Джак заобиколи леглото и разгледа трупа. Мъртвецът носеше бяла тениска и светлосини боксерки. На дясната му ръка имаше белезници — за китката му бяха закопчани и двете гривни. Между краката му лежеше пистолет. Карч се наведе и видя, че е деветмилиметров „Смит & Уесън“.
Грималди застана на прага на спалнята.
— Кой го откри? — попита Джак.
— Аз.
Карч го погледна и вдигна вежди. Очакваше да му каже, че го е намерила камериерката, макар още да беше рано. Но не и самият директор на казиното.
— В седем сутринта трябваше да закусвам с него — поясни Грималди. — След като не се появи, му позвъних. Никой не ми отговори, затова дойдох тук. И го открих. После те повиках.
Нещата наистина ставаха интересни.
— Кой е този, Винсънт?
— Просто куриер. От Маями. Казва се… казваше се Идалго.
Джак зачака. Грималди не продължи.
— Виж, Винсънт, ще ми обясниш ли какво става?
Грималди въздъхна. Карч се наслаждаваше на момента. Грималди имаше проблем и се нуждаеше от него. Джак вече знаеше, че ще изцеди от този случай каквото може. И ако това означаваше най-после да се освободи от Винсънт Грималди, нямаше да му мигне окото. Помисли си за наблюдателния пост в казиното. Виждаше се да стои там. И да наблюдава парите. Да наблюдава всичко.
— Да, ще ти обясня.
Възрастният мъж влезе в спалнята и погледна трупа.
— Става дума за пари, Джак. Дебелият скапаняк носеше два и половина милиона долара. Сега ги няма и той не може да каже какво се е случило с тях.
— Два милиона и половина!? За какво? Предполагам, че не ги е донесъл, за да ги разиграе на двайсет и едно?
Вената на слепоочието на Грималди запулсира. Старецът се ядосваше. Карч знаеше, че в такова състояние става много опасен. Но се чувстваше като момченце, застанало пред коледна елха с дълга пръчка. Трябваше да провери дали стъклените топки наистина са толкова крехки.
— Дойде да остави парите — отвърна Грималди. — Тази сутрин. Затова беше срещата.
Той посочи трупа.
— И ето какво открих. Кретенът е довел някой тук и сега парите ги няма. Трябва да ги върнем, Джак. При това бързо. Трябва…
Карч поклати глава, извади незапалената цигара от устата си и я скъса.
— Чии са парите?
— Не ти трябва да знаеш някои неща, Джак. Просто открий кой…
— По-спокойно, Винсънт. Желая ти късмет.
Карч махна с ръка и се насочи към вратата. Вече се приближаваше до изхода, когато Грималди го настигна.
— Добре, добре, почакай, Джак! Ще ти кажа. Ще ти кажа всичко, каквото искаш.
Джак спря. Все още стоеше с лице към вратата. Забеляза, че втората ключалка липсва. Той протегна ръка и докосна небоядисаното място на касата. В отворите за болтовете имаше някакво сивкаво вещество. Карч го разтърка между палеца и показалеца си, после се завъртя към Грималди.
— Добре, Винсънт, започни от началото. Ако искаш да ти помогна, трябва да ми разкажеш всичко. Не пропускай абсолютно нищо.
Старецът кимна и посочи дивана. Джак седна. Грималди отново застана до големия прозорец. Фигурата му се очерта на фона на ясното синьо небе като тъмен облак.
— Добре — започна Винсънт. — Преди две седмици ми съобщиха, че щяло да има проблем при прехвърлянето.
Карч кимна. Макар че не бе толкова навътре в нещата като събеседника си, работата му изискваше да има представа какво става. „Клеопатра“ се продаваше. Имаше оферта от „Буена Суерте Груп“, консорциум от Маями. Представители на Комитета по хазарта от дванайсет седмици проучваха купувачите и скоро щяха да излязат с окончателен доклад. Ръководството на комитета почти винаги следваше заключението на докладите и това ги правеше ключов елемент във всяка сделка с казино в Невада.
— Какво се е случило? Доколкото ми е известно, „Буена Суерте“ е чиста.
— Няма значение какво се е случило. Важни са парите, Джак.
— Всичко е важно. Трябва да ми кажеш всичко.
Грималди вдигна ръце в знак, че отстъпва.
— Появи се едно име. Открили са връзка между член на директорския борд и някой си Ектор Бланко. Ще попиташ кой е Ектор Бланко. Достатъчно е да ти отговоря, че е тайният партньор, който трябваше да си остане таен. И повече нищо няма да ти кажа за него.
— И сам се сещам, Винсънт. Ла Куба Ностра.
Двамата с Винсънт вече бяха разговаряли за този хибрид. Прехвърлени от североизток бойци на мафията се съюзяваха с кубински емигранти в Маями и овладяваха организираната престъпност в южна Флорида. Сред разузнаването на подземния свят се носеше слух, че преди няколко години групата тайно е организирала референдум за допускане на хазартни игри в щата и че се е провалила. Изглеждаше напълно логично сега да се опитват да инвестират парите си другаде.
В Невада нямаше нужда от референдум. Само трябваше да спечелят на своя страна Комитета по хазарта и сегашните управници на града. Фактът, че Лас Вегас е рожба на гангстерска мечта и че десетилетия наред е бил управляван от хора, свързани с мафията, потъваше в колективната амнезия на обществото. Вегас се бе превърнал в истински американски град. В него имаше пиратски кораби, макети на Айфеловата кула, водни пързалки и туристически Блакчета. Прекрасно място за семейна ваканция. Проблемът беше, че всеки път, щом започнеха да строят нов комплекс в пустинята, багерите на прогреса копаеха опасно близо до останките от действителното наследство на града. И някои от синовете и внуците на тези предци — дори на онези, които бяха погребани в пустинята — не можеха да се откажат от миналото.
— Нямам намерение да говоря за Лос Анджелис Куба Ностра — като че ли едновременно с италиански и кубински акцент отвърна Грималди. — На мен ми е припарило под гъза, а ти се правиш на много умен.
— Добре, Винсънт. Да се върнем на въпроса. Какво се е случило?
Директорът на казиното се обърна и се загледа през прозореца.
— Както ти казах, съобщиха ми, че щяло да има проблем и че ако го решим, щели да платят колкото трябва.
— Защо се обърнаха към теб?
— Защо ли? Защото имам връзки. Ти не струваш и пукната пара, Джак, но аз работя тук от четирийсет и пет години. Вече отдавна съм бил във Вегас, когато на баща ти за пръв път му се е надървил. Видял съм много. Зная много.
Грималди погледна през рамо към Карч. Старецът му напомняше, че му е известно тъмното му минало. Джак сведе очи и веднага му се прииска да не го бе направил.
— Добре, Винсънт. Колко щеше да струва тази малка прочистваща операция?
— Пет милиона. Два и половина в аванс, останалото след гласуването на Комитета.
— И предполагам, че твоята намеса в сделката е щяла Да ти осигури мястото тук след смяната на собствениците.
— Нещо подобно, Джак. И щеше да осигури и твоето. Всички мои хора щяха да спечелят. Щяха да ме повишат в главен управител. Тогава сам щях да избера кого Да направя директор на казиното.
— Ами Ектор Бланко? Той би искал да постави там свой човек.
— Няма значение. Според условията на сделката решението е мое.
Карч се изправи и застана до Грималди пред прозореца. Продължиха да разговарят, загледани към планината отвъд пустинята.
— Значи онзи тип на леглото, Идалго де, е дошъл тук с аванса и са го ограбили. Това като че ли си е техен проблем, Винсънт. Не твой. Не наш.
