не можеше да победи казиното.
От време на време поглеждаше към приемника. В един часа екранът на телевизора все още осветяваше стаята, но Ернандес лежеше под завивките с извърнато настрани лице. Каси забеляза, че сиянието на екрана е постоянно. Нямаше премигване от сменящи се картини. Обектът спеше и филмът, който гледаше, беше свършил.
Тя си погледна часовника. Към 02:45 Ернандес трябваше да спи най-дълбокия си сън. Тя щеше да влезе в три. Това й оставяше достатъчно време да свърши преди да започне странстващата луна на Лио.
Каси прибра картите в кутията и я сложи в чантата си. Реши да направи нещо, което щеше да я изложи на излишен риск, нещо, което Макс никога не би си позволил. Но чувстваше, че трябва да го направи. И заради него, и заради себе си.
16
Тя пресече все още оживеното казино и се запъти към бара до фоайето на хотела. Тук също имаше доста хора, но на масата, която искаше, не седеше никой. Каси седна и погледна към игралната зала, но без да я вижда. Спомняше си за тях двамата с Макс, за това как „Сън“ и „Ривю Джърнъл“ ги бяха нарекли „крадци на богати комарджии“, а ласвегаската Асоциация на казината беше обявила награда за арестуването и осъждането им. Спомняше си, че след известно време дори не ставаше дума за парите, а за възбудата, която караше кръвта й да кипва. Спомняше си как след успешен удар се любеха цяла нощ.
— Какво ще обичате?
Каси вдигна поглед към сервитьорката.
— Кола с черешка и чаша бира.
Сервитьорката постави на кръглата маса две салфетки, едната пред Каси, другата от отсрещната страна. После уморено се усмихна.
— Очаквате ли някого, или бирата е, за да отблъсква натрапниците?
Каси отвърна на усмивката й и кимна.
— Просто тази нощ искам да остана сама.
— Не ви обвинявам. Адски е претъпкано. Сигурно е заради луната.
Каси вдигна очи към нея.
— Заради луната ли?
— Нали е пълнолуние. Луната е по-ярка от неоните. Пълнолунието винаги изнервя Лас Вегас. Отдавна съм тук и го знам.
Сервитьорката кимна, сякаш за да пресече всякакъв спор по въпроса, и се отдалечи. Каси се опита да не обръща внимание на думите й и отново да се върне към онази нощ преди шест години, когато седеше на същото място в същия бар. Но колкото и да се мъчеше да си представи красивото лице на Макс, можеше да мисли само за онова, което бе последвало. Все още се чудеше как миг на огромна радост може да събужда в нея толкова много мъка, ужас и угризения.
От спомените й я откъсна сервитьорката, която остави чашите върху салфетките. Каси погледна сметката. Дължеше четири долара. Тя извади от джоба си десетачка и я хвърли върху масата.
Мехурчетата в бирата се издигаха нагоре и образуваха дебела пяна. Това й напомни за пяната по мустаците на Макс онази нощ. Дълбоко в себе си знаеше, че онова, което ще направи, е най-вече заради него. Струваше й се, че по този начин ще облекчи вината си, че ще изкупи стореното. Разбираше, че тази мисъл е безумна, но нещо я караше да вярва, че ако всичко мине добре, ще може да се върне във времето и да поправи злото, макар и само за миг.
Тя взе чашата си и провери дали някой не я наблюдава. Зърна жена, която гледаше към нея, но в следващия момент осъзна, че това е собственото й отражение в огледалната стена на бара. Заради перуката, шапката и очилата не бе успяла да се познае веднага.
Каси бързо извърна очи, вдигна колата си, протегна се над масата и лекичко чукна чашата на Макс.
— За края — тихо каза тя. — За онова място, където пустинята става океан.
Отпи и усети слабия вкус на череша. После остави чашата си, изправи се и се насочи към асансьорите.
Беше изпълнила ритуала. Не погледна назад.
17
В 03:05 часа Каси Блак отвори вратата на стая 2015, огледа се и изнесе стола в коридора. Маскировката й я нямаше. Носеше черни дънки и тясна черна тениска без ръкави. На колана й висеше чантичката с инструментите, които щяха да й трябват. Тя постави стола под стенния абажур до вратата на стая 2014, стъпи на него, облиза облечените си в ръкавица пръсти, протегна ръка и развъртя електрическата крушка, докато не угасна. После повтори същото с крушката до собствената си стая. Върна стола на мястото му до бюрото и отново излезе в коридора. Носеше празна черна калъфка за възглавница. Очилата за нощно виждане висяха на шията й.
Притвори вратата и се приближи до стаята на Ернандес. Свали табелката „НЕ ВЛИЗАЙТЕ“ и я остави на пода. Взе електронната карта, погледна си часовника и я пъхна в четящото устройство. Малката зелена лампичка светна. Каси безшумно завъртя бравата и я натисна.
Разнесе се тихо изщракване и вратата се отвори. В същия момент на земята изтрака електронната аларма на Ернандес. Каси се шмугна вътре и внимателно затвори вратата зад себе си. За миг остана неподвижна, докато очите й се приспособят към тъмнината. Усети прилива на адреналин в кръвта си. Беше минало много време, но си спомняше това чувство. Сякаш нежна длан я милваше по гърба. Внезапно фините руси косъмчета по ръцете й като че ли се наелектризираха.
Каси влезе в дневната и се огледа. Както очакваше, там нямаше никого, затова насочи вниманието си към двукрилата врата на спалнята. Едното крило бе оставено отворено и отвътре се носеше силно, тежко хъркане. Лио отново имаше право.
Тя пристъпи в синкавото сияние на спалнята. След края на филма, който Ернандес беше гледал, телевизионният екран хвърляше в стаята синя светлина, достатъчна, за да не се налага да използва очилата за нощно виждане.
Гърдите на Ернандес бавно се надигаха и спускаха. Хъркаше високо и гърлено. Каси се зачуди дали е женен и дали съпругата му може да спи в една стая с него.
Цифрите на будилника върху нощното шкафче светеха в червено. Имаше достатъчно време. До него бяха часовникът и портфейлът на Ернандес — и пистолетът. Явно го бе извадил от сакото си, за да му е подръка. Тя заобиколи леглото и се приближи до шкафчето. Мъжът изпъшка и се размърда. Каси замръзна.
Ернандес повдигна глава и я отпусна, отвори уста и я затвори, после се отпусна по гръб, завит до шията. Пружините протестираха под изместването на тежестта му, докато той най-после не се настани удобно и не престана да се движи.
Останала дълго време неподвижна, тя направи последните три крачки до нощното шкафче и протегна ръка към пистолета. Бавно разтвори калъфката и прибра оръжието вътре. Последва го портфейлът. Накрая взе часовника, като внимаваше верижката да не изтрака. Прокара палец по гладкия метал, но не усети печата на „Ролекс“. Часовникът беше менте. Каси безшумно го остави на мястото му и бавно отстъпи от леглото.
Издърпа стола от бюрото, постави го под детектора за дим и предпазливо се качи. Отвори капака и с малки клещи сряза проводниковата лепенка. После внимателно върна капака на мястото му и свали устройството от стената. При отлепването то издаде тих звук. Каси се обърна и погледна към леглото. Ернандес не помръдваше.
Тя стъпи на пода и едва не извика при вида на отражението си в голямото огледало на гърба на вратата — за миг си помисли, че в стаята е влязъл някой. Прибра детектора в калъфката и върна стола до бюрото. Обърна се с гръб към леглото, вдигна ръка към гърдите си и натисна бутона за лампичката на часовника си. Беше 03:11 Оставаха й само гардеробът и сейфът.
Извади шпаклата от чантичката на колана си, откри знака, който бе отбелязала на вратата на
