— Така е — отвърна прокурорът. — Имаше ли други полицаи в банята с вас, когато открихте пистолета?
— Бях сам. Веднага щом го видях, повиках униформения полицай от спалнята да го погледне, преди да съм го докоснал. Ако всичко това сега е защото адвокатът му ви се е оплакал, че съм подхвърлил пистолета, глупости. Той си беше там. Освен това и без него имаме достатъчно доказателства. Имаме мотив, отпечатъци… защо да му подхвърлям пистолет?
— За да го съборите с един удар — отвърна О’Грейди.
Бош с отвращение въздъхна.
— За бюрото е типично да зареже всичко останало и да се захване с някое лосанджелиско ченге само защото някой гаден мафиот ви е подхвърлил десетачка, Какво, да не би вече да ви дават годишни награди, ако сгащите някой полицай? И може би наградата е двойна, ако ченгето е от Лос Анджелис? Майната ти, О’Грейди. Ясно ли ти е?
— Да, майната ми. Просто отговаряй на въпросите.
— Тогава питай.
Самюълс кимна, сякаш Бош бе спечелил точка, и придвидеи писалката един сантиметър по-надолу по бележките си.
— Знаете ли — попита той — дали някой друг полицейски служител е влизал в онази баня, преди да я претърсите и да откриете пистолета?
Детективът се помъчи да си спомни, да си представи действията на полицията от Метро в стаята. Беше сигурен, че в банята не е влизал никой друг, освен за да се уверят, че вътре не се крие никой.
— Не зная със сигурност — отвърна той. — Но се съмнявам. Даже някой наистина да е влизал, не е имал достатъчно време да подхвърли пистолета. Оръжието вече си беше там.
Самюълс отново кимна, консултира се с бележника си и после погледна към Ървинг.
— Г-н заместник-началник, струва ми се, че засега това е достатъчно. Много сме ви признателни за съдействието и съм сигурен, че скоро пак ще си поговорим.
Самюълс понечи да се изправи.
— Почакайте малко — каза Бош. — Това ли е? Просто ще станете и ще си тръгнете? Какво става тук, по дяволите? Заслужавам обяснение. Кой е подал оплакване, адвокатът му ли? Защото и аз ще направя оплакване срещу него.
— Вашият заместник-началник може да обсъди този въпрос с вас, ако реши, че е необходимо.
— Не, Самюълс. Вие ми кажете. Вие задавахте въпросите, сега ми отговорете на няколко.
Известно време Самюълс почукваше с писалка по бележника си и гледаше към Ървинг, който разпери ръце, за да покаже, че решението е негово. После прокурорът се наведе напред и впери заплашителен поглед в Бош.
— Щом настоявате за обяснение, ще ви го дам — рече той. — Разбира се, не мога да ви кажа всичко.
— Господи, защо просто не ми обясните какво става тук, по дяволите?
Самюълс прочисти гърлото си и продължи:
— Преди около четири години специалната част започна операция, която нарекохме „Телеграф“. Участваха службите на ФБР в Чикаго, Лас Вегас и Лос Анджелис. От гледна точка на броя хора операцията беше малка, но имаше голяма цел. Нашата цел беше Джоузеф Маркони и останалите пипала на мафията в Лас Вегас. Отне ни повече от осемнайсет месеца, но успяхме да внедрим наш агент. И две години по-късно агентът ни дотолкова се издигна в организацията на Джоузеф Маркони, че разполагаше с пълното му доверие. В най-лошия случай ни оставаха четири-пет месеца да завършим операцията и да се изправим пред предварителния състав на съдебните заседатели, за да поискаме издигането на обвинения срещу повече от дванайсетина висши членове на Коза Ностра в три града, да не споменаваме за по-дребните крадци, мошеници, ченгета, съдии, адвокати и дори неколцина кинаджии от Холивуд като Антъни Н. Алайзо. Най-вече с помощта на нашия агент и чрез законно подслушване на телефони днес ние имаме много по- пълна представа за системата и богатствата на клоновете на организираната престъпност като този на Маркони.
Самюълс говореше така, сякаш даваше изявление на пресконференция. Той направи пауза, за да си поеме дъх. Но не сваляше очи от Бош.
— Агентът ни се казва Рой Линдъл. Запомнете името му, защото ще стане известен. Никой друг агент не беше оставал под прикритие толкова дълго и с толкова сериозни резултати. Забележете, че казвам „беше“. Вече не е, детектив Бош. И за това можем да благодарим на вас. Името, което използваше Рой в мафията, беше Люк Гоушън. Лъки. Затова искам да ви благодаря, че прецакахте края на една страхотна и важна операция. О, ние въпреки всичко ще хванем Маркони и другите с онова, което ни е дал Рой, но така или иначе вие… развалихте всичко.
Бош почувства, че в гърлото му се надига гняв, но се опита да остане спокоен и успя да отговори с безизразен глас:
— Значи предполагате — не, обвинявате ме — че аз съм подхвърлил онзи пистолет. Е, грешите. Напълно грешите. Би трябвало да се ядосам и да се обидя, но в дадената ситуация разбирам как сте допуснали грешката. Но вместо обвинително да сочите към мен, може би трябва да погледнете по-внимателно вашия човек Гоушън или както там му е истинското име. Може би трябва да се запитате дали не сте го оставили прекалено дълго под прикритие. Защото онзи пистолет не беше подхвърлен. Вие…
— Как смееш! — избухна О’Грейди. — Как смееш да го обвиняваш. Ти си едно шибано продажно ченге! Знаем всичко за теб, Бош. Този път прекали. Този път не си улучил човека, на когото да подхвърлиш улика.
— Взимам си думите назад — все още спокоен каза Бош. — Обиден съм. Ядосан съм. Затова майната ти, О’Грейди. Щом твърдиш, че аз съм подхвърлил пистолета, докажи го. Но първо, струва ми се, трябва да докажеш, че аз съм онзи, който е натикал Тони Алайзо в багажника. Защото откъде иначе щях да имам онзи пистолет, за да го подхвърля, по дяволите?
— Няма проблем. Може да си го открил в храстите край онзи проклет пожарен път. Вече знаем, че лично си ги преровил. Ние…
— Господа — намеси се Ървинг.
— … ще те спипаме, Бош.
— Господа!
О’Грейди млъкна и всички погледнаха към Ървинг.
— Положението започва да излиза извън контрол. Слагам край на тази среща. Достатъчно е да речем, че ще бъде проведено вътрешно разследване и…
— Ние провеждаме свое собствено разследване — прекъсна го Самюълс. — Междувременно, трябва да измислим как да спасим операцията.
Бош го изгледа със съмнение.
— Не разбирате ли? — попита той. — Няма операция. Вашата звезда е убиец. Оставили сте го вътре прекалено дълго, Самюълс. Той се е преобразил, станал е един от тях. Убил е Тони Алайзо по заповед на Джоуи Маркс. Отпечатъците му бяха върху трупа. Открихме пистолета в дома му. И не само това, той няма алиби. Никакво. Каза ми, че е прекарал цялата нощ в офиса си, но аз зная, че не е бил там. Излязъл е и е имал достатъчно време, за да стигне дотук, да свърши работата и да се върне.
Бош тъжно поклати глава и завърши с тих глас:
— Съгласен съм с вас, Самюълс. Операцията ви вече е провалена. Но не заради мен. Вие сте оставили човека си във фурната прекалено дълго. Прегорял е. Вие сте били неговият треньор. И сте прецакали нещата.
Този път Самюълс поклати глава и тъжно се усмихна. В този момент Бош разбра, че има нещо друго. Прокурорът ядосано отвори бележника си и прочете на глас:
— Според заключението на аутопсията смъртта е настъпила между единайсет в петък вечерта и два в събота сутринта. Така ли е, детектив Бош?
— Не зная как сте получили доклада, след като самият аз още не съм го виждал.
— Смъртта е настъпила между единайсет и два, нали?
— Да.
