Тогава тя работеше в секретен отдел на ФБР, наречен „Тактическо разузнаване“. Така и не му обясни точно с какво се занимават, а и Бош не настоя, тъй като това нямаше значение за следствието. Потърси я заради предишната й работа като специалист по психопрофили на престъпници — и заради някогашните им лични отношения. Делото Ехо Парк се обърка, както и вероятността за подновяване на връзката им. Като я гледаше сега, той откриваше в нея само хладен професионализъм и имаше предчувствието, че най-после ще узнае какво всъщност представлява отдел „Тактическо разузнаване“.
— И какво е според теб? — попита Хари.
— Ще ти кажа, когато мога. Ще ме пуснеш ли да видя местопрестъплението?
Бош неохотно повдигна жълтата лента и отговори на официалното й държане с обичайния си сарказъм:
— Заповядайте, агент Уолинг. Чувствайте се като у дома си.
Тя се вмъкна отдолу и спря: поне признаваше правото му да я заведе на местопрестъплението.
— Всъщност бих могла да ти помогна в следствието — каза тихо. — Ако видя трупа, навярно ще мога официално да разпозная жертвата.
И кимна към папката, която носеше.
— Тогава насам, моля — каза Бош.
Заведе я на площадката. Стерилната флуоресцентна светлина на прожекторите обливаше трупа. Мъртвият лежеше върху кафеникавата пръст на метър и половина от ръба на урвата. Лунните лъчи се отразяваха във водохранилището долу. Оттатък язовира се простираше градът — килим от милиони светлинки, които блещукаха в хладната нощ като плаващи сънища.
Хари протегна ръка, за да спре Уолинг извън светлия кръг. Патолозите бяха преобърнали жертвата и сега тя лежеше по гръб. По лицето и челото на мъжа тъмнееха охлузвания, ала детективът позна човека от снимките на баджовете в жабката. Стенли Кент. Ризата му беше разкопчана и разкриваше обезкосмената, мъртвешки бяла кожа на гърдите му. Отстрани на тялото му имаше разрез, през който съдебният лекар беше вкарал термометър в черния му дроб.
— Добър вечер, Хари — поздрави го патологът Джо Фелтън. — По-точно, добрутро. Коя е приятелката ти? Мислех, че си партнираш с Иги Ферас.
— Правилно мислиш — потвърди Бош. — Това е специален агент Уолинг от отдел „Тактическо разузнаване“, ФБР.
— „Тактическо разузнаване“ ли? Какво ли не измислят!
— Според мен се занимават с контраразузнаване или нещо от тоя род. Нали знаеш: не питай, не говори, такива работи. Казва, че можела да удостовери самоличността на жертвата.
Уолинг го стрелна с поглед: предупреждаваше го да не се държи инфантилно.
— Можели да се приближим, докторе? — попита Бош.
— Разбира се, Хари. Почти приключваме. Бош понечи да пристъпи напред, ала Уолинг го изпревари и без колебание застана до трупа. Отвори папката и извади цветна снимка във фас формат 20X25 сантиметра. Наведе се и я доближи до лицето на жертвата. Хари се наведе, за да направи сравнението сам.
— Той е — заключи Рейчъл. — Стенли Кент.
Бош кимна и й подаде ръка, за да й помогне да прекрачи тялото. Тя не му обърна внимание и го направи без негова помощ. Хари погледна Фелтън, който клечеше до убития, и попита:
