Каси не виждаше лицето му, но знаеше, че се усмихва.
Ернандес прибра парите в сейфа и го заключи, изправи се и затвори гардероба. Лампата угасна.
Тя се замисли за куфарчето. Изглеждаше й прекалено голямо, за да се побере в сейфа. Но защо обектът не беше извадил парите, които трябваше да са в него?
Превключи на камерата в спалнята, но Ернандес го нямаше. Куфарчето лежеше на леглото. Въпросите около него обаче не задържаха вниманието й за дълго. Трябваше да реши нещо по-важно. Тя върна записа от гардероба и го пусна, като взе бележника и молива и натисна бутона за забавен кадър в момента, в който ръката на Ернандес се появи на екрана.
— Хайде, миличък.
Първите три цифри се виждаха ясно — 4-3-5, — но после дясната ръка на обекта закри клавиатурата. Каси изгледа записа още един път. Същият резултат. Липсваха й последните две цифри от комбинацията.
— Копеле!
Тя се изправи и отиде при прозореца. Разтвори завесите и погледна навън към тъмния силует на планината, далеч от неоновия град. Луната сияеше в небето.
Знаеше, че не може да влезе в стаята само с три цифри. Сейфовете „Халзи“ имаха вградени устройства за сигурност и след три последователни погрешни комбинации заключващият механизъм блокираше. Можеше да се отключи единствено с електронно устройство, което обикновено се пазеше в сейфа на мениджъра.
Оставаше само една възможност. Пожар.
15
Каси следеше приемника и чакаше. Алармата кънтеше в коридора и се носеше мирис на дим. Но Ернандес лежеше напълно облечен на леглото и като че ли нямаше намерение да напуска стаята си. Гледаше телевизия, но ъгълът на скритата под детектора камера не позволяваше на Каси да види екрана.
Тя набра номера на стаята му. Ернандес лениво протегна ръка към телефона на нощното шкафче.
— Да?
— Господин Ернандес, тук е охраната. Имаме сигнал за дим на вашия етаж. Налага се незабавно да се евакуирате.
— Пожар ли? Всъщност да, чух алармата.
Той рязко седна на леглото.
— Още не сме сигурни, господине. Нашите хора тръгнаха натам. Но други гости съобщават за дим на двайсетия етаж. Моля ви, господине, вземете ценните си вещи и се евакуирайте по аварийното стълбище, докато разберем какво става.
— Добре.
Ернандес скочи от леглото и Каси се изненада от подвижността и бързината му. Докато обектът се обуваше, тя превключи на камерата в гардероба и натисна бутона за запис. После зачака.
След секунди вратата се отвори. Вместо само да се наведе, Ернандес коленичи пред сейфа и набра комбинацията, без да я скрива от обектива. Каси видя, че последната цифра е 2, и я записа в бележника.
Докато мъжът вадеше парите от сейфа и ги тъпчеше в джобовете си, тя възбудено въздъхна, върна записа и го изгледа на забавен кадър.
Този път беше успяла.
4-3-5-1-2
Нямаше време да се радва. Тя върна на камерата от стаята. Ернандес стоеше до бюрото и заключваше куфарчето за китката си. Каси вдигна слушалката и набра номера му. Той незабавно отговори.
— Да?
— Пак е охраната, господин Ернандес. Изолирахме проблема. Вече няма опасност. Не се налага да се евакуирате.
— Какво имаше?
— Според нас някой е оставил незагасена цигара върху количка за румсървиз близо до детектор за дим. Тя е задействала алармата.
— Е, вече можете ли да я изключите?
— Работим по въпроса, господине. Извинявайте за без…
— Винсънт ли ви каза да ми телефонирате?
За миг Каси се смути.
— Моля?
— Винсънт Грималди.
— Хм, не, господине. Просто изпълнявахме стандартната процедура. Лека нощ, господине. — И затвори.
За втори път през последния половин час ставаше дума за Винсънт Грималди. Каси бе убедена, че е чувала това име, но не можеше да се сети къде. Докато мислеше за това, алармата навън най-после изключи.
Тя отиде до вратата и се заслуша. От отсрещния край на коридора се чуваха мъжки гласове. Не можеше да разбере какво казват, но предположи, че са открили цигарата, оставена да гори върху количка за румсървиз под детектор за дим.
Сега само трябваше да изчака докато Ернандес заспи.
Каси превключи на камерата в спалнята и видя, че се е съблякъл по боксерки и тениска, лежи на леглото и гледа телевизия. Единствената светлина в стаята идваше от екрана. Наближаваше полунощ. Тя се замисли за името, споменато от Ернандес и човека от охраната. Винсънт Грималди. Напомняше й нещо, но не се сещаше какво точно.
Каси вдигна слушалката, набра номера на хотелската централа и помоли да я свържат с Винсънт Грималди. Секунди по-късно й отговориха.
— Охрана — разнесе се мъжки глас. — Кабинетът на господин Грималди.
— О — отвърна тя, — явно съм сбъркала номера. Исках да проверя дали мога да получа кредит в казиното. Господин Грималди ли се занимава с това?
Човекът от отсрещния край се засмя.
— Е, може да се каже, че той командва всичко, но не се занимава с такива въпроси. Господин Грималди е директор на казиното, госпожо. Просто трябва да слезете долу и да поискате кредит в голямата каса до Сфинкса. Там ще ви обслужат.
— Ясно. Благодаря ви.
Тя затвори. Вече си спомняше кой е Винсънт Грималди. След последния удар на Макс преди шест години името му се цитираше във всички вестници. Той беше част от прикритието.
Навремето Грималди ръководеше охраната на казиното в „Клеопатра“. Очевидно оттогава се бе издигнал до директор. Навярно му беше помогнало случилото се с Макс.
Споменаването му от Ернандес не й се струваше необичайно. Изглеждаше естествено богат гост на казиното да познава директора. Каси се опита да не мисли за едно време, но събудените от това име спомени продължаваха да я измъчват.
Трябваше да се разсее. Тя свали приемника на пода до стола, отвори предното джобче на раницата си и взе колодата карти. Извади джокерите, върна ги в кутията и я остави настрани.
Започна старото си упражнение за загряване — сечеше колодата с една ръка, после разбъркваше. Разбъркване-то не й вървеше заради латексовите ръкавици и няколко карти паднаха на пода. Каси свали ръкавиците и се зае да раздава карти за игра на двайсет и едно на петима въображаеми играчи.
В процеса на играта следеше кой печели. След четирийсет и пет минути водеше тя. Както винаги, никой
