— Добре, и кой го е осребрил?
— Мъж на име Джон Галвин. Дал е адрес във Вегас.
Бош се наведе над масата и силно притисна слушалката до ухото си.
— Кога е станало това? — попита той.
— В осем и половина тази вечер. Преди по-малко от два часа.
— Не разбирам, Ханк. Защо това ви тревожи толкова?
— Ами оставих инструкции в компютъра да ми съобщят вкъщи веднага щом някой осребри фиша. Съобщиха ми. Дойдох тук и проверих кой го е осребрил, за да ви съобщя колкото е възможно по-скоро, после отидох направо във ви-деозалата. Исках да видя този Джон Галвин, нали разбирате, ако сме имали късмета да го заснемем ясно.
Той замълча. Трябваше да му тегли думите с ченгел.
— И? — попита Бош. — Кой беше, Ханк?
— Бяхме го заснели ясно. Оказа се, че познавам Джон Галвин, но не под това име. Хм, както знаете, едно от задълженията ни е да сътрудничим на органите на реда, да поддържаме връзка и да помагаме, когато можем и за каквото…
— Да, Ханк, зная. Кой беше той?
— Видях записа. Беше много чист. Познавам Джон Галвин. Той е от Метро, капитан. Казва се…
— Джон Фелтън.
— Откъде…
— Защото и аз го познавам. А сега ме чуйте, Ханк. Не сте ми казвали това, става ли? Изобщо не сме разговаряли. Така е най-добре. Най-безопасно за вас. Разбирате ли?
— Да, но… но какво ще стане?
— Не трябва да се тревожите. Аз ще се погрижа за това и никой в Метро няма да научи за вашето участие. Става ли?
— Да, предполагам. Аз…
— Ханк, трябва да вървя. Благодаря ви. Дължа ви услуга.
Бош затвори и набра „Телефонни услуги“, за да получи номера на „Саутуест еърлайнс“ на летището в Бърбанк. Знаеше, че „Саутуест“ и „Америка уест“ осъществяват повечето полети да Лас Вегас и че двете компании използват един и същ терминал. Свърза се със „Саутуест“ и поиска да повикат по радиоуредбата Рой Линдъл. Докато чакаше, погледна часовника си. От разговора му с агента бе изминал повече от час, но Хари не мислеше, че Линдъл бърза толкова много, колкото му беше казал.
Разнесе се глас, който го попита кого търси. Бош повтори името на Линдъл. Казаха му да почака и след две прещраквания агентът се обади.
— Да, тук е Рой, кой ме търси?
— Ти кучи сине.
— Кой се обажда?
— Джон Галвин е Джон Фелтън и ти си го знаел през цялото време.
— Бош? Бош, какво правиш?
— Фелтън е човекът на Джоуи в Метро. Ти си бил в организацията и си го знаел още от самото начало. И когато върши нещо за Маркс, Фелтън използва името Джон Галвин. И това си знаел.
— Бош, не мога да говоря по този въпрос. Той е част от нашето раз…
— Изобщо не ми пука за вашето разследване. Трябва да решиш на чия страна си, човече. Фелтън е взел Вероника Алайзо. А това означава, че тя е при Джоуи Маркс.
— За какво говориш? Това е лудост.
— Те знаят за скритите пари, не можеш ли да го разбереш? Джоуи си иска парите обратно и те ще направят всичко, за да я накарат да им каже къде са.
— Откъде си научил всичко това?
— Просто го зная.
Бош се сети за нещо и погледна през отворената врата на кухнята към дневната. Елиънър все още гледаше филма. Тя се обърна и въпросително повдигна вежди. Хари поклати глава, за дай покаже неудоволствието си от човека, с когото разговаряше.
— Отивам във Вегас, Линдъл. И ми се струва, че зная къде са. Искаш ли да участват и твоите хора? Определено не мога да повикам управлението в Метро.
— Откъде си толкова сигурен, че тя изобщо е там?
— Защото е пратила сигнал за помощ. Ще участваш ли, или не?
— Ще участваме, Бош. Ще ти дам един номер. Когато стигнеш във Вегас, позвъни на него.
Детективът затвори и се върна в дневната. Елиънър вече бе изключила видеото.
— Не мога повече да го гледам. Ужасно е. Какво става?
— Онзи път, когато си следила Тони Алайзо във Вегас, не ми ли каза, че е ходил до някаква банка с приятелката си?
— Да, точно така.
— В коя банка? Къде?
— Хм… Беше на „Фламинго“ на изток от центъра, на изток от „Парадайз роуд“. Не си спомням името. Струва ми се, че беше „Силвър стейт нашънъл“. Да, така е. „Силвър стейт“.
— „Силвър стейт“ на „Фламинго“, сигурна ли си?
— Сигурна съм, да.
— И момичето си е открило сметка, така ли?
— Да, поне така изглеждаше. Това е проблемът, когато проследяващият е сам. Клонът е малък и не можех да остана вътре прекалено дълго. Стори ми се, че подписва документи за откриване на сметка и Тони просто я гледаше. Но трябваше да изляза и да чакам навън, докато свършат. Нали си спомняш, Тони ме познаваше. Ако ме забележеше, край със следенето.
— Добре, аз тръгвам.
— Сега, през нощта ли?
— През нощта. Но първо трябва да говоря по телефона.
Бош се върна в кухнята и се свърза с Грейс Билетс. Докато й разказваше какво е научил и й обясняваше какво според него означава това, той се зае да направи кафе. След като получи одобрението й за пътуването, Хари телефонира на Едгар, а после на Райдър и се договори да ги вземе от участъка в един часа.
Наля си чаша кафе и дълбоко замислен се облегна на кухненския плот. Фелтън. Струваше му се, че има някакво противоречие. Ако един капитан от Метро беше вътрешен човек в организацията на Джоуи Маркс, защо толкова бързо бе арестувал Гоушън след идентифицирането на донесените от Бош отпечатъци? Детективът помисли известно време над този въпрос и накрая реши, че Фелтън може да е видял възможност да се избави от Гоушън. Трябва да е предполагал или да е знаел, че ако Гоушън попадне в затвора, властта и влиянието му над Маркс ще нараснат. А навярно бе кроил още по-големи планове. Беше възможно да се е надявал чрез ареста на Гоушън да организира унищожаването на Джоуи Маркс и по този начин да се издигне още по-високо в ласвегаския подземен свят.
Бош отпи глътка от горещото кафе и остави настрана този въпрос. Надяваше се да има възможност лично да попита Фелтън. Той се върна в дневната. Елиънър продължаваше да седи на дивана.
— Тръгваш ли?
— Да. Трябва да взема Джери и Киз.
— Защо сега?
— Трябва да стигнем до сутринта, преди да отворят банката.
— Мислиш, че Вероника ще е там, така ли?
— Поне имам такова предчувствие. Смятам, че точно като нас Джоуи Маркс най-после е разбрал, че щом той не е очистил Тони, значи го е извършил някой друг и че този човек трябва да е бил много близо до него. И че сега парите му са точно в този човек. Познавал е Вероника отдавна и се е досетил, че тя е в дъното на нещата. Предполагам, че е пратил Фелтън да провери, да му върне парите и да се погрижи за нея, ако е замесена. Но тя трябва да е уговорила капитана да направят нещо друго. Навярно му е споменала, че има два милиона долара в депозитен сейф във Вегас. Мисля, че точно това е накарало
