Киз отвори едно от чекмеджетата на бюрото си и извади чантичката си. Погледна Бош и направи гримаса.
— Сигурен ли си, че искаш да се обезобразиш така?
Говореше за плана им на другия ден да накарат Маки да се издаде.
— Ще го понеса — отвърна Бош. — Пък и известно време мога да ходя по дълъг ръкав. Още не е лято.
— Ами ако не е нужно? Ами ако той види статията във вестника, вдигне телефона и се разприказва?
— Нещо ми подсказва, че няма да стане така. А и това не е постоянна татуировка. Вики Ландрет каза, че траела най-много две седмици, в зависимост от това колко често се къпеш. Не е като ония татуировки с къпа, дето хлапетиите си ги правят на кея в Санта Моника. Те траят повече.
— Добре, Хари. Тогава ще ти се обадя утре сутринта.
— Чао, Киз. Приятна почивка.
Тя понечи да излезе от нишата.
— Ей, Киз? — спря я Бош.
— Да? — Райдър се обърна.
— Доволна ли си, че се върна?
Тя знаеше за какво говори партньорът й. Че отново разследва престъпления.
— О, да, Хари, доволна съм. Ще се радвам, когато пипнем тоя бледокож ездач и разгадаем загадката.
— И аз.
След като Райдър си тръгна, Бош се замисли какво е искала да каже с това „бледокож ездач“. Не беше ли някакъв цитат от Библията? Не можеше да си спомни. Може в нейния квартал така да наричаха расистите. Реши да я попита на другия ден. Отново се зае с досието, но скоро се отказа. Знаеше, че е време да се съсредоточи върху настоящето. Не върху миналото. Не върху взетите решения и не-извървените пътища. Стана и пъхна папката и следственото дело под мишница. Ако на другия ден наблюдението вървеше безинтересно, можеха да запълнят времето с четене. Надникна в кабинета на Ейбъл Прат, за да се сбогува.
— Успех, Хари — каза Прат. — Финализирай тоя случай.
— Непременно.
26
Бош остави колата си на задния паркинг и влезе през задния вход на Холивудския участък. Отдавна не беше идвал тук и веднага установи, че участъкът се е променил. Ремонтът след земетресението, за който бе споменал Едгар, видимо беше обхванал всяко кътче в сградата. Дежурната стая сега се намираше на мястото на някогашния арест. Патрулните полицаи вече имаха стая, в която да пишат докладите си, докато по-рано трябваше да го правят в детективското бюро.
Преди да се качи в Отдела за борба с порока, трябваше Да се отбие в детективското бюро, за да види дали ще намери едно досие. Докато вървеше по задния коридор, подмина един патрулен сержант — казваше се Макдоналд, но не успя Да си спомни малкото му име.
— Ей, Хари, върна ли се? Отдавна не съм те виждал, приятел.
— Върнах се, Шести.
— Супер.
Шести беше радиопозивната на Холивудския участък. Да наречеш патрулния сержант Шести бе като да наречеш детектив от отдел „Убийства“ Рой. Получи се и това избава Бош от неловкото бяло петно в паметта. Когато стигна до дъното на коридора, си спомни, че сержантът се казва Боб.
Отдел „Убийства“ се намираше в дъното на огромното детективско бюро. Едгар се оказа прав. Не приличаше на някогашното. Сега беше сиво и стерилно. Приличаше на склад. Бош позна темето на бившия си партньор, което стърчеше над звукоизолиращите прегради между кабинките. Като че ли в цялото бюро бе останал само той. Наистина, вече беше късно, ала не чак толкова.
Хари се запъти натам и надзърна над преградата. Едгар решаваше кръстословица в „Таймс“. Такъв си му бе ритуалът. Решаваше кръстословицата през целия ден, носеше я със себе си в тоалетната, на обяд и по време на наблюдение. Не обичаше да се прибира вкъщи, без да я довърши.
Едгар не забелязваше присъствието му. Бош тихо се отдръпна и се вмъкна в съседната кабинка. Предпазливо вдигна стоманеното кошче за боклук, излезе от кабинката и мина зад някогашния си партньор. Изправи се и пусна кошчето върху новия сив линолеум от около метър и двайсет. Разнесе се висок, остър звук, почти като изстрел. Едгар скочи от стола си и моливът, с който решаваше кръстословицата, полетя към тавана.
— По дяволите, Бош!
— Как я караш, Джери? — Хари едва се сдържаше да не се разсмее.
— По дяволите, Бош!
— Вече го каза. Виждам, че тая вечер в Холивуд е доста спокойно.
— Какво правиш тук, мама му стара? Искам да кажа, освен че ми изкара акъла?
— Работя, приятел. Имам среща с художничката от „Порока“. А ти какво правиш?
— Довършвам. Тъкмо се канех да си ходя.
Бош се наведе напред и видя, че кръстословицата е попълнена почти изцяло. Тук-там имаше следи от триене с гума. Едгар никога не решаваше кръстословиците с химикалка. Хари забеляза стария му червен речник — беше свален от лавицата и лежеше на бюрото.
— Пак мамиш, а, Джери? Знаеш, че не бива да използваш речника.
Едгар го изгледа раздразнено.
— Глупости. Мога да правя каквото си искам. Няма никакви правила, Хари. Защо не се качиш горе и не ме оставиш на мира? Кажи й да те гримира и да те прати на пиацата.
— Да, ще ти се. Ти ще си първият ми клиент.
— Добре де, добре. Искаш ли нещо, или просто си се отбил, за да ми изкараш ангелите?
Едгар най-после се усмихна и Бош разбра, че помежду им всичко е наред.
— По малко и от двете. Трябва ми едно старо досие. Къде ги държите след ремонта?
— Колко старо? Започнаха да пренасят архива в центъра, за да го микрофилмират.
— Трябва да е било през двехилядната. Помниш ли Майкъл Алън Смит?
— Естествено. Човек като мен не може да забрави Смит. Какво ти трябва?
— Само снимката му. Досието още ли е тук?
— Да, всички нови материали още са в архива. Ела с мен.
Отведе Бош при една врата и отключи. Влязоха в малко Помещение със стелажи, пълни със сини папки. Едгар на-Мери делото на Майкъл Алън Смит, свали го от лавицата и Го подаде на Хари. Беше тежко. Също като случая.
Бош занесе папката в кабинката до тази на бившия си Партньор и запрелиства материалите, докато не стигна до снимките, показващи горната половина на тялото на Смит и татуировките му. Преди пет години бяха използвали отличителните му белези, за да го разпознаят и обвинят в Убийството на три проститутки. По случая бяха работили Бош, Едгар и Райдър. Смит бе отявлен расист, който тайно използваше услугите на чернокожи травестити от Санта Моника Булевард. После ги убиваше от угризения, задето е прекрачил расовите и сексуални граници. Това някак си успокояваше гузната му съвест. Развръзката настъпи, когато Райдър откри травестит, видял една от жертвите да влиза в микробус с клиент. Той описа специфичната татуировка на ръката на клиента и това в крайна сметка ги отведе при Смит, който се бе сдобил с множество татуировки в различни затвори из страната. Осъдиха го на смърт и в момента отлагаше отровната инжекция с безкрайни обжалвания.
Бош извади снимките, показващи шията, ръцете и левия бицепс, всичките украсени със затворническо мастило.
— Тия снимки ще ми трябват, когато се кача горе. Ако си тръгнеш и се налага да заключиш архива, ще ти ги оставя на бюрото.
