— Те много се гордеят с нея.
— Значи се разбрахме, нали, Маккензи?
— Да. Просто малко се ядосах, защото си помислих, че криете нещо голямо.
— Нямам нищо голямо. Засега.
— Добре, тогава най-добре да довърша историята.
— Ще я пуснете в утрешния прозорец, нали?
— Стига да я довърша. Обадете ми се утре да ми какво мислите.
— Непременно.
Бош затвори, погледна Райдър и въздъхна:
— Надявам се, че се измъкнахме.
— Божичко, Хари, днес наистина си във вихъра си. Изкусният мошеник. Сигурно си способен да уговориш и зебра да се откаже от белите си райета, ако се наложи.
Детективът се усмихна. После хвърли поглед към прие-тройката на градския съвет на Спринг Стрийт. Прогонен от Паркър Сентър, сега Ървин Ървинг действаше от пристройката. Бош се зачуди дали Мистър Мускуло сега ги гледа иззад някой огледален прозорец на Службата за стратегическо планиране. Внезапно се сети за нещо.
— Киз?
— Да?
— Познаваш ли Маклелан?
— Не много.
— Но знаеш как изглежда, нали?
— Естествено. Виждала съм го на щабни съвещания. Щом се изнесе в пристройката, Ървинг престана да идва и обикновено пращаше Маклелан като свой представител.
— Но ще можеш да го познаеш, нали?
— Да. За какво става дума, Хари?
— Може би трябва да отидем при него, да го подплашим и да пратим послание по канала до Ървинг.
— Още сега ли?
— Защо не? И без това сме тук. Той посочи пристройката.
— Нямаме време, Хари. Освен това, защо да влизаме в схватка, която можем да избегнем? Хайде да не се пречкаме на Ървинг, докато не се наложи.
— Добре, Киз. Но ще се наложи да се спречкаме с него. Убеден съм.
25
Ейбъл Прат събра всички членове на „Неприключени следствия“ в офиса и повика още четирима детективи от „Грабежи и убийства“, придадени към тях за наблюдението. Думата получиха Бош и Райдър — направиха половинчасов разбор на случая. На таблото зад тях бяха закачени увеличени снимки от последните шофьорски книжки на Роланд Маки и Уилям Бъркхарт. Другите детективи им зададоха някои въпроси. После думата отново взе Прат.
— Добре, ще имаме нужда от всички в отдела за тая операция — каза той. — Две двойки ще работят в аудиоцентъра, две двойки ще следят Маки и други две ще покрият Бъркхарт. Лично ще ръководя наблюдението на Маки и аудиоцентъра. Четиримата от „Грабежи и убийства“ ще наблюдават Бъркхарт. Киз и Хари имат право да избират и поемат втората смяна на Маки. Останалите можете да се разпределите както искате, за да поемете останалите смени. Започваме утре сутрин в шест, точно когато вестникът ще се появи на улицата.
Това означаваше, че шестте двойки ще работят на дванайсетчасови смени. Застъпването щеше да става в шест сутринта и шест следобед. Тъй като водеха следствието, Бош и Райдър имаха право да избират смяната си и решиха да покриват Маки всеки ден от шест следобед. Така щяха да работят през нощта, но Хари подозираше, че ако Маки направи ход или се обади някъде, това ще е вечерта. И искаше Да бъде там в решителния момент.
Щяха да се редуват с една от другите групи. Останалите Две двойки щяха да се разпределят в Промишлената зона, Където частният им контрагент ЛисънТек имаше подслушвателен център, използван от всички органи на реда в Лос Анджелис. Седенето в микробус до телефонния стълб беше останало в миналото. ЛисънТек осигуряваше тих климатизиран център с електронни пултове, където се следяха и записваха разговори, провеждани в окръга, включително по мобилни телефони. Там даже имаше барче с горещо кафе а автомати за закуски. Ако някой пожелаеше, можеха да му доставят и пица.
ЛисънТек можеше да подслушва до деветдесет телефонни поста едновременно. Райдър беше обяснила на Бош, че компанията е била създадена през 2001-ва, когато органите на реда бяха започнали все повече да се възползват от разширяващите се закони за подслушването. Частната фирма бе видяла растящата потребност и беше развила системата си от регионални подслушвателни центрове. Това улесняваше работата. И все пак трябваше да се спазват определени правила.
— Ще имаме известен проблем в аудиоцентъра — каза Прат. — Законът изисква всеки пост да се следи от отделен човек. Никой няма право едновременно да подслушва два поста. Обаче ние трябва да следим три поста с две ченгета, защото нямаме повече хора. Как да го направим, без да нарушим закона? Ще се редуваме. Единият пост е мобифонът на Роланд Маки. Ще го следим непрекъснато. Но другите два поста са второстепенни. Точно с тях ще се редуваме. Те са в къщата, където живее, и мястото, където работи. Затова ще подслушваме първия пост, когато си е вкъщи, и после от четири до полунощ, когато е на работа, ще се прехвърляме на служебния телефон. Каквито и постове да подслушваме, пак ще получим разпечатки и за трите.
— Не може ли да вземем още някого от „Грабежи и убийства“, за да покрием и третия пост? — попита Райдър.
Прат поклати глава.
— Капитан Норона ни даде само четирима души. Е, няма да пропуснем много. Както казах, ще имаме и разпечатките.
Разпечатките бяха елемент от процеса на телефонно подслушване. Въпреки че следователите имаха право да подслушват телефонните разговори по наблюдаваните постове, техниката регистрираше всички входящи и изходящи разговори по всички постове, вписани в заповедта, даже в момента да не ги следеше. Това осигуряваше на следователите информация за времето и продължителността на разговорите, както и номерата на свързващите се постове.
— Някакви въпроси? — попита Прат.
Бош се съмняваше, че ще има въпроси. Планът беше елементарен. После обаче един от детективите, казваше се Ренър, вдигна ръка и началникът му кимна.
— Извънредният труд ще ни бъде ли платен?
— Да — потвърди Прат. — Но както вече се каза, заповедта важи само за седемдесет и два часа.
— Е, да се надяваме, че ще продължим до края на седемдесет и двата часа — рече Ренър. — Имам да плащам за летен лагер на детето ми в Малибу.
Всички се засмяха.
Тим Марсия и Рик Джексън поеха смяната преди Бош и Райдър. Другите четири групи бяха разпределени в аудиоцентъра. Ренър и Роблето поеха дневната смяна, а Робинсън и Норд — нощната, като Бош и Райдър. Центърът на ЛисънТек бе приятен и комфортен, но доста детективи не обичаха да стоят дълго на закрито, каквито и да бяха условията. Някои предпочитаха улицата и също като Марсия и Джексън, Бош знаеше, че принадлежи към тази група.
Прат им раздаде списък с мобилните телефони на всички и радиоканала, който щяха да използват по време на наблюдението, и каза:
— За групите, които ще следят заподозрените, съм приготвил радиостанции. Гледайте да са включени. Хари, Киз, Пропуснах ли нещо?
— Мисля, че казахте всичко — отвърна Райдър.
— Тъй като времето ни е ограничено, ние с Киз подготвяте нещо, за да ускорим нещата, ако до утре
