— Проблемът е мой, а следователно и твой — отвърна Грималди с безизразен, сериозен глас и добре премерени думи. Беше свалил маската си и Карч знаеше, че в такива моменти е най-опасен. Като куче с премазана опашка. Само да се опиташ да го погалиш и ще те захапе за ръката. — Аз уредих сделката. В мига, в който Идалго слезе от самолета на „Маккарън“, и той, и парите бяха под моя опека. Така смятат онези от Маями.
Той замълча и когато отново заговори, в гласа му се долавяха отчаяни, навярно дори умолителни нотки.
— Трябва да намеря парите, Джак. Докладът на Комитета по хазарта ще бъде отпечатан във вторник. След това ще е късно да се променя. Трябва да намеря парите и да платя, иначе продажбата отива на майната си. А тогава момчетата от Маями ще ми пратят хората си.
Грималди отново посочи с брадичка, този път към пустинята.
— И ще ме отведат там. При другите от Лас Вегас, които не са знаели как да си вършат работата.
Той рязко поклати глава.
— Аз съм на шейсет и три, Джак. Четирийсет и пет скапани години в тоя град и ето какво ще получа.
Карч го остави да се помъчи десетина секунди преди да му отговори.
— Няма да го допуснем, Винсънт. Няма.
Грималди кимна и устните му се извиха в мрачна усмивка.
— Знаех си, че мога да разчитам на теб, Джак.
20
Карч започна огледа с положението на трупа и разплисканата по таблата и стената кръв. Когато го бяха застреляли, дебелият мъж навярно беше седял на леглото. Убиецът трябваше да е стоял близо до него.
— Левак — каза той.
— Какво? — попита Грималди.
— Убиецът. Бил е левак. По всяка вероятност.
Джак зае предполагаемото място на убиеца, протегна лявата си ръка и кимна. Идалго бе прострелян в лявото око. Човекът беше стоял точно срещу него, следователно бе държал пистолета в лявата си ръка.
Плъзна поглед към таблата и стената. В офиса си имаше няколко книги за разплискването на кръвта — как да се открие значението на елипсовидните или кръглите капки и прочее. Но никога не беше стигал по- далеч от уводните глави, защото материята му се струваше ужасно досадна и рядко му влизаше в работа. Какво можеше да се разбере от гледката пред него? Не много. Идалго бе убит. И толкова.
— Някой да е съобщавал за изстрел? — попита Карч.
— Не — отвърна Грималди. — Но исках да е изолиран, затова съседните стаи не бяха заети. Не знам дали е свързано с убийството, но снощи на този етаж имаше тревога за пожар.
Джак го погледна.
— Към единайсет — поясни директорът на казиното. — Някой оставил цигара върху количка за румсървиз точно под детектор за дим.
Карч посочи мъртвеца.
— Той евакуирал ли се е? Напускал ли е стаята?
— Поне аз не знам. Наредих да подготвят записите, за да прегледаме всичко.
Джак кимна, но нямаше представа какво би могло да е значението на тревогата. Отново погледна трупа.
— Струва ми се, че това тук е нескопосан опит да се инсценира самоубийство. Но…
— Не е било самоубийство. Вило си е обир.
— Знам, Винсънт, знам. Изслушай ме. Казах опит за инсцениране. При това кофти опит. Просто ме доизслушвай преди да ме прекъснеш.
Реши да прекрати с коментара на огледа. Щеше да остави Грималди сам да разбере какво се е случило. Но го безпокоеше присъствието на белезниците на местопрестъплението. Защо не му ги бяха свалили?
— Винсънт, претърсихте ли основно апартамента за парите?
— Да, няма ги. Заедно с куфарчето.
— Ами ключовете му?
— Какви ключове?
— Ключовете. — Карч посочи към китката му. — Къде са ключовете за белезниците?
— Не знам, Джак. Не съм виждал никакви ключове. Онзи, дето е взел парите, сигурно е прибрал и тях. Но го очаква изненада.
— Каква изненада?
— Ключът за куфарчето не е там. Господин Бла… хм, шефът на тоя дебелак не искаше той да го отваря. Може да се е страхувал, че ще изпука част от тях долу в казиното. Ключът е у мен, но не и скапаното куфарче. То е с електронна защита — действа като зашеметител. Ако някой се опита да го отвори без ключа, здравата ще си изпати. Шейсет хиляди волта.
Карч кимна, извади от джоба си малък бележник и химикалка и си записа за ключа и куфарчето.
— Какво пишеш, Джак?
— Водя си бележки, за да си изясня нещата.
— Не искам тази информация да попадне в чужди ръце.
Карч само го погледна и Грималди каза:
— Знам, ще бъдеш дискретен, но все пак…
Джак заобиколи леглото и погледна часовника върху нощното шкафче. Приличаше на „Ролекс“. Той пъхна химикалката в металната верижка и го вдигна така, че да разгледа задния капак.
— Убиецът е бил достатъчно умен, за да познае, че е фалшив.
— Всеки от бранша би го познал, Джак. Тези ментета се продават за петдесетачка на тротоара пред всяко заведение на „Фримонт“. Просто убиецът е бил достатъчно умен, за да вземе проклетите пари, и толкова.
Карч кимна и остави часовника, отиде до гардероба, отвори го и се наведе над сейфа. Вратичката му беше открехната. Вътре нямаше нищо.
— Разкажи ми за този тип, Винсънт. Кога е пристигнал във Вегас?
— Преди три дни. Не бях сигурен кога ще стане разплащането. Просто трябваше да сме готови с парите. Идалго пристигна в понеделник и оттогава чакахме.
Джак приклекна и притвори вратата на сейфа, за да разгледа клавишите.
— През цялото време ли си стоеше в стаята?
— Не, играеше в казиното. Дадох му кредит и копелето започна да ме обира. Господи, мислех си, че ако скоро не предадем парите, тоя ще ни докара до фалит.
Карч се завъртя и го погледна.
— И колко спечели, Винсънт?
— В понеделник му дадох петдесет пчелички. До снощи ги беше превърнал в сто бона, че и отгоре. Страхотно играеше. Раздаваше бакшиши на стотачки, като че ли са тоалетна хартия.
Джак отново насочи вниманието си към сейфа, но всъщност не го виждаше. Обмисляше думите на Грималди.
— Разбираш ли какво си направил, Винсънт? Сам си си виновен.
— Какво искаш да кажеш, мамка му?
— Дал си му пари и той ги е превърнал в още повече. И се е перчел пред всички. В този град това е все едно да пуснеш кръв във водата, Винсънт. Това е привлякло акулите към твоя дебелак.
— Значи според теб убиецът го е направил заради стоте бона, а не заради онези два и половина милиона?
— Според мен е дошъл заради стоте хиляди и е открил останалите. Най-щастливият ден в живота му.
— Не е възможно, Джак. Това…
