като уговорка?
— Горе-долу. Заради разликата във времето не можех да звъня много късно. Обикновено се обаждах веднага след вечеря, преди тя да си легне. Но както казах, това не продължи много.
— Добре. Сега трябва да ви питам нещо лично. Правихте ли секс с Ребека Верлорън?
Последва мълчание.
— Какво общо има това?
— Не мога да ви го обясня, Дан. Но това е част от следствието и може да има връзка със случая. Бихте ли ми отговорили?
— Не.
Бош зачака, но Кочоф не каза нищо друго.
— Това ли е отговорът ви? — накрая попита Хари. — Никога ли не сте правили секс с нея?
— Никога. Тя каза, че не била готова, и аз не настоявах. Вижте, трябва да затварям.
— Добре, Дан, само още минутка. Сигурен съм, че искате да заловим човека, който го е извършил, нали?
— Да, естествено, просто съм на работа.
— Това вече го казахте. Кога за последен път видяхте Ребека?
— Не си спомням точната дата, обаче трябва да е било в деня, в който заминахме. Когато се сбогувахме. Оная сутрин.
— Значи след като семейството ви се е преселило, изобщо не сте се връщали от Хаваите, така ли?
— Не, отначало не. Искам да кажа, после съм се връщал. След като завърших училище, няколко години живях във Венис, но после пак дойдох тук.
— Но не сте се връщали, след като родителите ви са се преселили там и преди убийството на Ребека. Това ли искате да кажете?
— Да, точно така.
— Другата свидетелка, с която приказвах, твърди, че ви е видяла в града оня уикенд на Четвърти юли точно преди изчезването на Ребека. Сигурно греши, така ли?
— Да, греши. Вижте, каква е тая работа? Нали ви казвам. Изобщо не съм се връщал. Хванах си ново гадже. Искам да кажа, не се върнах даже за погребението. Кой ви е казал, че ме е видял? Грейс ли? Тя никога не ме е харесвала, тая обратна. Все се опитваше да ме скара с Бек.
— Не мога да ви кажа кой е, Дан. Просто, ако искате да споделите с мен нещо, ще уважа решението ви.
— Която и да е, тя е лъжкиня, мама му стара — пискливо заяви Кочоф. — Абсолютна лъжа! Проверете си в архива! Имам алиби. В деня на отвличането й бях на работа, на другия ден също. Как може да съм дошъл там и да съм се върнал? Който ви го е казал, е долен измамник!
— Измамно може да е алибито ви, Дан. Вашият старец може да е накарал шефа ви да излъже. Нищо по-лесно.
По линията отново се възцари мълчание.
— Не знам за какво говорите — накрая отвърна Кочоф. — Баща ми не е принуждавал никого да лъже и това е факт, по дяволите. Пазехме работните картони и шефът ми говори с полицията. С това се приключи. Сега след седемнайсет години идвате вие и ми изтърсвате тая глупост?! Банамбите ли се с мен?
— Добре, Дан, успокойте се. Понякога хората грешат. Особено когато е за нещо отпреди толкова време.
— Само това ми трябва, да ме въвличате в убийство. Мама му стара, аз имам семейство.
— Казах да се успокоите. В нищо не ви въвличам. Това е просто телефонен разговор. Просто си приказваме, нали така? Искате ли да ми кажете още нещо, което може да ми е от полза?
— Не. Казах ви всичко, каквото знам, с други думи — нищо. И трябва да затварям. Тоя път говоря сериозно.
— Значи сте се разстроили, когато Ребека ви е казала, че е бременна, и сте знаели, че е от друг мъж.
Не последва отговор и Бош се опита да го попритисне.
— Особено защото не е искала да имате сексуални контакти, когато сте били заедно.
Разбра, че е прекалил. Кочоф се бе досетил, че детективът едновременно играе ролята на доброто и лошото ченге, и когато отговори, гласът му звучеше спокойно.
— Тя изобщо не ми каза. Узнах едва много по-късно. — Нима? Кой ви съобщи?
— Не си спомням. Сигурно някой от приятелите ми.
— Наистина ли? Защото Ребека е водил а дневник. И навсякъде пише за вас. Че ви е казала и вие не сте се зарадвали особено.
Сега вече Кочоф се Засмя и Бош разбра, че окончателно се е издънил.
— Дрънкате глупости, детектив. Всъщност вие сте лъжецът. Слабо изпълнение готин. Искам да кажа, и аз гледам „Ред и закон“, Нали разбирате.
— Да не би да гледате и специализирани полицейски предавания?
— Да, и какво от Това?
— Ами, имаме ДНК на убиеца. Ако го идентифицираме, ще го осъдят. ДНК е абсолютно доказателство.
— Добре, проверете моята ДНК и може би веднъж завинаги ще ме избавите от тоя кошмар.
Бош знаеше, че се налага да отстъпи и да приключи разговора.
— Добре тогава, Дан ще ви съобщим. Засега ви благодаря за съдействието. Един последен въпрос. Какво организирате?
— В хотела ли имате предвид? Грижа се за големите партита, конференции и сватби, такива неща. Гледам всичко да върви гладко, когато пристигат големи групи.
— Добре, ще поддържаме връзка. Приятен ден.
Бош затвори и се замисли за разговора. Срамуваше се, че е изпуснал преимуществото си Знаеше, че през последните три години не е използвал способностите си за водене на разпит, ала това не променяше нищо. Трябваше да влезе във форма, при това скоро.
Иначе, имаше да анализира много неща. Сърдитата реакция на Кочоф към съобщението, че са го видели в Лос Анджелис точно преди убийството, не му подсказваше почти нищо. В края на краищата Бош беше изфабрикувал свидетелката и отношението на Даниъл навярно бе оправдано. Важното беше, че гневът му се бе насочил към Грейс Танака. Може би си струваше да проучи отношенията помежду им, например чрез Киз Райдър.
Замисли се и за Твърдението на Кочоф, че не знаел за бременността на Ребека Верлорън. Инстинктивно му вярваше. В крайна сметка това не го изваждаше от списъка на заподозрените, но поне го преместваше на по-задно място. Щеше да обсъди всички отговори на Кочоф с Райдър и да види дали е съгласна с него.
Най-интересното сведение, получено от телефонния разговор, бяха противоречията между спомените на Кочоф и Мюриъл Верлорън, майката на жертвата. Мюриъл беше казала, че Даниъл с фанатична страст се обаждал на дъщеря й чак до нейната смърт. Кочоф заявяваше, че няма такова нещо, и Бош не виждаше причина да лъже. В такъв случай паметта на Мюриъл Верлорън не бе наред. Или пък дъщеря й беше лъгала и някой друг й се бе обаждал всяка вечер преди лягане. Тъй като момичето беше крило връзката си и дошлата от нея бременност, най-вероятно всяка вечер наистина бе разговаряло по телефона, само че не с Кочоф. А с някой друг, някой, за когото Бош започваше да мисли като за господин Хикс.
Намери телефонния номер на Мюриъл Верлорън в следственото дело и й се обади. Извини се за натрапването и каза, че имал няколко изясняващи въпроса. Мюриъл отговори, че изобщо не я смущава.
— Какво искате да ме питате?
— Видях телефона на нощното шкафче до леглото на дъщеря ви. Дериват ли е, или е имала самостоятелен номер?
— Самостоятелен. Личен.
— Значи, когато Даниъл Кочоф й е звънял вечер, тя е вдигала слушалката, нали?
— Да, в своята стая. Нямаше дериват.
