китките му, после повтори същото с глезените му.
— Надявам се, че си хапнал достатъчно чили, задник такъв. Ще мине доста време, докато ти се отвори нова възможност.
— Ще се напикая, Каси. Докато те чаках, изпих две бири.
— Не те спирам.
— О, Божичко! Каси, моля те, недей така.
Тя взе някакъв парцал, рязко се отпусна на колене върху гърба му и се наведе към ухото му.
— Имай предвид, че ти започна пръв, копеле. Сега ще ти задам един въпрос и най-добре да ми отговориш веднага. Иначе може да ти струва живота. Ясно ли ти е?
— Да.
— Когато отворя тази врата, навън ще ме чака ли някой?
— Не, няма такова нещо. Не съм искал да те обера, Каси. Казах ти, просто се страхувах. Не ис…
Каси напъха парцала в отворената му уста.
— Да бе, да, страхувал си се. Зная, Джърси.
После залепи устните му с изолирбанд. Очите на Палц се разшириха.
— През носа, Джърси. Дишай през носа и всичко ще е наред.
Каси свали връзката с ключове от гайката на панталона му, после се изправи от него, взе раницата си и внимателно изключи зашеметителя. След това извади черния сак и започна да прехвърля вътре оборудването от куфара.
— Добре, ето какво ще направим — каза тя. — Взимаме буса ти и отиваме да си свърша работата. После ще те освободя и ще ти върна всичко обратно, за да не те е страх, че ще те пипнат. Даже може да ти подхвърля някоя и друга пчеличка за наем.
Палц се опита да възрази, но парцалът не му позволяваше да говори.
— Добре, радвам се, че си съгласен, Джърси. И най-добре да си кротуваш. Щото ако някой те открие в буса или ме пипнат вътре, ще се наложи да даваш адски много обяснения.
Когато премести всичко, Каси метна раничката през рамо и отвори вратата, готова да стреля с пистолета.
Нямаше никого. Каси изскочи навън, взе сака, после затвори и заключи вратата. Паркингът бе оживен, но изглежда, никой не обръщаше внимание на буса.
Тя отключи предната лява врата и я отвори. Преди да се качи, извади пълнителя на „Глока“ и го изпразни, като пускаше патроните на асфалта. Накрая изкара последния от затвора и метна пистолета и пълнителя върху плоския покрив на „Ейсис енд ейтс“.
Когато потегли, забеляза, че в радиото има дупка от куршума, изстрелян от Палц. Това й напомни за изгарянето по шията и бузата й. Каси включи лампата и се погледна в огледалото. Кожата й бе зачервена и подпухнала като опарена от коприва.
Погледна си часовника. Закъсняваше. Изключи лампата и подкара към обляната в неонова светлина главна улица, чието сияние се виждаше в далечината.
12
Ковъл Роуд беше успоредна на Лас Вегас Булевард. По нея лесно можеше да се стигне до гаражите зад големите комплекси, които гледаха към вечно оживената главна улица. Каси мина покрай „Ковъл Сютс“, жилищния блок, в който някога двамата с Макс наемаха апартамент, и влезе в многоетажния гараж, залепен за комплекса „Фламинго“. Гаражът на казиното заемаше централно положение. Човек никога не трябваше да оставя колата си при хотела, в който ще действа. Паркира буса на Джърси Палц на покрива, защото знаеше, че там има най-малко автомобили и няма голяма вероятност да открият завързания в задното отделение пътник. После се спусна по стълбището до галерията, която водеше към казиното.
С черната си раница през рамо и сака в ръка, Каси влезе през задната врата на „Фламинго“ и се насочи към главния вход. По пътя си купи пакет цигари в случай, че се наложи да задейства противопожарната аларма, и сувенирно тесте карти, с които да убие времето, докато чака обектът да заспи. Излезе, пресече Лас Вегас Булевард и извървя двете преки до „Клеопатра“.
Подвижна пътека отвеждаше комарджиите до входа на казиното. Направи й впечатление, че няма лента за противоположната посока, която да ги отведе обратно, след като изгубят парите си.
По фасадата на комплекса бяха представени древноегипетски фигури, които играеха на карти и хвърляха зарове. Тя се зачуди дали изображенията се основават на действителни исторически паметници, но в същото време осъзна, че не е необходимо, защото нищо в Лас Вегас нямаше исторически аналог.
По-нататък по стените видя снимки на хората, спечелили големи суми от ротативките в „Клиос Клъб“. Докато гледаше победителите, застанали пред игралните автомати, Каси забеляза, че мнозина от тях се усмихват по начин, скриващ липсващите им зъби. Зачуди се дали някой от тях е използвал парите, за да плати на зъболекар. Повечето сигурно веднага ги бяха изгубили на ротативките.
Когато най-после стигна при казиното, трябваше да си пробие път през море от игрални автомати. Шумът едва не я оглуши. Сега се записваше всяка нейна крачка и тя държеше главата си леко сведена. Широката периферия на шапката скриваше челото й. Носеше и слънчевите си очила. Главата й под перуката се потеше, но тя знаеше, че ще изтекат часове преди да може да я свали.
Докато минаваше през залата за игра на карти и зарове, видя много мъже и няколко жени със сините униформени блейзъри на охраната. Изглежда, бяха заели позиция до всяка колона и в края на всеки ред маси. Тя последва табелите, упътващи към фоайето. Междувременно погледна нагоре, но без да повдига лице.
Таванът над масите се издигаше в триетажен стъклен атриум. При откриването на комплекса преди седем години наричаха „Клеопатра“ „кристалната катедрала на казината“, с което загатваха за атриума и други архитектурни елементи, заети от една калифорнийска черква, често показвана по религиозните телевизионни предавания. Между стените под стъкления таван бяха монтирани железни стойки с лампи и камери. „Клеопатра“ се отличаваше от всички други казина във Вегас с това, че таванът на „катедралния“ участък от игралната зала пропускаше естествена светлина — слънчева, лунна или звездна. Камерите не бяха скрити. Другите казина залагаха на изкуственото осветление и инсталираха наблюдателната техника зад огледални стени и осветителни тела, макар нито един от играчите долу да не се съмняваше, че следят всяко негово действие, както и парите по масите.
Погледът на Каси се плъзна към напомнящия на амвон балкон, издигнат като две сключени ръце над оживеното пространство. Дланите образуваха чаша — наблюдателен пост, където стоеше мъж с грубо изсечено лице, вперил очи към хората долу. Имаше бяла коса и носеше тъмен костюм, а не син блейзър. Трябваше да е някой от шефовете, може би дори най-главният. Каси не можеше да не се запита дали същият човек не е бил там в онази последна нощ преди шест години.
Стигна във фоайето и се насочи към ВИП-рецепцията. Нямаше други хора. Служителката, облечена в бяла туника с далечно египетски вид, й се усмихна.
— Здравейте — каза Каси. — Би трябвало да има пакет за мен. Казвам се Турчело.
— Един момент.
Жената изчезна през вратата зад нея. Каси усети, че дишането й се забавя, и в гърдите й се надигна типичната за крадците параноя. Ако й бяха устроили клопка, сега бе моментът да се появи охраната.
Но от вратата се появи същата служителка. Носеше голям кафяв плик с емблемата на „Клеопатра“: женски профил с тиара, над която се издигаше змия, и усмихнато й го подаде.
— Много благодаря — рече тя.
— Не, аз ви благодаря — отвърна Каси.
Тя взе плика, без да го поглежда, и отиде в нишата с външните телефони. Наоколо нямаше други хора. Каси застана пред автомата в ъгъла, така че да не се вижда какво прави.
Разпечата пакета и изпразни съдържанието му върху мраморния плот под телефона. Вътре имаше черен пейджър с дигитален екран, електронна карта-ключ, снимка и лист, откъснат от рекламен бележник на „Клеопатра“. Каси само хвърли поглед на пейджъра и го закачи на колана си. После прибра картата в задния джоб на черните си дънки и прочете бележката. На нея пишеше:
