и осма, и се опитваме да проверим дали по някакъв начин е бил свързан с Беки или нейните приятели.
— Как се казва?
— Роланд Маки. Бил е две години по-голям от Беки. Не е учил в „Хилсайд“, обаче живеел в Чатсуърт. Името говори ли ви нещо?
— Не. Не се сещам. Каква е връзката? Той ли е?
— В смисъл?
— От полицията казаха, че е била бременна.
— Не, не знаем дали връзката е такава. Значи името не ви говори нищо, така ли?
— Не.
— Викат му Ро.
— Не го познавам.
— И казвате, че не сте знаели за бременността, нали така?
— Не знаех. Никоя от нас не знаеше. Искам да кажа, от приятелките й.
Бош кимна, макар да знаеше, че тя не го вижда. Не каза нищо: надяваше се Грейс Танака да се почувства неловко от мълчанието и да каже нещо, което да му е от полза.
— Хм, имате ли снимка на тоя човек? — попита тя накрая.
Целта му не бе такава.
— Да — отвърна той. — Ще трябва да измисля как да ви я пратя, за да видим дали няма да ви подсети за нещо.
— Не може ли просто да я сканирате и да ми я пратите по мейла?
Бош разбираше какво му говори и въпреки че не можеше да го направи сам, предполагаше, че Киз Райдър сигурно няма да се затрудни с това.
— Мисля, че можем да го уредим. Моята партньорка е компютърният специалист в екипа, само че в момента не е тук.
— Ще ви дам имейл адреса си и тя може да ми прати снимката веднага щом пристигне.
Бош записа в тефтерчето си адреса, който му продиктува Грейс Танака, и й обеща да й пратят имейла още на другата сутрин.
— Има ли нещо друго, детектив?
Той знаеше, че може да приключи разговора и да прехвърли топката на Райдър, за дай даде възможност да се сближи с Грейс Танака, след като й пратеха снимката. Ала реши да не пропуска шанса да събуди чувства и спомени. От това можеше да излезе нещо.
— Имам само още няколко въпроса. Хм, онова лято… как бихте характеризирали връзката си с Беки?
— Какво искате да кажете? Бяхме приятелки. Познавах я от първи курс.
— Ясно, но… хм, вие ли бяхте най-близка с нея, как смятате?
— Не, мисля, че беше по-близка с Тара.
Поредното потвърждение, че накрая Тара Уд е била най-близка приятелка на Беки.
— Значи не е споделила с вас, когато е открила, че е бременна.
— Не, вече ви казах, не знаех за това, преди да я убият.
— Ами вие? Споделяхте ли с нея?
— Разбира се.
— Всичко ли?
— Какво точно ви интересува, детектив?
— Тя знаеше ли, че сте лесбийка?
— Какво общо има това?
— Просто се опитвам да придобия представа за групата. Котешкия клуб, нали така сте се наричали четирите…
— Не — рязко го прекъсна Грейс Танака. — Тя не знаеше. Никоя от другите не знаеше. Струва ми се, че и самата аз не знаех по онова време. Това стига ли ви?
— Съжалявам, госпожо Танака. Просто се опитвам да си съставя колкото може по-пълна картина. Оценявам искреността ви. Още един последен въпрос. Ако Беки е абортирала в клиника и е имала нужда някой да я закара вкъщи, защото се е съмнявала, че може да шофира в това състояние, кого смятате, че е щяла да повика?
Последва дълго мълчание, преди Грейс Танака да отговори.
— Не знам. Ще ми се да беше повикала мен. Ще ми се да вярвам, че съм й била такава приятелка. Обаче явно е бил някой друг.
— Тара Уд ли?
— Трябва да питате нея. Лека нощ, детектив Бош.
Тя затвори и Бош взе годишника, за да погледне снимката й. Дребната азиатка от фотографията, направена толкова отдавна, сякаш нямаше нищо общо със сърдития глас от телефона.
Хари написа бележка на Райдър с имейл адреса и инструкции да сканира и изпрати снимката на Маки. Освен това накратко я предупреди за съпротивата на Танака по въпроса за сексуалната й ориентация. После остави листа на бюрото й, за да го види на сутринта.
Предстоеше му още един разговор, с Даниъл Кочоф, който според АвтоТрек живееше на Мауи. Там беше три часа по-рано.
Набра номера и му отговори жена, която се представи като съпруга на Даниъл Кочоф. Каза му, че мъжът й бил на работа в хотел „Фор Сизънс“, където бил организатор. Бош се обади на номера, който му даде жената, и го свързаха с Даниъл Кочоф. Даниъл каза, че можел да говори само няколко минути, и включи Бош на изчакване в продължение на пет от тях, докато отиде на по-спокойно място. Когато най-после се обади, разговорът започна безрезултатно. Също като Грейс Танака, той не бил чувал за Роланд Маки. Освен това, изглежда, приемаше обаждането като досадно или смущаващо. Даниъл обясни, че бил женен, имал три деца и вече рядко си мислел за Беки Верлорън. Напомни на Бош, че с родителите си е напуснал континента година преди смъртта й.
— Но ми казаха, че след като сте се преселили на Хаваите, сте продължили често да се чувате по телефона — отбеляза Хари.
— Не знам кой ви го е казал. Хм, да, чувахме се. Особено отначало. Аз й се обаждах, щото тя каза, че родителите й твърдели, че било много скъпо да ми звъни. Според мен това беше номер, те просто искаха да ме разкарат. Затова трябваше да се обаждам аз, обаче нали разбирате, какъв смисъл имаше? Аз бях на Хавай, тя беше в Лос Анджелис. Всичко беше приключило. И съвсем скоро си намерих гадже тук — всъщност тя вече ми е жена — и престанах да звъня на Бек. После научих за случилото се и детективът ми се обади.
— Знаехте ли за смъртта й, преди той да ви потърси?
— Да, знаех. Госпожа Верлорън се обади на баща ми и той ми каза. Освен това ми се обадиха някои стари приятели. Беше странно момичето, което познавах, да изчезне просто ей така.
— Да.
Бош се замисли какво още да го пита. Във версията на Кочоф имаше някои дребни противоречия с казаното от Мюриъл Верлорън. Знаеше, че по някое време ще се наложи да ги изясни. Освен това продължаваше да го смущава алибито на Даниъл.
— Вижте, вече трябва да затварям — каза Кочоф. — На работа съм. Има ли още нещо?
— Само още няколко въпроса. Помните ли колко време преди смъртта на Ребека престанахте да й се обаждате?
— Хм, не знам. Някъде към края на първото лято. Нещо такова. Мина доста време, почти година.
Бош реши да се опита да обърка Кочоф, за да види какво ще излезе. Предпочиташе да прави такива неща лично, обаче нямаше нито време, нито пари за командировка на Хаваите.
— Значи по време на смъртта й връзката ви вече е била окончателно приключила, така ли?
— Да, окончателно.
Хари си помисли, че няма много голяма вероятност да получи сведения за телефонните разговори от онова време.
— Когато още й се обаждахте, винаги ли звъняхте в точно определено време? Нали разбирате, нещо
