— Той откри ли извършителя?
— Не, доколкото знам. Отначало смяташе, че може да е свързано с хулиганите, които ме бяха заплашвали.
— А какво се оказа?
— После ми обясни, че не били те. Обаче не ме убеди. Крадците бяха обърнали апартамента ми нагоре с краката. Като че ли всъщност не бяха търсили да откраднат нещо. Просто бяха съсипали всичко наред.
— Защо казвате „крадците“? Полицията смяташе ли, че са повече от един?
— Джон предполагаше, че са поне двама-трима. Беше ме нямало само около час — отидох до магазина. Сам човек не може да е направил толкова много поразии за толкова малко време.
— В доклада е посочено, че липсвали пистолетът, колекция от монети и пари. После установихте ли още липси?
— Не, нямаше повече. И това стигаше. Поне ми върнаха монетите, те бяха най-ценното. Баща ми ги беше събирал от дете.
— Как ви ги върнаха?
— Джон Маклелан ми ги донесе след две седмици.
— Каза ли къде ги е открил?
— В заложна къща в Западен Холивуд. И после, естествено, разбрахме какво се е случило с пистолета. Обаче него не ми го върнаха. И без това нямаше да го взема.
— Разбирам. Детектив Маклелан каза ли ви кой смята, че е обрал дома ви? Имаше ли някакви теории?
— Според него просто били други хулигани. Не Чатсуъртските осмици.
Споменаването на Чатсуъртските осмици говореше нещо на Бош, ала той не се сещаше точно какво.
— Господин Уайс, представете си, че не знам нищо. Кои са Чатсуъртските осмици?
— Една от бандите в Долината. Всички бяха бели хлапаци. Скинари. През осемдесет и осма извършиха много престъпления в района. Престъпления от омраза. Така ги наричаха във вестниците. По онова време това беше ново понятие за престъпления, мотивирани от расова или религиозна нетърпимост.
— И вие попаднахте под ударите на тая банда, така ли?
— Да, започнаха да ми се обаждат по телефона. „Убийте евреите“, такива неща.
— Но после от полицията са ви казали, че Осмиците не са извършили обира.
— Точно така.
— Странно, нали? Не са открили никаква връзка.
— И аз така си помислих навремето, но той беше детективът, не аз.
— Защо Осмиците са се насочили към вас, господин Уайс? Знам, че сте евреин, но какво ги е накарало да ви нарочат?
— Много просто. Едно от ония лайна, Били Бъркхарт, живееше в моя квартал, през четири къщи от мен. На Ханука поставих седем свещника на прозореца си и тогава започна всичко.
— Какво стана с Бъркхарт?
— Отиде в затвора. Не за онова, което направи с мен, а с други. Пипнаха него и останалите за други престъпления. Бяха изгорили кръст на няколко преки от мен. Пред къщата на чернокожо семейство. Извършиха и други неща. Гадни неща, вандализъм. Опитаха се да изгорят и един храм.
— Но не и за обира във вашата къща?
— Не. Поне така ми казаха от полицията. Разбирате ли, нямаше графити, никакъв намек за религиозни мотиви. Просто всичко беше обърнато надолу с главата, затова не определиха обира като престъпление от омраза.
Бош се поколеба; чудеше се още какво да попита. Реши, че не знае достатъчно, за да задава хитри въпроси.
— Добре, господин Уайс, благодаря, че ми отделихте от времето си. Извинявайте, че събудих лоши спомени.
— Не мислете за това, детектив. Повярвайте ми, те не бяха заспали.
Бош затвори телефона. Опита се да измисли на кого да се обади за всичко това. Не познаваше Джон Маклелан и след седемнайсет години имаше голяма вероятност той вече да не работи в Девънширския участък. И тогава го осени: Джери Едгар. Предишният му партньор в Холивудския участък по-рано бе работил с девънширски детективи. През 1988-а трябваше да е бил там.
Бош набра номера на холивудския отдел „Убийства“, но се включи телефонен секретар. Всички си бяха тръгнали рано. Обади се в детективското бюро и попита дали Едгар е там. Служителят отговори, че си е отишъл.
Тогава позвъни на мобилния му телефон. Някогашният му партньор веднага отговори.
— Рано си тръгвате в Холивуд — каза Бош.
— Кой се обажда, по дяволите… Ти ли си, Хари?
— Аз съм. Как я караш, Джери?
— Чудех се кога ще те чуя. Днес ли започна?
— Най-старият новобранец на света. И вече работя по гореща следа. С Киз разследваме един случай.
Едгар не отговори и Бош разбра, че е сбъркал, като е споменал Райдър. Пропастта помежду им не само че още съществуваше, но и явно беше покрита с лед.
— Както и да е, имам нужда от съдържанието на великия ти мозък. Става въпрос за дните на Девънширския клуб.
— Да, за кога точно?
— Хиляда деветстотин осемдесет и осма. Чатсуъртските осмици. Помниш ли ги?
Едгар се замисли и след кратко мълчание отговори:
— Да, помня Осмиците. Шайка бели пикльовци, които си мислеха, че бръснатите глави и татуировки ги правят мъже. Направиха много бели, после ги спипаха. Не просъществуваха дълго.
— Помниш ли някой си Роланд Маки? Тогава трябва да е бил осемнайсетинагодишен.
След нова пауза Едгар отвърна, че името не му говори нищо.
— Кой работеше по Осмиците? — попита Бош.
— Не беше от Девънширския клуб. Всичко, свързано с тях, отиваше направо в зайчарника.
— В ОБ ли?
— Позна.
Отделът за обществени безредици. Полусекретно звено в Паркър Сентър, което беше събирало данни и разузнавателни сведения за заговори, но почти без да предава случаи на прокуратурата. През 1988-а ОБ трябваше да е бил под ръководството на тогавашния комисар Ървин Ървинг. Отделът вече не съществуваше. Когато бе станал заместник-началник, Ървинг го беше разформировал и мнозина в управлението бяха решили, че го прави, за да скрие нещо и да се дистанцира от неговата дейност.
— Това няма да ми е от полза — каза Бош.
— Съжалявам. По какво работиш?
— Убийство на момиче в подножието на Оут.
— Онова, дето го бяха отвлекли от вкъщи ли?
— Да.
— Помня го. Не съм работил по него — тъкмо бях постъпил в отдел „Убийства“. Но си го спомням. Та казваш, че са били замесени Осмиците, така ли?
— Не. Просто изскочи едно име, което може да е свързано с Осмиците. Какво означава името им, каквото си мисля ли?
— Да, „Хайл Хитлер“.
Бош си помисли, че Киз Райдър е била права — годината на престъплението навярно имаше значение. Убийството и останалите престъпления на Чатсуъртските осмици бяха извършени през 1988-а. Всички тези привидно дребни неща обаче като че ли бяха свързани. А сега към всичко това се прибавяха Ървин Ървинг и ОБ. Случайното разкритие, свързващо ДНК пробата с неудачник, който караше влекач, за да се изхранва, прерастваше в нещо много по-голямо.
