убил Ребека Верлорън. Ала не се съмняваше, че е осигурил оръжието и че ще ги отведе при убиеца, независимо дали това е Уилям Бъркхарт.
Спря на паркинга пред Покито Мас в подножието на хълма, на който се издигаше къщата му. Остави мерцедеса със запален мотор, слезе и отиде при редицата кутии за вестници. През мръсното пластмасово прозорче го гледаше лицето на Ребека Верлорън. Той се напрегна. Каквото и да пишеше във вестника, вече бяха в играта.
Пусна монетите в кутията и извади вестника. Повтори същото и извади още един вестник. Единият за тях, вторият за Маки. Не погледна статията, а потегли нагоре по склона. Включи кафемашината и прочете материала, застанал прав в кухнята. Снимката показваше Мюриъл Верлорън, седнала на леглото на дъщеря си. Стаята бе подредена, леглото идеално оправено, чак до спускащия се на пода набор. В горния ъгъл имаше по-малка фотография на Ребека. Оказа се че в архива на „Дейли Нюз“ са имали същата снимка като в годишника. И заглавието отгоре гласеше: „Дългото бдение на една майка“.
Като автор на фотографията бе посочена Емерсън Уърд, което явно беше пълното й име. Отдолу имаше надпис: „Мюриъл Верлорън седи в спалнята на дъщеря си. Стаята, също като скръбта на г-жа Верлорън, е недокосната от времето“.
Под снимката и над текста имаше подзаглавие: „Мюриъл Верлорън чака от 17 години да узнае кой е отнел живота на дъщеря й. ЛАПУ преразглежда случая и навярно скоро ще разгадае загадката“.
Бош реши, че подзаглавието си го бива. Ако и когато Маки го видеше, леденият пръст на страха щеше да го ръгне в гърдите. Детективът нетърпеливо прочете статията.
Автор: Маккензи Уърд, репортер в „Дейли Нюз“
Преди седемнайсет години красивата млада гимназистка Ребека Верлорън е отвлечена от дома си в Чатсуърт и жестоко убита в полите на Оут. Престъпникът така и не е разкрит, но е оставил след себе си разбито семейство, измъчвани от спомена полицаи и обществена неудовлетвореност.
Но сега отново има надежда за майката на жертвата, Мюриъл Верлорън. Лосанджелиското полицейско управление отново разследва случая. Този път детективите имат нещо, с което не са разполагали през 1988 г.: ДНК на убиеца.
Отдел „Неприключени следствия“ в ЛАПУ преразглежда случая, след като един от първоначалните следователи, сега комисар в Долината, е изискал подновяване на следствието.
„Още щом научих, че започваме да преразглеждаме стари случаи, вдигнах слушалката и им се обадих — разказа вчера комисар Артуро Гарсия в кабинета °и в командния център на бюрото в Долината. — Не мога да забравя този случай. Онова красиво момиче, отвлечено от дома си толкова жестоко. Всяко убийство в нашето общество е недопустимо, обаче това ме измъчва повече от останалите“.
Мюриъл Верлорън, майката на Ребека, продължава да живее в къщата на Ред Меса Уей, от която е отвлечена нейната шестнайсетгодишна дъщеря. Спалнята на момичето е запазена непокътната от нощта, през която то било измъкнато през задната врата, за да не го видят никога повече.
„Не искам да променям нищо — каза през сълзи майката, докато приглаждаше с ръка покривалото на леглото на дъщеря си. — Така оставам близо до нея. Никога няма да променя тази стая, нито ще напусна къщата“.
Детектив Хари Бош, който ръководи възобновеното следствие, съобщи на „Дейли Нюз“, че в случая има няколко обещаващи следи. Най-големи надежди се възлагат на техническите постижения, направени от 1988 г. Насам. По оръжието на убийството е открита кръв, която не принадлежи на Ребека Верлорън. Бош обясни, че ударникът на пистолета е „ухапал“ стрелеца по ръката, все едно е взел проба от кръвта и тъканта му. През 1988 г. Пробата можела само да се анализира, определи и съхрани. Днес може директно да се свърже със заподозрян. Трудното е да се открие този заподозрян.
„Случаят е бил грижливо разследван — сподели детективът. — Били са разпитани стотици хора, били са разчепкани стотици следи. Проверяваме всичко това, но голямата ни надежда е в ДНК пробата. Според мен тя ще разреши случая“.
Детектив Бош обясни, че макар жертвата да не била изнасилена, имало елементи на престъпление от психосексуален характер. Преди десет години щатското министерство на правосъдието създало база данни, съдържаща ДНК проби от всеки човек, осъден за сексуално престъпление. В момента ДНК материалът от делото Верлорън се сравнява с тези проби. Хари Бош смята, че убийството на Ребека Верлорън най- вероятно не е изолирано престъпление.
„Според мен убиецът едва ли е извършил само това престъпление и после е заживял почтено. Характерът на престъплението показва, че този човек навярно е извършил и други. Ако е бил залавян и неговата ДНК е въведена в база данните, да го разкрием е само въпрос на време“.
Ребека е отвлечена от дома й през нощта на 5 юли 1988 г. Три дни полицията и местната общност я издирват. Една жена, която яздела в Оук, намерила тялото, скрито зад повален дънер. Въпреки че следствието открило много неща, включително че Ребека абортирала около месец и половина преди смъртта си, полицията не успяла да установи кой е убиецът и как е проникнал в къщата.
Престъплението е оставило отпечатъка си върху живота на много хора. Родителите на жертвата се разделят и Мюриъл Верлорън не може да каже къде се намира сега съпругът й, бивш собственик на ресторант в Малибу. Тя сподели, че разрушаването на брака им е пряко свързано с напрежението и скръбта от загубата на единствената им дъщеря.
Един от първоначалните следователи, Роналд Грийн, се пенсионира преждевременно от управлението и по-късно се самоубива. Гарсия смята, че неразкритото убийство на Ребека Верлорън е изиграло роля в решението на някогашния му партньор да сложи край на живота си.
„Рони взимаше нещата присърце и мисля, че онзи случай не престана да го измъчва“ — каза Гарсия.
В централния коридор на гимназията „Хилсайд“, където Ребека Верлорън била една от най-обичаните ученички, има паметна плоча, поставена от нейните съученици.
„Не бива да забравяме личност като Ребека“ — заяви директорът Гордън Стодард. Той е бил учител по времето, когато Верлорън била ученичка в „Хилсайд“.
Една от приятелките и съученички на Ребека днес е учителка в същата гимназия. Бейли Костър-Сейбъл пренощувала с нея само два дни преди убийството. Смъртта й я измъчва и тя казва, че често мисли за приятелката си.
„Мисля за нея, защото ми се струва, че това може да се случи с всеки — сподели Сейбъл вчера след края на учебния ден. — Това ме кара винаги да се питам едно и също: защо точно нея?“
Лосанджелиската полиция се надява най-после да даде отговор на този въпрос.
Бош погледна снимката на вътрешната страница, където статията продължаваше. Бейли Сейбъл и Гордън Стодард бяха фотографирани от двете страни на паметната плоча в „Хилсайд“. И тази снимка беше направена от Емерсън Уърд. Надписът гласеше: „Приятелката и учителят“. Бейли Сейбъл била съученичка на Ребека Верлорън, а Гордън Стодард й преподавал естествознание. Днес директорът Стодард заяви: „Беки беше добро дете. Това не биваше да се случва“.
Хари си наля кафе и препречете материала. После възбудено вдигна телефона от плота и набра домашния номер на Кизмин Райдър. Тя отговори със сънен глас.
— Киз, статията е страхотна. Репортерката е написала всичко, каквото искахме.
— Хари? Колко е часът, Хари?
— Почти седем. Ще успеем.
— Предстои ни цяла нощ работа, Хари. Защо си буден? Защо ми звъниш в седем?
Бош разбра грешката си.
— Извинявай. Просто съм развълнуван.
— Обади ми се след два часа.
И затвори.
Хари невъзмутимо извади един сгънат лист от джоба на сакото си — списъка с номера, които Прат беше раздал по време на съвещанието. Обади се на мобилния номер на Тим.
— Бош съм. Заехте ли позиция?
— Да, на място сме.
