Бош остави цигарите и кибрита си на масата. Гоушън извади една и детективът го изчака да запали.
— Първо трябва да ти кажа правата. Знаеш процедурата.
Бош разгъна листа хартия, който му беше оставил Айвърсън, и прочете правата на арестанта. После го накара да се подпише.
— Разговорът се записва, нали?
— Не още.
— Добре тогава, какво сте открили?
— Отпечатъците от пръстите ти бяха върху трупа на Тони Алайзо. Пистолетът, който открихме зад тоалетното казанче, днес ще бъде пратен в Лос Анджелис. Отпечатъците са добро доказателство, много добро. Но ако куршумите, които извадиха от черепа на Тони, са били изстреляни от онзи пистолет, тогава всичко е ясно. Не ми пука какво алиби ще си намериш, какво обяснение ще дадеш, нито пък дали адвокат ти е шибаният Джони Кохрън — ти няма да си просто месо, а сто процента мъртво месо.
— Онзи пистолет не е мой. Някой ми го е подхвърлил, по дяволите. И двамата го знаем. И номерът няма да мине, Бош.
Детективът го изгледа и усети, че лицето му почервенява.
— Искаш да кажеш, че съм ти го подхвърлил аз, така ли?
— Искам да кажа, че съм гледал онова шоу. Ченгетата тук не са по-различни. Искам да кажа, че не зная дали си бил ти, Айвърсън, или който и да е друг, но някой ми е подхвърлил онзи шибан пистолет, по дяволите. Това искам да кажа.
Бош прокара пръст по плота на масата в очакване гневът му да се уталожи до степен, че да е в състояние да овладее гласа си.
— Ще стигнеш далеч с тези глупости, Гоушън. Ще изкараш десет години, после ще те завържат за стола и ще забият спринцовката в ръката ти. Поне вече не използват газова камера. Сега за вас е по-лесно.
Той се залюля назад, но нямаше много място. Облегалката на стола опря в стената на стаята. Бош отново извади близал-ката.
— Сега ти си наш, Гоушън. Останала ти е една последна съвсем малка възможност. Последното късче от съдбата ти, което все още е в твоите ръце.
— И каква е тази възможност?
— Знаеш за какво говоря. Хора като теб не правят и една стъпка без заповед отгоре. Дай ни човека, с когото си извършил удара, и онзи, който ти е наредил да напъхаш Тони в багажника. Ако не се съгласиш на сделката, нямаш никакъв шанс.
Гоушън издиша дима от цигарата си и поклати глава.
— Виж, не съм го направил аз. Не съм!
Бош не очакваше да му каже нещо друго. Не ставаше толкова лесно. Трябваше да го изтощи. Той заговорнически се наведе напред.
— Слушай, ще ти кажа нещо, за да разбереш, че не те лъжа. Това може би ще ни спести малко време, така че да можеш да решиш как да постъпиш.
— Карай, но това няма да промени нищо.
— В петък вечерта Антъни Алайзо е носел черно кожено. Спомняш ли си? С петсантиметрови ревери. То…
— Губиш си…
— Ти си го сграбчил за реверите, Гоушън. Ето така.
Бош се пресегна над масата и му показа, хващайки с две ръце въображаемите ревери на Гоушън.
— Спомняш ли си? Кажи ми сега, че си губя времето. Спомняш ли си, Гоушън? Направил си го, сграбчил си го така. Сега кой кого лъже?
Арестантът поклати глава, но Бош знаеше, че е победил. Бледосините очи се вглеждаха навътре в спомените си.
— Странна работа. Обработената кожа на якето задържа аминокиселините на отпечатъците. Така ми казаха от лабораторията. Имаме чудесни отпечатъци. Достатъчно, за да спечелим на своя страна окръжната прокуратура или предварителния състав на съдебните заседатели. Достатъчно, за да дойда тук. Достатъчно, за да нахълтаме в шибаната ти къща и да те закопчаем.
Той се поколеба за миг, докато Гоушън го гледаше.
— И сега онзи пистолет се оказва в дома ти. Ако решиш повече да не говориш, предполагам, че просто трябва да изчакаме резултатите от балистичната експертиза. Но имам предчувствие, че шансът ще е на моя страна.
Гоушън удари с отворени длани върху стоманения плот на масата. Ударът прозвуча като изстрел.
— Това е нагласено. Вие сте подхвърлили…
Вратата рязко се отвори и Айвърсън се хвърли в стаята с насочен към Гоушън пистолет. Целеше се като ченгетата от филмите.
— Добре ли си?
— Да — отвърна Бош. — Просто Лъки си е малко луд, това е всичко. Дай ни още няколко минути.
Айвърсън излезе навън, без да каже дума.
— Страхотно представление, но това е всичко — рече Гоушън. — Искам да се обадя по телефона.
Бош се наведе напред.
— Можеш да се обадиш веднага. Но ако го направиш, сам подписваш смъртната си присъда. Защото това няма да е твоят адвокат. Това ще е адвокатът на Джоуи. Той ще те представлява, но и двамата знаем, че всъщност ще пази кожата на Джоуи Маркс.
Детективът се изправи.
— В такъв случай, предполагам, че сами ще трябва да уредим въпроса.
— Ама не успя да ме прекараш, боклук такъв. Отпечатъци ли? Трябва ти нещо повече. Онзи пистолет е подхвърлен и всички ще го разберат.
— Да, чух, вече го каза. До утре сутрин ще науча онова, което ми трябва, от балистичната експертиза.
Бош не бе сигурен, че арестантът го е разбрал, защото Гоушън почти не се замисли над думите му.
— Имам си шибано алиби! Не можеш да ми припишеш това, човече!
— Нима? И какво е шибаното ти алиби? Откъде изобщо знаеш кога е бил убит?
— Ти ме пита за петък вечер, нали? Значи е било тогава.
— Не съм казвал такова нещо.
Гоушън замълча и остана неподвижен за около половин минута. Разбираше, че се е изпуснал. Бош предполагаше, че сега размишлява докъде по-нататък може да си позволи да стигне. Той изтегли стола назад и седна.
— Имам алиби и съм чист.
— Не си чист, докато ние не го кажем. Та какво ти е алибито?
— Не. Ще го кажа на адвоката си.
— Сам си вредиш, Гоушън. Няма какво да губиш, като го кажеш на мен.
— Освен свободата си, нали така?
— Мога да ида и да проверя алибито ти. Може би после ще се вслушам в твърдението ти, че пистолетът е подхвърлен.
— Да бе, това е все едно да пуснеш затворниците да пазят затвора. Говори с адвоката ми, Бош. А сега ми дай шибания телефон.
Бош се изправи и му даде знак да си сложи ръцете зад гърба. Арестантът се подчини и той отново му сложи белезниците. После излезе от стаята.
След като детективът им разказа как Гоушън е спечелил първия рунд, Фелтън нареди на Айвърсън да занесе телефон в стаята за разпит и да позволи на заподозрения да се свърже с адвоката си.
— Предлагам да го оставим да се поохлади — каза капитанът, когато двамата с Бош останаха сами. — Да видим как му харесва зад решетките.
— Той ми каза, че е изкарал три години в затвора в Мексико.
— Той го казва на много хора, за да се опита да ги впечатли. Също като с татуировките. Когато се появи
