— Кой знаеше за парите?
— Само аз.
— Ами онези от Маями? Има ли вероятност информацията да е изтекла оттам?
— Не, знаеше само един човек.
— Може куриерът да е казал на някого.
— Едва ли, Джак. Той работеше направо за шефа. Знаел е, че ако парите изчезнат, вината ще падне върху него.
— Освен ако не го убият. Ами онзи, който е трябвало да ги получи?
— Той знаеше, че са някъде тук, но нямаше представа у кого и къде точно. А и освен това защо да ги краде, щом и без това щяхме да му ги дадем?
— Именно. Фактът, че никой не е знаел къде са, доказва моето предположение. Бил е крадец, Винсънт. Някой е забелязал, че този тип печели сто бона, и го е проследил. И е ударил джакпота.
Без да се изправя, Карч погледна нагоре към дрехите на Идалго, преместени настрани, така че крадецът да има свободно пространство за работа. Вниманието му привлече нещо на стената зад сейфа. Приличаше на олющена боя. Той застана на колене и надникна отзад. Боята не беше олющена — имаше боядисана лепенка. Джак протегна ръка и започна да я отлепя. Тя минаваше по стената и тавана на гардероба, излизаше навън и продължаваше по тавана на нишата. Завършваше на стената над входа.
— Какво е това, мамка му? — попита Грималди.
— Проводникова лепенка. Крадецът е бил професионалист, Винсънт. Наблюдавал е нашия човек.
— Искаш да кажеш с камери ли?
Карч кимна и се върна при гардероба. Отново разгледа тавана и стените. На дясната стена имаше дупчица, пробита с бормашина. Откри и още лепенка, която водеше зад сейфа.
— Две камери. Една в стаята, за да наблюдава обекта. Другата точно тук, за да види комбинацията. Добра работа.
— Не съм чувал някой да използва камери още от… от онзи път. Макс Фрилинг.
— И аз не съм — изхъмка Карч. — Но определено не е бил Макс, нали?
— Имаш право.
Джак излезе от гардероба, върна се в стаята и плъзна очи по тавана и стените. После отиде при входната врата, отвори я, приклекна и разгледа заключващия механизъм.
— Ами отпечатъци? — попита застаналият зад него Грималди.
— Няма да има никакви отпечатъци.
Карч превъртя резето, видя, че езичето излиза само наполовина, затвори вратата и кимна. Възхищаваше се да отлично свършената работа. Изправи се и погледна директора на казиното. Не успя да сподави усмивката си.
— Какво е толкова смешно, мамка му? — попита Грималди.
— Нищо — още по-широко се усмихна Джак. — Просто обичам да играя срещу достоен противник, това е всичко. Наистина се радвам, че ме повика, Винсънт.
— Това не ти е игра. Трябва да намеря парите.
Карч не отговори на укора. Нямаше значение. Вече виждаше как ще се възползва от случая, за да постигне старата си мечта.
— Имаш проблем, Винсънт.
— Това ми е ясно. Защо мислиш, че те повиках?
— Имам предвид друг проблем. Погледни тук.
Той се отдръпна, за да покаже на Грималди заключващия механизъм.
— Прецакал е ключалката. Дебелакът е смятал, че се е заключил, но резето и втората ключалка са били повредени. Също и този боклук.
Карч свали електронната аларма от бравата и я хвърли на пода.
— Но това са само допълнителните ключалки. Основната е здрава. Това означава… че е имал ключ.
Карч кимна.
— Браво, Винсънт, страхотен си — отвърна той, макар че тонът му загатваше за противното. — Имал е ключ. Значи някой му го е дал. Вътрешен човек.
Грималди сведе поглед към пода и Джак видя, че лицето на стареца пак започва да се зачервява от гняв.
— Предполагам, че е имал и ключ за някоя от празните стаи наоколо, за да може да наблюдава камерите и да нанесе удара в подходящия момент.
— Искаш ли да им хвърлиш един поглед?
— Да, разбира се.
Първата стая, номер 2015, се намираше точно насреща и Карч още с влизането си каза, че са открили мястото, където крадецът е чакал обектът да заспи.
— Как разбра? — попита Грималди.
Джак посочи масата. Списанията, менюто, хотелската информация и бутилката вино бяха преместени настрани.
— Тук е чакал.
После огледа всичко. Не че очакваше много. Противникът му беше опитен и почти нямаше вероятност да е допуснал грешка. Леглото в спалнята изглеждаше недокоснато. Карч надникна в банята и не откри нищо необичайно. Даже да бе използвал тоалетната, убиецът беше свалил дъската.
Върна се в дневната. Грималди стоеше по средата със скръстени ръце. Джак се зачуди какво да каже, за да го измъчи още мъничко, но изведнъж забеляза нещо под масата до завесите, коленичи и се пъхна отдолу.
— Какво има, Джак?
— Не зная.
Карч протегна ръка и повдигна завесата. На пода лежеше карта за игра. Асо купа. Погледна я и се замисли. Двете срещуположни ъгълчета бяха косо прерязани-знак, че е от сувенирна колода, купена от казино. След като картите се използваха известно време, ъгълчетата им се прерязваха и колодите се продаваха в магазините за сувенири. Прерязването се правеше като предпазна мярка в случай, че някой се опита да подхвърли такава карта на маса в казиното.
— Какво е това? — попита иззад него Грималди.
— Карта. Асо купа.
Внезапно си спомни думите на своя старец за асото купа. Наричаше го „карта на парите“. „Следвай картата на парите“ — казваше той.
— Асо купа ли? — рече Грималди. — Какво прави тук?
Карч не отговори, а посегна към картата и я взе с два пръста. После изпълзя изпод масата, разгледа я и видя, че на гърба има две розови фламинго с преплетени шии, образуващи очертание на сърце.
— От „Фламинго“ е.
— Какво означава това?
Карч сви рамене.
— Може би нищо. Но нашият човек трябва доста да е почакал тук. Навярно е редил пасианси, за да убие времето.
— Е, след като е изпуснал асото купа на пода, няма начин да е спечелил.
— Много проницателно, Винсънт.
— Виж, Джак — избухна Грималди, — ще ми помогнеш ли, или ще измисляш каламбури и ще ме правиш на глупак? Защото ако намеренията ти са такива, ще потърся някой друг да свърши работата, без да ме тормози така.
— Винсънт, ти ме повика, защото знаеш, че никой не може да разреши този случай по-добре от мен — спокойно отговори Карч.
— Тогава престани да дрънкаш и го разреши. Времето тече.
Върнаха се в апартамента на жертвата и пак го огледаха, после започнаха да обсъждат възможностите. Грималди каза, че хората от Маями не ги интересувало какво се е случило с куриера, така че въпросът
