— Тогава мисля, че трябва веднага да го направим — настойчиво продължи Рейчъл. — Можеш да ми зададеш въпросите си по пътя. Вземи ключовете на Кент, ако се наложи да влезем вътре. Аз ще ида да докарам колата.
Уолинг понечи да се отдалечи, ала Бош я хвана за ръката.
— Ще карам аз.
И посочи мустанга си. Тръгна към патрулката, върху чийто багажник бяха наредени пликовете с веществените доказателства. Съжали, че бе побързал да освободи Едгар, и махна на сержанта да се приближи.
— Трябва да ида до дома на жертвата. Едва ли ще се бавя много, а и детектив Ферас ще се появи всеки момент. Просто охранявай местопрестъплението, докато не дойде един от нас.
— Ясно.
Бош извади мобифона си и се обади на партньора си.
— Къде си?
— Тъкмо тръгвам от Паркър Сентър. На двайсет минути от теб.
Хари му обясни, че има работа и че той трябва да побърза. Затвори, взе пликчето с връзката ключове от багажника и го пъхна в джоба на сакото си.
Уолинг вече седеше в мустанга. Тъкмо затваряше джиесема си.
— Кой беше? — попита Бош, след като се настани зад волана. — Президентът ли?
— Партньорът ми. Казах му да ме чака при къщата. Къде е твоят партньор?
— Идва.
Щом потеглиха, Хари започна с въпросите.
— Щом Стенли Кент не е терорист, в какъв списък е включен?
— Като медицински физик, той е имал пряк достъп до радиоактивни вещества. Затова фигурира в този списък.
Бош си спомни всички болнични баджове в поршето на убития.
— Какъв достъп? В болниците ли?
— Да. Там се съхраняват тия неща. Използват се главно при лечение на рак.
Бош кимна. Картината започваше да му се изяснява, ала все още не разполагаше с достатъчно информация.
— Добре, още какво не ми е известно, Рейчъл? Обясни ми.
— Стенли Кент е имал пряк достъп до вещества, до които биха искали да се доберат някои хора. Вещества, които биха били изключително ценни за тия хора. Само че не за лечение на рак.
— Терористи.
— Точно така.
— Искаш да кажеш, че нашият човек просто е можел да влезе в болницата и да изнесе тия неща, така ли? Няма ли си правилници?
— Винаги има правилници, Хари. Обаче не винаги е достатъчно само да ги има. Еднообразието, рутината — това са пролуките във всяка система за сигурност. По-рано оставяхме вратите на пилотските кабини в пътническите самолети отключени. Вече не. Трябва да се случи нещо с разтърсващи последици, за да променим процедурите и да засилим предпазните мерки. Разбираш ли за какво говоря?
Той се замисли за бележките върху гърбовете на някои баджове в поршето на жертвата. Нима Стенли Кент се беше отнасял толкова небрежно към охраната на тези вещества, че да си записва комбинациите за достъп на гърба на баджовете си? Инстинктът му подсказваше, че отговорът вероятно е положителен.
— Разбирам.
— Е, ако искаш да заобиколиш установената система за сигурност, независимо колко е стабилна, към кого ще се обърнеш? — попита Рейчъл.
Бош отново кимна.
— Към човек, който познава тая система отвътре.
— Точно така.
Зави по Ероухед Драйв и насочи вниманието си към адресните номера на тротоара.
— Значи искаш да кажеш, че това може да е от случаите с разтърсващи последици, така ли?
— Не, не твърдя такова нещо. Засега.
— Познаваш ли Кент?
Докато задаваше въпроса, Хари погледна Уолинг и видя, че е изненадана. Не му се струваше много вероятно, просто искаше да провери реакцията й, а не непременно да получи откровен отговор. Тя се извърна към прозореца. Тази тактика му беше позната. Класически признак. Знаеше, че сега ще го излъже.
— Не, никога не съм го виждала.
Той зави в следващата пряка и спря.
— Какво правиш? — попита Рейчъл.
— Стигнахме. Това е домът на Кент.
Около къщата, пред която се намираха, цареше пълен мрак, не светеха лампи нито отвън, нито вътре. Тук сякаш не живееше никой.
— Не е — възрази Уолинг. — Той е на следващата пряка и…
И млъкна, разбрала, че Бош я е изпързалял. Известно време Хари я наблюдаваше в тъмния мустанг, преди да заговори.
— Искаш ли да се изясним сега, или предпочиташ да слезеш от колата?
— Виж, Хари, казах ти. Някои неща не мога да…
— Слизай от колата, агент Уолинг. Ще продължа сам.
— Виж, трябва да разбе…
— Извършено е убийство. Следствието водя аз. Слизай от колата.
Тя не помръдна.
— Трябва само да се обадя по телефона, за да те отстранят от следствието, преди да успееш да се върнеш на местопрестъплението.
— Тогава се обади. Предпочитам да ме изритат още сега, отколкото да съм параван на феберейците. Това не беше ли един от принципите на Бюрото? Оставяй местните власти на тъмно и ги засипвай с говежди лайна. Е, с мен няма да успееш. Не и тая нощ, не и с моето следствие.
Хари се пресегна през скута й и понечи да отвори дясната врата. Уолинг го отблъсна назад и вдигна ръце в знак, че се предава.
— Добре де, добре. Какво искаш да знаеш?
— Тоя път искам истината. Цялата истина.
3.
Бош се извъртя на седалката и погледна Уолинг в очите. Никъде нямаше да отиде, докато тя не проговореше.
— Явно знаеш кой е Стенли Кент и къде живее. И ме излъга. Е, терорист ли е?
— Казах ти, че не е, и това е истината. Бил е почтен гражданин. Физик. Включили са го в списъка, защото е работил с радиоактивни материали, които биха могли да се използват, ако попаднат в лоши ръце, за да навредят на хората.
— Как по-точно?
— Чрез пряк контакт. И той може да има най-различни форми. Например покушение срещу конкретна личност. Спомняш ли си оня руснак, когото облъчиха с полоний в Лондон миналия Ден на благодарността? Ударът е бил насочен срещу него, обаче имаше и други жертви. Веществата, до които е имал достъп Кент, могат да се използват и в по-големи мащаби — в молове или в метрото, на такива места. Всичко зависи от количеството — и естествено от устройството, което се използва.
— Какво устройство? Бомба ли имаш предвид? Че някой може да направи мръсна бомба с веществата, с които е работил той, така ли?
— В някои случаи, да.
