— Да.
— Обажда се Тара Уд. Нали се уговорихме да…
Още преди тя да довърши изречението, Бош се сети, че 6 забравил за срещата Си Би Ес и за чорбата от бамя, с бе възнамерявал да обядва. Изобщо не беше имал вре-за обяд.
— Много се извинявам, Тара. Появи се нещо и се наложи да се заемем с него. Трябваше да ви се обадя, обаче ми се изплъзна от ума. Ще трябва да си уговорим нова среща, ако все още сте готова да разговаряте с мен след всичко това.
— Хм, естествено, няма проблем. Просто бях повикала двама сценаристи от сериала. Искаха да поговорят с вас.
— Какъв сериал?
— „Студени досиета“. Спомняте ли си, казах ви, че…
— А, да, сериалът. Хм, извинявам се.
Бош престана да изпитва угризения. Тя се бе опитала да използва уговорката им за среща за свои служебни цели. Зачуди се дали Тара Уд все още изпитва някакви чувства към Ребека Верлорън. Като че ли прочела мислите му, тя го попита за случая.
— Как върви следствието? Открихте ли нещо? Затова ли не успяхте да дойдете?
— Нещо такова. Напредваме, обаче в момента не мога да ви кажа нищо… всъщност има нещо. Помислихте ли си за името, което ви споменах снощи? Роланд Маки? Говори ли ви нещо?
— Не.
— Имам още едно име. Уилям Бъркхарт. Или може би Били Бъркхарт.
Последва дълго мълчание: Уд ровеше в паметта си.
— Не, съжалявам.
— Ами Били Блицкрига?
— Били Блицкрига ли? Шегувате се, нали?
— Не, защо. Познавате ли го?
— Просто звучи като име на хевиметал или нещо подобно.
— Не е такъв, но все пак сигурна ли сте, че нито едно от имената не ви говори нищо?
— Съжалявам, не.
Бош вдигна очи и видя, че от отворената врата на офиса ги вика някаква жена. Райдър го погледна и прекара показалец през гърлото си.
— Вижте, Тара, трябва да затварям. Веднага щом мога ще ви се обадя, за да се уговорим за нова среща. Още веднъж се извинявам. Благодаря ви.
Затвори телефона, преди Уд да успее да отговори, и го изключи. После влезе след Райдър в кабинета. Жената, която държеше вратата отворена, навярно беше Кати Кржановски.
Щорите на френските прозорци в дъното на стаята бяха спуснати. Светеше само настолната лампа на бюрото. Зад него седеше жена, изглеждаше близо седемдесетгодишна. Имаше благо лице, което изпълни Бош с надежда, че ще излязат от кабинета с нейното одобрение за телефонното подслушване.
— Заповядайте, седнете — покани ги тя. — Извинявайте, че се наложи да ме почакате.
— Няма нищо, ваша чест — отвърна Райдър. — Благодаря ви, че обръщате сериозно внимание на искането ни.
Бош и Райдър седнаха на столовете пред бюрото. Съдията не носеше черната си тога — Хари я забеляза да виси на закачалка в ъгъла. До нея на стената имаше фотография на Демчак с известен либерал от щатския върховен съд. Стомахът на Бош се сви. После видя две снимки на бюрото. На едната имаше възрастен мъж и момче със стикове за голф. Може би съпругът и внукът й. На другата имаше девет- десетгодишно момиченце, което се люлееше на люлка. Цветовете бяха избледнели. Снимката беше стара. Може да бе дъщеря й. Бош си помисли, че връзката с децата променя всичко.
— Изглежда, доста бързате с подслушването — каза съдията. — Има ли конкретна причина?
Хари погледна Райдър и тя се наведе напред, за да отговори. Тук водеше тя. Бош я придружаваше само за подкрепа и да покаже на съдията, че случаят е важен. Ченгетата понякога трябваше да са и лобисти.
— Да, ваша чест, има две причини — започна Киз. — Основната е, че според нас утре в „Дейли Нюз“ ще излезе една статия. Тя може да накара главния ни заподозрян, Роланд Маки, да се свърже с други заподозрени, един от които е посочен в заповедта, и да разговарят за убийството. Както виждате от заповедта, ние смятаме, че в това престъпление не е участвал само един човек, но само Маки е пряко свързан с него. Ако го подслушваме, когато излезе статията, може би ще успеем да идентифицираме другите по телефонните му разговори.
Съдията кимна, но без да ги погледне. Очите й бяха забити в заповедта и формулярите за подслушване. Лицето й бе сериозно и Бош започна да изпитва лошо предчувствие.
— А другата причина за бързането ви? — след кратко мълчание попита възрастната жена.
— А, да — привидно забравила, отвърна Райдър. — Другата причина е, че според нас Роланд Маки все още може да участва в престъпна дейност. Не знаем точно какво са замислили тоя път, но колкото по-бързо започнем да подслушваме разговорите му, толкова по-скоро ще узнаем и ще можем да спасим нарочената жертва. Както виждате от заповедта, известно ни е, че той е бил замесен най-малко в едно убийство. Смятаме, че не бива да губим време.
Бош се възхити на реакцията на Райдър. Този грижливо подготвен отговор щеше да подтикне съдията да подпише заповедта. В края на краищата нейната длъжност беше изборна. Трябваше да мисли за последиците от отказа си да разреши подслушването. Ако Маки извършеше престъпление, което би могло да бъде предотвратено от полицията чрез подслушване на телефонните му разговори, избирателите можеха да потърсят отговорност на съдията, без да ги е грижа, че тя се е опитвала да защити личните му права.
— Разбирам — студено каза Демчак. — И каква е причината да смятате, че в момента той е замесен в престъпна дейност, след като не можете да назовете конкретно престъпление?
— Причините са няколко, ваша чест. Преди година господин Маки е изтърпял условна присъда и незабавно се е преместил на нов адрес, където името му не е вписано в договор за наем. Не е оставил адрес за връзка на предишния си хазяин, нито в пощата. Живее при бивш затворник, с когото доказано е бил замесен в престъпна дейност. Това е Уилям Бъркхарт, също вписан в заповедта. И както виждате от нея, той използва телефон, който не е регистриран на негово име. Явно лети под радара, ваша чест. Всички тия неща го характеризират като човек, който взима предпазни мерки, за да скрие участието си в престъпна дейност.
— Или просто не желае държавата да му се натрапва — възрази съдията. — Все още е неубедително, детектив. Имате ли нещо друго?
Райдър хвърли поглед към Бош. Самоувереността от чакалнята я напускаше. Хари знаеше, че е вписала всичко в заповедта. Какво оставаше? Той се прокашля и се наведе напред.
— Престъпната дейност, в която по-рано е участвал заедно с човека, при когото живее сега, са престъпления от омраза, ваша чест. Заподозрените са причинили телесни повреди и са заплашвали много хора. Много хора.
Отпусна се назад с надеждата, че везните най-после са натежали в тяхна полза.
— И преди колко време са извършени тези престъпления? — попита съдията.
— Обвиненията са повдигнати в края на осемдесетте — отвърна той. — Но кой знае колко са продължили? Връзката между двамата явно е продължила.
Демчак замълча за около минута — препрочиташе обобщението в заповедта. Отстрани на бюрото светна червена лампичка. Това означаваше, че делото, насрочено в нейната съдебна зала, започва. Бяха пристигнали всички страни.
Накрая съдия Демчак поклати глава.
— Просто смятам, че нямате доказателства. Свързали сте го с оръжието, но не на местопрестъплението. Може да е Държал пистолета дни или седмици преди убийството.
Тя презрително махна с ръка към документите, пръснати на бюрото й.
— Това, че е обрал автокино, където обичали да ходят жертвата и нейните приятелки, меко казано, е неубедително. Наистина искате от мен прекалено много, като настоявате да подпиша въз основа на нещо, което просто го няма.
